Уикипедия

Чернова:Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан“

Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан“

Древнотракийско светилище „Софрата на Вълчан" редактиране

Географска ситуация редактиране

 
обр. 1. Поглед към скалата от върха на хълма Кàзанлъка, където Слънцето изгрява в дните на зимното слънцестоене.

Паметникът се намира в землището на с. Веселиново, Смядовска община, и е център на обширен религиозен център на древните траки, който през първите столетия от I хил. пр.н.е. бил разработен и поддържан най-вероятно от обитателите на близката крепост, единственото известно за сега населено място от същото време.[1] Каменното укрепление е разположено на ръба на платото на около 500 м северозападно от „Софрата“. От комплекса лесно може да се открие само една голяма скална тераса с получилото популярност през последните столетия названиe „Софрата на Вълчан войвода“. Тя се откроява като единственото светло петно сред горската растителност и може да се наблюдава само отвисоко – от съседния връх Кàзанлъка (обр. 1) или чрез летателен апарат. Отделните елементи на комплекса обединяват знанието за света[2] и неговата триделна структура, което сложният ритуал препредавал през поколенията чрез митологичния разказ по начин, подобен на съвременния театър – главно чрез действия и костюми.

Изследователски екип редактиране

Археологическите проучвания на комплекса протичат в периода юли 1994 – октомври 1999 и са частично финансирани от Министерството на образованието и науката по проект, представен от д-р Павлина Петрова, завеждащ отдел „Археология“ на Дирекция КИН, Шумен. В изследванията вземат участие ст.н.с д-р Димитър Колев и Веселина Колева – астрофизици от Националната астрономическа обсерватория – Рожен",[3] полк. д.ик.н. инж. Андрей Андреев и полк. д.ик.н. инж. Юрий Дачев – преподаватели от ВВУАПВО – гр. Шумен.[4]

Структура на религиозния комплекс редактиране

Първо ниво на Космическото дърво - силите на Отвъдното редактиране

 
обр. 2. Водопада "Скока" с трите пещери, които поставят началото на свещената зона.
 
обр. 3. Черните кукери на Веселиново

Водата има специално място в религиите и вярванията от най-дълбока древност до днес.[5] Използвана направо от природните източници, напълнена в ритуални съдове от камък или от злато, металът на слънчевия бог[6], тя има пречистваща сила, така че измиването предшества почти всички свещeнодействия в много религиозни системи. Водата отделя територията на профанното (непосветеното, нечистото) от свещената зона, посветена на боговете и на техните тайнства. Тя е пътят, по който душите се отправят в отвъдното. В религиозните вярвания пещерите имат подобно значение (обр. 2). Те водят към вътрешността на земните недра, където е светът на мъртвите, а входът им е граница между долния и земния свят. Ето защо можем да допуснем, че водопадът „Скока“ и неговите пещери бележат началото на нашата свещена зона. Известно основание в тази насока ни дават разкази на старите жители от Веселиново, които помнят стария маршрут на шествието на „Черни кукери“. Мъжете, участващи в празника, се събирали на разсъмване при речния кръстопът на Кръщеница с Брестова река, за да се дегизират, като си помагат взаимно, и да се уговорят за действията си през деня. Там запалвали огън и от изгоряла влажна слама си приготвяли сажди, с които да намажат лицата си за маскировка. След обиколката из селото маршрутът на процесията следвал руслото на река Кръщеница, за да стигне до пещерите и водопада Скока, където някога кукерите изпълнявали последния обред край общата трапеза. За връзката на р. Кръщеница с ритуалния път свидетелства турското подигравателно название на реката, което според старите хора от времето на експедицията (1994 – 1999 год.) било Маймун дере. Разбираемо е как изглеждали в очите на пришълците турци подскоците на маскираните участници под оглушителния шум на звънците (обр. 3). Празникът на „Черните кукери“ е безспорен остатък от предпролетната древнотракийската практика[7] – силно деформиран през вековете, но запазил връзката си с водата и пещерите.[8]

На север от Скока и пещерите е територията на хората с всички техни профанни дейности. В обратна посока по течението на реката към дълбините на планината и скалните светилища се простира зоната на боговете, където човекът е гост.

