Урвил
Урвил или Чалдаг (на гръцки: Λεκάνης Όρη, Леканис Ори, до 1969 година Τσαλ Νταγ, Цал Даг,[1] на турски: Çaldağ, Чалдаг) е планина на границата на областите Егейска Македония и Западна Тракия, Гърция.[2][3]
| Урвил Λεκάνης Όρη | |
 | |
  Местоположение на картата на Кавалско | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение |  Гърция |
| Част от | Гръцки Родопи |
| Най-висок връх | Мунчинов връх |
| Надм. височина | 1300 m |
Описание
редактиранеУрвил е ниска, гола и разлата планина, разположена в североизточната част на Кавалско и източната част на Драмско. Най-високият връх на планината е Мунчинов връх, висок 1300 метра и кръстен на едноименното село Мунчино (Лекани).[2] На северозапад планината граничи с планината Боздаг (Фалакро). Река Места (Нестос) я отделя от Родопите на север и Руян на изток. На юг е Кавалският залив, а на запад Драмското поле. В южното подножие на планината е град Кавала, в северното Гара Бук (Паранести), а в югозападното античният град Филипи.[3]
Високите му върхове са обрасли с буки, дрян, габъри и други.[2]
Скалите на планината са кристални варовици, шисти с мрамори и гнайси.[2]
Местенският пролом и районът от двете му страни са обявени за защитена гора (F.E.K. 283D/1977) и са включени към мрежата от защитени зони Натура 2000 (1120004 & 1120005).[2]
Изкачването до върха може да стане от село Ликостомо (Култлу, 760 m) за приблизително 3,30 часа, или от село Мунчино (Лекани, 750 m) за приблизително 3,30 часа, или от село Оваджик (Дримотопос, 970 m) за около 1,30 часа.[2]
Имена
редактиранеВ 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Пресиян планина, име което не се налага. Българското име Урвил произлиза от урва.[4]
Турското име Çaldağ означава „върхова планина“, а гръцкото Λεκάνη - „леген“.
Върхове
редактиране| Име | Име | Височина | Местоположение |
|---|---|---|---|
| Мунчинов връх, Чал | Όρος, Τσάλι Μούτζουνος | 1300 m[2] | ЮЗ от Мунчино (Лекани) и ЮЮИ от Оваджик (Дримотопос)[3] |
| Арменово | Αρμένης, Αρμένοβα | 1137 m[2] | СИ от Мунчино (Лекани)[3] |
| Чалаки | Βαθύτοπος, Τσαλάκι | 1203 m - 1162 m[2] | ССЗ от Мунчино (Лекани)[3] |
| Чалаки | Δάσωμα, Τσαλάκι | 1128 m[2] | СЗ от Мунчино (Лекани) и ИСИ от Ола (Платания)[3] |
| Ένδεκα Βρύσες | 1011 m[2] | ||
| Карамелик | Καραμελίκ | 1078 m[2] | |
| Καστανιές | 1260 m[2] | ||
| Периджетепе | Κόκκινο, Περιτζέ Λόφος | 1040 m[2] | ЮИ от Ола (Платания)[3] |
| Кючук Чал | Κολώνα, Μικρό Τσαλ | 1159 m[2] | ЮЗ от Мунчино (Лекани) и И от Дипотамос (Чайлик)[3] |
| Стана | Μάνδρα, Στάνα | 1157 m[2] | Ю от Мунчино (Лекани)[3] |
| Карабалкан | Μαυροβούνι, Καρά Βαλκάν | 1039 m[2] | С от Оваджик (Дримотопос)[3] |
| Кючук Чал | Μικρό Ύψωμα, Μικρό Τσαλ | 1199 m[2] | ЮИ от Оваджик (Дримотопос)[3] |
| Παλιά Μανδριά | 1185 m[2] | ССЗ от Мунчино (Лекани)[3] | |
| Карамелик | Παναγία, Καραμελίκ | 1053 m[2] | З от Мунчино (Лекани)[3] |
| Даут Али | Πετροβούνι, Νταούτ Αλή | 1005 m[2] | |
| Шипово | Πλαγιά, Σίποβα | 1101 m[2] | СЗ от Мунчино (Лекани)[3] |
| Типово, Камено | Πλάτωμα, Τίποβα | 1096 m[2] | ЮЗ от Мунчино (Лекани)[3] |
| Давутдаг | Ταβούτ Νταγ/Όρος | 1037 m[2] | |
| Ола | Τριγωνομετρικό Πλατανιάς | 1020 m[2] | И от Ола (Платания)[3] |
| Χιονοβούνι | 1261 m[2] | СЗ от Мунчино (Лекани)[3] | |
| Корило | Χιονοβούνι, Κορυλού | 1156 m[2] | СЗ от Мунчино (Лекани)[3] |
| Кръста | Χρήστος, Κίρστα, Χρίστος | 1190 m[2] | |
| Аязма | Αγιάσματα | 860 m[2] | СЗ от Платамонас (Оладжак)[3] |
