Чезаре Дзаватини

италиански писател и сценарист

Чезаре Дзаватини (на италиански: Cesare Zavattini) е италиански журналист, писател и сценарист.

Чезаре Дзаватини
Cesare Zavattini
италиански писател и сценарист
Paolo Monti - Servizio fotografico - BEIC 6341413.jpg
Чезаре Дзаватини, заснет от Паоло Монти в покрайнините на Рим, 1975 г.
Роден
Починал
Рим, Италия

Националност  Италия
Работил в журналист, писател, сценарист
Литература
Период 1936-1975
Семейство
Деца Артуро Дзаватини

Уебсайт
Чезаре Дзаватини в Общомедия

Биография и творчествоРедактиране

Роден е на 20 септември 1902 г. в Лузара, област Емилия Романа в Италия.

Като журналист пише статии, посветени на изкуството, в частност – на киното. Известно време е и редактор на списание „Cinema Illustration“. Привлича вниманието на критиката с книгите си „Да поговорим малко за мен“, „Бедните са луди“ и др., с които се нарежда сред италианските писатели хумористи.

Навлиза в света на киното като автор на кратки сюжети, но впоследствие се превръща в един от основоположниците на течението „Италиански неореализъм“, създавайки литературните сценарии за филми на Виторио де Сика.

Първата му по-значителна творба се появява в сътрудничество с режисьора Марио Камерини за филма му „Ще дам един милион“. Истинското му признание от критиката идва през 1942 г. с появата на филма на Блазети „Четири стъпки между облаците“, а през 1943 г. Виторио де Сика създава филма си „Децата ни гледат“, също по сценарий на Дзаватини. Италианската кинокритика определя тези филми като „прелюдия към неореализма“.

В произведенията си Чезаре Дзаватини обрисува живота на обикновения човек с неговите ежедневни грижи, обикновените му занимания в обичайната обстановка, неговите терзания, страсти, падения и мечти.

 
Чезаре Дзаватини (1980)

Това е и основата, върху която се появяват и сценариите на христоматийни филми като „Крадци на велосипеди“, „Шуша“, „Умберто Д.“ на режисьора Виторио Де Сика, смятан от световната кинокритика за един от основоположниците на Италианския неореализъм („Neorealismo“, 1943 – 1955 г.), заедно с колоси на италианското кино като Фелини, Висконти и Роселини.

Чезаре Дзаватини е автор на повече от петдесет сценария. По негови сюжети са създадени и множество филми анкети на различни режисьори: „Любовта в града“, „Жени сме“, „Италианките и любовта“, „Тайните на Рим“.

Умира в Рим на 13 октомври 1989 г.

ИдеиРедактиране

Ето няколко изречения от интервюта на този автор, споменати пред журналисти от вестници, списания и телевизии, определящи го като теоретик и популяризатор на неореализма:

„Изпълнители трябва да бъдат хората, които са преживели онова, за което се разказва във филма“.

„Вие бихте желали едно кино, в което слънцето, небето, морето и хората да се развяват на вятъра, колкото е възможно повече, като знамена. Едно оптимистично кино, както вие го наричате. Вие всъщност искате да минавате за оптимисти. Другото кино вие го наричате песимистично, защото извежда на сцената народа, а народът има това неприятно за вас свойство да мисли за такива прозаични необходимости като земя, изоставяне на влажни жилища и тъмни работилници. Пред един влак двамина се разделят, изглежда като че ли завинаги. Нищо подобно – единият се качва във вагона първа класа, а другият – в трета. Тоя народ който придобива все по-голямо съзнание за участието си в историята на страната, чука на вратите на театъра, на литературата, на живописта, а в киното намира своя най-естествен прием и може би в него ще намери и своя най-епичен израз“.

„Италианското кино ще умре за няколко години, ако вие му отнемете този пропагандист – народа. Вие ще бъдете неговите гробокопачи. И от този ден ние ще изнасяме само портокали. Искам да кажа единствено, че ако му се отнемат основните му мотиви, италианското кино ще се интересува само от онези хора, които биха се радвали на една космополитична кинематография“.

„Очевидно е, че за неореализма актьорът, разбиран като човек, който дава на разположение своята физика за изобразяване на други хора, вече губи смисъл, така както и измисления сюжет“.

„Неореализмът – както го разбирам аз – изисква всеки да бъде актьор на самия себе си. Желанието да се накара един човек да играе на мястото на другиго издава вече преднамерена история. А нашето усилие е да покажем неща, които сме видели, а не приказки“.