На около 600 м от Скока срещу течението на Кръщеница край брега има продълговат скален блок. На дългата му страна откъм реката е вдълбана форма, която наподобява трон. Богове, разположени удобно на трон, ще се появят няколко века по-късно върху каменни релефи и в произведенията на металопластиката.[9] Но по времето, когато пътниците през този проход се спирали, за да направят възлияния, божествата на траките още нямали образ. Хората не знаели как да открият присъствието им и затова приготвяли подходящи места за сядане (empty space aniconism[10]), с надеждата, че невидимото божество ще се настани там, повикано от дима на жертвоприношението, и ще изслуша молитвите им. Този масив се намира в подножието на хълма със „Софрата на Вълчан“ и е в непосредствена близост до водния път към царството на мъртвите. За това можем да предположим, че е предназначен за преклонение към тайнствените сили от най-долното ниво на триделната структура на Космоса.

Второ ниво на Космическото дърво – скалата на Великата богиня майка редактиране

 
обр. 4. Софрата. Най-високата част от терасата. От центърът й са отбелязани направления към изгревите на Слънцето в дните на слънцестоенията.

На 40 м по склона над първия скален блок има втори много по-голям масив. По плоската му повърхност са вдълбани множество канали и вани с правоъгълна форма. Неговият трон се намира в средата на северното му дълго лице. По време на разкопки през есента на 1994 год. в подножието на трона е разкрита отухлена от редовно пален огън пръст, а също дребни парчета въглени от дърво и пепел. Този масив, както и първият блок нямат специални олтари, за това жертвоприношенията трябва да са били изгаряни на земята пред трона. Никъде не бяха открити обгорели кости, което означава, че поклонниците предлагали на боговете си само растителна храна.

Междинната топографска позиция на масива го поставя на второ място в космическата структура на древнотракийската религия. Това е земното ниво: средата, където протича животът на хората. Сигурно няма да сбъркаме, ако кажем, че пред трона на тази скала оставяли дарове на Великата богиня майка, която била самата Земя, а също планината и скалата.[11]

Небесно ниво на Космическото дърво – "Софрата на Вълчан" редактиране

 
обр. 5. Направление на слънчевия изгрев по време на лятното слънцестоене.

По-нагоре, на 120 м над втория масив, се намира една голяма скална тераса – предназначена на небесните сили, което показват многобройните изсечени в камъка съоръжения, както ще се види по-надолу в текста. Това е тъй наречената „Софра на Вълчан войвода“. Името й е резултат от смесване на различни символи от бурното ни хилядолетно минало. Според задълбочените исторически изследвания на живота на Вълчан войвода, той никога не се е подвизавал в този район. Но за това пък по скалната повърхност на много места са врязани вдлъбнатини с форма на вълчи лапи. Такива белези се срещат и в района на други древнотракийски скални паметници.[12] В много архаични култури, както и у нас, вълкът е смятан за медиатор между човека и боговете. Отпечатъците върху камъка приличат на маркировка, която да покаже територията завладяна от животното и неговия бог. Тези две обстоятелства ни дават основание за предположението, че името Вълчан е свързано с животното, почитано в земите на гетите през хилядолетията,[13] които предшестват подвизите на прочутия войвода.

В центъра на терасата е изсечен блок с закръглена форма, оприличен от местните жители на софра (обр. 4). По повърхността му са врязани сферични ямички и канали.[6] Твърде вероятно е те да са служили за възлияния, което ни дава повод да оприличим този блок на олтар. Освен това думата "софра" означава вид маса. Неин синоним е "трапеза", който отвежда към понятието "олтар" в християнските храмове. В тази логическа връзка можем да предположим, че съвременното название на скалата е резултат от забравени легенди, в които важна роля има един олтар. Това трябва да се е случило през XVII-XIX век, когато турски думи заменят много български понятия преди всичко от селския бит. Заобленият ъгъл само подсилил въображението. Новата дума променила съдържанието на обозначението от религиозно на битово. Историческите сведения от средата на I хил.пр.н.е. съобщават за кръгли светилища, а проучвателите им допускат, че се касае за места посветени на Слънцето и на огъня.[14]

Терасата е с площ 90 кв. м и е разделена на три сектора, които могат да се различат добре върху аероснимка.[8]

Северен сектор редактиране

 
обр. 6. Северен сектор.