| Ανωχώρι | 697 m[2] | ||
| Βιργινία, Καλαθάς | 804 m[2] | ||
| Гелджик | Βόρειος Γκέλεσας, Γκέλεσας, Γκέλτσικ | 743 m[2] | |
| Βουνό Εκκλησιάς, Πλαταμών | 887 m[2] | С от Платамонас (Оладжак)[3] | |
| Έλεγκος | 937 m[2] | ||
| Гран, Грон | Εξοχή, Γκραν | 778 m[2] | СЗ от Полинеро (Наипли) и ЮИ от Ликостомо (Куртлу)[3] |
| Ερείπια | 837 m[2] | ||
| Θρακιώτικο, Χρίστος | 680 m[2] | ||
| Кале, Дреново | Καλές, Δρένοβα | 614 m[2] | ИСИ от Берчища (Птелеа)[3] |
| Κάστρο | 660 m[2] | И от Ески Кавала (Палеа Кавала)[3] | |
| Καψάλα | 900 m[2] | С от Ликостомо (Куртлу)[3] | |
| Καψάλα | 829 m[2] | ||
| Καψάλα, Σχισμένος Βράχος | 800 m[2] | С от Филипи (Селяни)[3] | |
| Καψάλα | 753 m - 600 m[2] | ||
| Καψάλα | 568 m[2] | СЗ от Демирджояни (Перистерия)[3] | |
| Кечелик | Κετσελίκ | 692 m[2] | |
| Боянли | Κιτρινόχωμα, Μπογιανλή | 702 m[2] | И над Кечилик (Месокорифо)[3] |
| Κοκκινόχωμα | 663 m[2] | СЗ над Дисвато (Недерли)[3] | |
| Корита | Κορυφή, Κορίτα/Κορύτα | 922 m[2] | ЮЗ над Корита (Корифес)[3] |
| Хисар | Κορυφή, Χασάρ | 717 m[2] | |
| Κορφές | 740 m[2] | ||
| Κορφή | 842 m[2] | ||
| Κοτρώνια | 560 m[2] | ||
| Κρανιά Λύκου | 767 m[2] | ||
| Κρανοχώρι | 644 m[2] | ||
| Κυνηγός, Κυνηγοί | 739 m[2] | ||
| Λασιθάκι | 779 m[2] | И от Мунчино (Лекани)[3] | |
| Ляпеви Чаири | Λιβάδια Λιάπη, Τσαΐρια Λιάπη | 955 m[2] | С над Ляпеви колиби (Каливия Ляпи)[3] |
| Дузия | Λυκιά | 816 m[2] | Ю от Платамонас (Оладжак)[3] |
| Μαρίνο | 563 m[2] | ||
| Μαρούσκα | 624 m[2] | ||
| Караагач, Оленски Караагач | Μαυροδένδρι, Καραγάτς Ολάς | 825 m[2] | ЮИ над Ола (Платановриси)[3] |
| Чинар | Μεταλλείο, Τσινάρ | 597 m[2] | З над Ано Левки (Горен Чинар)[3] |
| Кючук Чибла | Μικρά Τσίμπλα | 780 m - 700 m[2] | С от Вунохори (Мухал) и СЗ от Лимния (Суютчук)[3] |
| Μνήμα Στάθη | 955 m[2] | З от Оваджик (Дримотопос)[3] | |
| Μουρού Λόφος | 930 m[2] | ||
| Арап Хасан | Μουρούζης, Αράπ Χασάν | 796 m[2] | |
| Мешеликтепе | Μυστράς, Μεσαλίκ Λόφος | 621 m[2] | |
| Мураджик | Μύτικας, Μουρατζίκ | 546 m[2] | СИ от Берчища (Птелеа)[3] |
| Гелджик | Νότιος Γκέλεσας, Κερασιά | 770 m[2] | И от Агиос Космас (Караманли)[3] |
| Емерли | Ορόσημο, Εμερλή | 519 m[2] | |
| Παναγία, Θυμώδες | 610 m[2] | ||
| Теляни | Παπά Ράχη, Τέλιανη | 871 m[2] | |
| Πασχαλιά | 662 m[2] | ||
| Суюджак | Πετρώδες, Σουγιουτζάκ | 756 m[2] | |
| Πιάτο, Άγιος Κοσμάς | 729 m[2] | ||
| Ράχη Καψάλα | 800 m[2] | ||
| Саръдаг | Σαρή Όρος | 964 m[2] | С от Вунохори (Мухал) и СЗ от Лимния (Суютчук)[3] |
| Суюджак | Σουγιουτζάκ | 950 m[2] | |
| Σπανό | 794 m[2] | ||
| Мешелик | Σταυρός, Μεσελίκ | 757 m[2] | СЗ от Филипи (Селяни)[3] |
| Мустафа Оглар | Στεγνό | 865 m[2] | З от Агиос Космас (Караманли) и СИ от Стегно (Мустафа Оглар)[3] |
| Στρούγγες | 720 m[2] | ||
| Τραπέζι | 977 m[2] | С от Лимния (Суютчук)[3] | |
| Τρύπια Πέτρα | 680 m[2] | ||
| Джамия | Τσάμια | 699 m[2] | |
| Τύμπανο | 840 m - 700 m[2] | ||
| Кара Орман, Орман | Ύψωμα Ηρώων, Καρά Ορμάν, Ορμάν | 850 m[2] | С от Филипи (Селяни) и ЮЗ от Вунохори (Мухал)[3] |
| Χαλκερό | 843 m[2] | СИ от Ески Кавала (Палеа Кавала)[3] | |
| Хисар | Χισάρ | 997 m[2] | |
| Χρυσόπετρα | 880 m[2] |
Бележки
редактиране- ↑ Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 21. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю бя ва вб вв вг вд ве вж вз ви Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 413. (на гръцки)
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 7-8 и 210.