Черник

българско село
Disambig.svg Тази статия е за селото Североизточна България. За средновековния град вижте Черник (град).

Черник е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, област Силистра. Жителите му са главно турци къзълбаши.[2]

Черник
Общи данни
Население 2680 души[1] (15 юни 2022 г.)
83,6 души/km²
Землище 32,065 km²
Надм. височина 232 m
Пощ. код 7651
Тел. код 0864
МПС код СС
ЕКАТТЕ 81966
Администрация
Държава България
Област Силистра
Община
   кмет
Дулово
Юксел Ахмед
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Черник
Себахат Сопен
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Черник се намира на 43 км от град Силистра, на 2 км от град Дулово и на 35,2 км от град Главиница.

Селото се намира на 400 км от столицата София и на 174 км от град Букурещ.

Селото се намира на територията на историко-географската област Южна Добруджа.

Климатът е умереноконтинентален с много студена зима и горещо лято. Районът е широко отворен на север и на североизток. През зимните месеци духат силни, студени североизточни ветрове, които предизвикват снегонавявания. През лятото често явление е появата на силни сухи ветрове, които пораждат ерозия на почвата. Преобладаващата надморска височина е от 210 до 232 м. Почвите са плодородни – черноземи. Отглежда се главно пшеница, царевица и слънчоглед.

ИсторияРедактиране

Старото име на селото е било Каралар (Caralar). От 1913 до 1940 година, село Черник попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. По силата на Крайовската спогодба село Черник е върнато на България през 1940 г.

Културни и природни забележителностиРедактиране

Тюрбе на Пати

Тюрбето на Пати е построено през 1994 година. Сградата е правоъгълна с размери 6 x 11 m. В нея се намират гробовете на Пати Салих (1902-1970) и други двама местни жители, смятани за чудотворци и почитани от алевиите в селото.[2]

Редовни събитияРедактиране

6 май е официалният празник на селото който е съпроводен с много и различни събития – от конни състезания и срещи от борба свободен стил до концерти и танци на открито.

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. а б Миков, Любомир. Култова архитектура и изкуство на хетеродоксните мюсюлмани в България (XVI-XX век). София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2007. ISBN 978-954-322-197-4. с. 118-120.

Външни препраткиРедактиране