Скалните съоръженията от северния дял показват връзка с изгревите на Слънцето по време на слънцестоянията.[15] От там минава линията, чието въображаемо продължение свързва най-високата точка в средата на скалната тераса с онова място от хоризонта, където се появява първото светло петно на изгряващото Слънце в дните на лятното слънцестоене (обр. 5). Друго изсичане с канал следва направлението на слънчевия изгрев по време на зимното слънцестоене. Двете очертания събират на едно място основните климатични периоди (студен и горещ) на годината (обр. 6).

В най-високата част на блока има изсичане с големината и формата на легло, ограничено по дължина с високи страници (обр. 7).

 
обр. 7. Леглото се намира в най-високата точка на северния блок. Мястото на главата вероятно е при по-тясната южна страна.

Северният блок завършва на запад с дълбоко овално изсичане като за голям гроб, но там не бяха намерени кости (обр. 8). Тук, както и в зоната на цялата тераса, насипът е бил многократно обръщан и разравян от иманяри. Най-вероятно ямата е била предназначена за символично ритуално съоръжение или средство да се даде точно определено място на едно безплътно присъствие (empty space aniconism). Под периферията на горния ръб на ямата има два дълги реда от еднакви точки с форма и големина на пръстови отпечатъци. Върху горната повърхност на ръба са вдълбани две ямички - достатъчно дълбоки, за да се поставят и закрепят чрез смола невисоки пръти (material aniconism[10]), с които би могло да се отбележи присъствието на двойка божества (обр. 9). Преди появата на иконата и на скулптурното изображение на боговете, на местата за поклонение поставяли обикновена колона или дори само неокастрен прът,[16] за да отбележат мястото на божеството, което още не притежавало определени физически черти.

 
обр. 8. Предполагаем символичен гроб за ритуални действия.

Светилището от голямата скална тераса се появява във вековете, когато в древнотракийското общество възниква едно ново явление: превръщането на важна историческа личност с аристократично потекло в легендарен герой[2]. Сложната структура на светилището може да намери обяснение, ако почитането на божествата, за които иначе е достатъчен само трон, има своята земна връзка и символ в лицето на един антроподемон. Във времето преди появата на специално изградени хероони, но след вековна практика на символичните гробни изкопи в земята, голямата яма в недрата на вечната скала е подходящ междинен символ, за да увековечи паметта на героя. Разбираемо е около нея да намерят място и други необходими за ритуала средства, като ивицата от точки, която имитира надпис, и леглото. Възможно е овалната площадка, която се намира на два метра западно от мястото на ямата и е ориентирана към нея (обр. ), да представлява също част от комплекса на едно символично погребение, посветено на локалния герой с аристократично потекло.

 
обр. 9. Северен блок. Под двата пръта в горния десен ъгъл се намира каменното легло.

Залата редактиране

 
бр. 10. Вкопаването на залата от храма надхвърля човешки ръст.

Средният дял на терасата е зает от дълга без покрив зала – единственото достъпно място за обикновените поклонници. Тя е вдълбана толкова надолу в скалата, че никой от простосмъртните посетители не би могъл да види какво има по повърхността й (обр. 10), защото там отгоре е територията на тайнствата, на жреца и на божествените небесни сили.

 
обр. 11. Поглед към залата от юг. В дъното се намира олтара.

Просторната без покрив зала е изцяло отворена на изток. Стените й, където имат достатъчна височина, са заети от декоративен цокъл. Подът на залата е разделен на десет напречни каскадно разположени ленти с леко хлътнала повърхност. На места върху тях са вдълбани групи от сферични ямички с размера на пръстов отпечатък (обр. 11).