БиблиографияРедактиране

  • Parliamo tanto di me, Milano, Bompiani, 1931
  • I poveri sono matti, Milano, Bompiani, 1937
  • Io sono il diavolo, Milano, Bompiani, 1941
  • Una famiglia impossibile, Madrid, Rialto, 1943
  • Totò il buono, Milano, Bompiani, 1943
  • Umberto D., a cura di Luigi Chiarini, Milano-Roma, Fratelli Bocca Editori, 1953
  • Ipocrita 1943, Milano, Bompiani, 1955
  • Un paese, fotografie di Paul Strand, Torino, Einaudi, 1955
  • Il tetto, a cura di Michele Gandin, Bologna, Cappelli, 1956
  • Come nasce un soggetto cinematografico, commedia, Milano, Bompiani, 1959
  • Il giudizio universale, a cura di Alberto Bevilacqua, Caltanissetta-Roma, Salvatore Sciascia Ed., 1961
  • La riffa, in Boccaccio '70, a cura di Carlo e Gaio Fratini, Bologna, Cappelli, 1962
  • I misteri di Roma, a cura di Francesco Bolzoni, Bologna, Cappelli, 1963
  • Fiume Po, fotografie di William Zanca, Milano, Ferro, 1966
  • Straparole (Diario di cinema e di vita - Riandando - Viaggetto sul Po - Lettera da Cuba a una donna che lo ha tradito), Milano, Bompiani, 1967
  • Toni, nel volume Ligabue, Parma, Franco Maria Ricci, 1967
  • Saturno contro la terra, in almanacco di linus 1969, Milano, Milano Libri, 1968
  • Non libro più disco, Milano, Bompiani, 1970
  • Sul ponte, in Racconti italiani 1973, Milano, Selezione dal Reader's Digest, 1972
  • Stricarm' in d'na parola, Milano, Scheiwiller, 1973
  • Zavattini 1928, a cura di Giovanni Negri, Suzzara, Gruppo Cooperazione Editoriale, 1973
  • Opere (1931-1973), a cura di Renato Barilli, Milano, Bompiani, 1974
  • Le voglie letterarie Bologna, Massimiliano Boni Editore, 1974
  • Otto canzonette sporche, Roma, Il Poliedro, 1975
  • Al macero, a cura di Gustavo Marchesi e Giovanni Negri, Torino, Einaudi, 1976
  • La notte che ho dato uno schiaffo a Mussolini, Milano, Bompiani, 1976
  • Un paese vent’anni dopo, fotografie di Gianni Berengo Gardin, Torino, Einaudi, 1976
  • Gli orologi, con illustrazioni di Romolo Bosi, Teramo, Lisciani e Zampetti Editori, 1978
  • Neorealismo, a cura di Mino Argentieri, Milano, Bompiani, 1979
  • Diario cinematografico, a cura di Valentina Fortichiari, Milano, Bompiani, 1979
  • Basta coi soggetti!, a cura di Roberta Mazzoni, Milano, Bompiani, 1979
  • Zavattini parla di Zavattini, a cura di Silvana Cirillo, introduzione di Walter Pedullà, Lerici, 1980, Premio Brancati[1]
  • La veritàaaa, a cura di Maurizio Grande, Milano, Bompiani, 1983
  • Miracolo a Milano, a cura di Angela Prudenzi, "Bianco e Nero", n. 2, aprile-giugno 1983
  • Poesie, nota di Pier Paolo Pasolini, introduzione di Maurizio Cucchi, appendice di Giovanni Negri, Milano, Bompiani, 1985
  • Gli altri, a cura di Pier Luigi Raffaelli, Milano, Bompiani, 1986
  • A vrés, a cura di Giovanni Negri, Suzzara, Bottazzi, 1986
  • Zavattini mago e tecnico, conversazione con Giacomo Gambetti, Roma, ERI, 1986
  • Una, cento, mille lettere, a cura di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 1988
  • Cronache da Hollywood, a cura di Giovanni Negri, Roma, Lucarini Editore, 1991
  • Opere (1931-1986), a cura di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 1991
  • Le bugie, con illustrazioni di Rosalba Catamo, Petriccione (Teramo), Lisciani & Giunti Editori, 1992
  • Valentino Bompiani, Cesare Zavattini, Cinquant’anni e più... lettere 1933-1989, a cura di Valentina Fortichiari, Milano, Bompiani, 1995
  • Polemica col mio tempo, a cura di Mino Argentieri, Milano, Bompiani, 1997
  • Il banale non esiste, a cura di Roberta Mazzoni, Milano, Bompiani, 1997
  • Parliamo tanto di me, introduzione, bibliografia e cronologia di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 1999
  • Come nasce un soggetto cinematografico, introduzione di Cristina Jandelli, Roma, Bulzoni, 2000
  • Opere (1931-1986), introduzione di Luigi Malerba, a cura di Silvana Cirillo, Milano, Bompiani, 2001, ISBN 9788845250040
  • Opere. Cinema. Diario cinematografico. Neorealismo ecc., Milano, Bompiani, 2002, ISBN 9788845253331
  • Dite la vostra. Scritti giovanili, prefazione di Valentina Fortichiari, a cura di Guido Conti, Parma, Ugo Guanda Editore, 2002
  • Io. Un'autobiografia, prefazione di Valentina Fortichiari, a cura di Paolo Nuzzi, Torino, Einaudi, 2002
  • Opere. Lettere. Una, cento, mille lettere. Cinquant'anni e più..., introduzione di Vincenzo Cerami, Milano, Bompiani, 2005

ИзточнициРедактиране

  1. Albo d'oro premio Brancati. // comune.zafferana-etnea.ct.it. Посетен на 14 ottobre 2019.
  • „Мисли за киноизкуството“, антология. „Наука и изкуство“, София, 1973, том II.

Външни препраткиРедактиране

  • Gian Luigi Rondi, ZAVATTINI, Cesare, in Enciclopedia Italiana, IV Appendice, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1981
  • Daniela Angelucci, ZAVATTINI, Cesare, in Dizionario biografico degli italiani, vol. 100, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2020