Отваря главното меню

Чарѝш (на руски: Чарыш) е река в Русия, Южен Сибир, Република Алтай и Алтайски край ляв приток на река Об. Дължината ѝ е 547 km, която ѝ отрежда 171-во място по дължина сред реките на Русия.

Чариш
Charishriver1.jpg
Горното течение на река Чариш в Република Алтай
Relief Map of Siberian Federal District.jpg
50.6561° с. ш. 84.8535° и. д.
52.3641° с. ш. 83.7209° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение Flag of Russia.svg Русия
Република Алтай
Алтайски край
Дължина 547 km
Водосборен басейн 22 200 km²
Отток 192 (на 53 km от устието) m³/s
Начало
Място Коргонски хребет
планината Алтай
Република Алтай
Координати 50°39′21.96″ с. ш. 84°51′12.6″ и. д. / 50.6561° с. ш. 84.8535° и. д.
Надм. височина 1470 m
Устие
Място ОбКарско море
Координати 52°21′50.76″ с. ш. 83°43′15.24″ и. д. / 52.3641° с. ш. 83.7209° и. д.
Надм. височина 139 m
Чариш в Общомедия
Карта на водосборният басейн на река Об

Река Чариш води началото си от северните склонове на Коргонския хребет в планината Алтай, в Република Алтай на 1470 m н.в. В горното си течение протича през планински райони в северозападно направление в дълбока и тясна долина, с множество прагове, теснини и бързеи. При село Чаришкое, Алтайски край излиза от планината и навлиза в южните, степни райони на Южен Сибир. Тук долината ѝ се разширява, появява се заливна речна тераса, по която реката меандрира, като образува старици, протоци и непостоянни острови. След село Краснощеково Чариш завива на север, а след това на изток като образува голяма, изпъкнала на запад дъга. При село Уст Калманка посаката на течението става североизточна и при село Уст Чариш се влива отляво в река Об, при нейния 3550 km, на 139 m н.в.

Водосборният басейн на Чариш обхваща площ от 22 200 km2, което представлява 0,74% от водосборния басейн на река Об. Във водосборния басейн на реката попадат части от териториите на Република Алтай и Алтайски край.

Границите на водосборния басейн на реката са следните:

  • на изток – водосборния басейн на река Ануй, ляв приток на Об;
  • на югоизток – водосборния басейн на река Катун (лява съставяща на Об);
  • на юг – водосборния басейн на река Иртиш, ляв приток на Об;
  • на запад – водосборния басейн на река Алей, ляв приток на Об.

Река Катун получава 54 притока с дължина над 10 km, като 4 от тях са дължина над 100 km. По-долу са изброени всичките тези реки, за които е показано на кой километър по течението на реката се вливат, дали са леви (→) или (←), тяхната дължина, площта на водосборният им басейн (в km2) и мястото където се вливат.

Подхранването на река Чариш е смесено, като преобладава снежното. Среден годишен отток при село Уст Калманка, Алтайски край (на 82 km от устието) 192 m3/s. Пълноводието на реката е много продължително (от април до юли), като в началото е за сметка на снеготопенето в равнинната част (долното течение), а след това в планината на различна надморска височина. По време на маловодието през есента, често се наблюдават краткотрайни прииждания в резултата на поройни дъждове. Максималното водно ниво е обикновено в края на април (в долното течение до 5 m), средата на май (в средното течение до 3 m) и в края на май (в горното течение до 2,5 m). По време на пълноводието заливната тераса на реката се наводнява. Замръзва от началото до средата на ноември, а се размразява в началото или средата на април, като дебелината на леда достига до 1,5 m. По време на пролетното размразяване, което продължава от 3 до 7 денонощия в плитчините и меандрите на реката се образуват задръствания, предизвикващи разливането на реката и наводняването на ниските места в долината ѝ

По течението на реката са разположени селата:

Чариш е плавателна на 84 km от устието си до село Уст Калманка, но регулярно корабоплаване по реката не се извършва.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Чарыш“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.