От запад залата завършва с висок подобен на пирамида или на могила блок. Такива монументални олтари са познати от Микена от времето на късната бронзова епоха.[17] Върху почти вертикалната му страна са изсечени три много високи и съвсем тесни подобия на стъпала. Полетата между тях са покрити със щрихи, еднакви с декорацията на цоклите. Почти в средата на най-долното поле е изсечена глава на кон в нисък релеф (обр. 12). Единствените жертвени животни, свързани с култа към Слънцето са овенът, еленът и конят, както и орелът. Конят, като свещено животно, е характерен за земите на гетите, т.е. на север от Стара планина.[18] Изследователите на тази култура смятат, че той е имал важна роля в ритуала по обезсмъртяване на владетеля.[19] Разполагането на главата в основата на олтара - погледнат откъм залата той има вид на могила - наподобява легендата за главата на Орфей, която изпод надгробния насип прави предсказания. Може да се разсъждава върху възможността конската глава да маркира мястото на героя-антроподемон в най-долното космическо ниво, проектирано в този олтар. Чрез космическата ос, която минава от там, жрецът върху олтара влизал в контакт със силите на Отвъдното, както и с небесното божество.

Залата съдържа елементите на граден храм с изсечени прави ъгли, стени с цокъл, добре очертано входно пространство и със специалнa зона за Великия жрец.[20] Тя се поява във времето около строежа на първата сграда за хероон на о. Евгея[21] - образец на протогеометричния стил. В първите източни храмове там била поставяна статуята на божество, най-обикновена колона или неодялана тояга, която маркира неговото присъствие.[22] В зоната около този олтар, както и по споменатия по-горе предполагаем олтар-софра има неголеми дупки. Ако непременно трябва да изкажем някакво предположение за предназначението им, може да допуснем, че в някои от тях са били втъквани дебели дървени пръти, за да посочат точното място за възлияние на всяка от божествените сили за различни важни моменти (празници) от кръговрата на времето.

 
обр. 12. Изображение на конска глава в нисък релеф

Територията пред олтара осигурявала пряк контакт с божеството и за това там имал право да пристъпва единствено човекът с подходящ статут, както съобщават паралелите от егейския свят. Това специално пространство е достигнало до древногръцките храмове с названието "адитон". За разлика от строените храмове, "адитонът" на нашето светилище е обособен единствено чрез маркировка в пода и стените. Тя е достатъчна, за да ни подскаже, че сред поклонниците съществувала строга йерархия. В сектора на адитона има трикратно повторение на тройни символи: три стъпала, три ленти на пода и троен цокъл пред олтара. Тройните символи са част от третото светилище. Всички те заедно подчертават триделността на Космоса. В пода на тази зона има три правилно изсечени дупки, в които могат да се закрепят три пръта - може би отново имаме израз на material aniconism. Единият от тях е пред релефа с главата на коня и правоъгълната фигура от повърхността на олтара.

Пирамидалния олтар редактиране

Този олтар променя вида си всеки път, когато наблюдателят промени позицията си. Гледан откъм входа на залата олтарът прилича на надгробна могила. Съвсем друг вид има наблюдаван от север - от мястото на леглото. Полегата добре загладена повърхност се спуска до дълбок изкуствен процеп. Тя е леко изпъкнала и заоблена като за конус. По повърхността й бяха намерени остатъци от фина пепел. Откъм залата този процеп прилича повече на яма - подходящо място за оставяне на дарове за боговете.

Съвсем различно впечатление оставя олтарът, погледнат от юг (обр. ). От тук се виждат прави дълбоки и тесни разрези, както и един прав югозападен ъгъл на масива. Във височина формата добива заобленост на сфера, за да завърши на повърхността с полукръгла площадка с диаметър над източното лице на блока.

 
обр. 13. Поглед от югоизток към олтара.

Разгледан от югозапад, от височината на заобления блок "софра", олтарът отново променя вид. В близкия ъгъл (в южния край на полукръглата площадка) има правоъгълна в план фигура (обр. 13). Тя е очертана от еднакво широки (около 12 см) изсечени в скалата ленти с различна дълбочина. Точно по средата правоъгълникът е разполовен от също такава лента. Повърхността на фигурата и нейните ленти представляват сложен релеф, чийто източен профил представлява вълнообразна линия, а тя повтаря в огледален вид насрещния сектор от хоризонта (обр. 16). Ориентацията на фигурата съвпада с общата ориентация на залата - 102 градуса. Всеки ъгъл на залата е добре осветен при изгрев Слънце само в дните между 3-21 март и 23 септември-11 октомври.

Свидетелства за археоастрономическа дейност редактиране

Павлина Петрова живя на скалата през месеците от май до края на октомври от август 1994 до септември 1999 год., за да проучи възможностите за астрономически наблюдения чрез скалните съоръжения на светилището.

Съоръжения за определяне на слънцестоянията редактиране

 
обр. 14. Сенките на двата пилона се обединяват в обща права линия само по време на зимното слънцестоене.

В центъра на частично закръглената форма "софра" са изсечени две различни по форма и дълбочина дупки, което може да означава, че са направени по различно време. По време на експериментите, в тях бяха вложени и фиксирани с гипс пръти. Но за тази цел би могло да се използва мокра глина или восък. По време на лятното слънцестояние беше установено, че един дълъг процеп през северния дял на терасата обединява източния прът и точката, където се появява първото малко петно от диска на изгряващото Слънце в дните на лятното слънцестоене (обр. 5). Хоризонтът на изгрева там е с 2 градуса по-нисък от светилището, което позволява да се проследи сравнително лесно от "софрата" направлението към хоризонта по протежение на скалата.

Югоизточният хоризонт е не само много близък, но и надвишава скалата с около 150 м. По тази причина е много трудно да се очертае линия между тях. Жреците са справили със затруднението, като са използвали сянката, за да фиксират направлението на изгряващото Слънце. По време на нашите експерименти сянката на западния прът покри гърба на източния в един от безоблачните дни на зимното слънцестоене (обр. 14). Така сенките на двата пръта се сляха в една обща права линия.

 
обр. 15. Сянката на пръчката минава през върха на фигурата само при изгрев в дните на зимно слънцестоене.

Този ефект на изгрева не се повтори през останалата част на годината. Близо хилядолетие след жреците на светилището египетският географ и астроном ще използва същия ефект, за да създаде своя метален пръстен за определяне на основните момента от орбитата на Земята в дните на слънцестояния и равноденствия.

Изгревът на Слънцето по време зимното слънцестоене закъсня с час и половина, когато денят беше вече в пълна сила. За това сенките се появиха добре очертани. Но жреците на храма са се подсигурили с второ съоръжение за определяне на тези важни за тях дни. То се намира значително по-ниско от "софрата" (обр. 15). Върху наклонена плоскост е изсечен грубо плитко вдълбан триъгълник с дълбока ямичка в центъра. Няколко минути (5-7) след като се появиха сенките между двата пръта от "софрата", светлината стигна и до тук. Тогава пръчката от центъра на триъгълника проектира сянка, която мина точно през неговия по-висок връх.

Съоръжение насочено към средата между двете слънцестоения редактиране

 
обр. 16. Проекция на направленията от олтара върху хоризонта
 
обр. 17. Поглед към олтара от югоизток 28.II.1998

Веднъж уточнени крайните точки на слънчевите изгреви по линията на хоризонта, остава да се намери средата между тях. Правоъгълната фигура от високия олтар на залата е ориентирана натам (обр. 16). Заедно с направлението по южната страна на олтара върху хоризонта са проектирани три равни периода от дни. Интересна особеност на изгрева на 20 октомври е, че орбитата на Слънцето в първите минути след изгрева проследява точно линията на хребета от юг.

Поради високата денивелация между местата на двете слънцестояние, средата се намира там, където Слънцето изгрява на 2 – 3 октомври (12 – 13 март). Но по някакви други причини жреците са положили усилия да определят с точност датите 12 – 13 октомври (2 – 3 март) (обр. 17).

Датировка редактиране

Насипът в зоната на голямата скална тераса и около първите два блока е бил обръщан многократно поне през последното столетие от иманяри. За това няма запазена стратиграфия на земни напластявания. Безспорно е, все пак, че дори и те не са намерили каквито и да са керамични фрагменти, парчета от метални предмети и кости. Само по склона на северната страна на пирамидалния олтар беше останал слой много фина пепел.

В района на укреплението теренът е осеян с дупки и ниски насипи пръст, произведени от местни и приходящи иманяри. Керамиката тук е в широки граници: от груба дебелостенна, с украса типична за ранножелязната епоха, до тънкостенна, работена на грънчарско колело.

Древнотракийсият религиозен център е датиран въз основа на особеностите на светилището от голямата скална тераса. Неговата зала не би могла да се появи през II хил.пр.н.е., но е твърде късно да бъде отнесена след средата на I хил.пр.н.е.

Източници редактиране

  1. ↑ Отчетна документация в архива на МОН 1995 г.
  2. ↑ а б Fol, Valeria. Rock Topoi of Faith in the Eastern Mediterranean and in Asia Minor during the Antiquity // Studia Thracica 10. 2007. с. 351.
  3. ↑ Колев, Dimitar и др. Rock cult sancturies nearby village Vesselinovo. // Proceeding of the III-th Annual Meeting of SEAC. - International Conference on Archaeoastronomy and Ethnoastronomy.. 1996. с. 122-126.
  4. ↑ Петрова П., А. Андреев, Ю. Дачев. Археогеодезическо проучване на тракийско скално светилище край с. Веселиново, Шуменско. – Известия на Историческия музей - Шумен, т. 9, 1997.
  5. ↑ Георгиева, Иваничка. Народна митология. София, Наука и изкуство, 1993. с. 28, 72.
  6. ↑ а б Domaradzki, Mieczysław. Les lieux de culte thraces (deuxième moitié du IIe- Ier millenaire av. J.-C.). // Helis III. 1994. с. 69-108.
  7. ↑ Fol, Valeria. The kouker without mask. The masquerade feasts in Southeastern Europe // Orpheus 7. 1997. с. 89.
  8. ↑ а б Петрова, Павлина. Софрата на Вълчан - Богове и тайнства. Научно-популярен разказ по археологически и исторически проучвания. София, 2021. ISBN ISBN 978-619-7329-62-9 – хартиен носител с мека подвързия ISBN 978-619-7329-63-6 – електронен вариант.
  9. ↑ Гергова, Диана. Тронът и седящият покойник. Средиземноморски успоредици. (Към генезиса и разпространението на един аспект на тракийската погребална обредност.) // Годишник на Департамент Средиземноморски и източни изследвания, НБУ. Сборник в чест на проф. Зл. Гочева т. I. 2002. с. 38-39.
  10. ↑ а б Milette, Gaifman. Aniconism: definitions, examples and comparative perspectives, Religion // Religion 47:3. 2017. с. 340.
  11. ↑ Маразов, Иван. Видимият мит. София, Христо Ботев, 1992. с. 63.
  12. ↑ Найденова, Върбинка. Скалните светилища в Тракия // Поселищен живот в Тракия 1. 1986. с. 15-29.
  13. ↑ Гергова, Диана. ОБРЕДЪТ НА ОБЕЗСМЪРТЯВАНЕТО В ДРЕВНА ТРАКИЯ. София, „АГАТО", 1996. с. 86-87.
  14. ↑ Фол, Валерия. Скалата, конят и огънят : Ранна тракийска обредност. София, Аргос, 1997.
  15. ↑ Koleva, Veselina и др. The roch sanctuary near the village of Vesselinovo – possible decoding and symbolism // Actes de la Vèmme Conférence de la SEAC. Gdansk, 5-8 septembre 1997, Warszawa - Gdansk: IAWU. 1999. с. 175-184.
  16. ↑ Milette, Gaifman. Aniconism in Greek Antiquity. Oxford, Oxford Academic, 2012. ISBN Online ISBN: 9780191741623. с. 78-120.
  17. ↑ Negbi, Ora. Levantine Elements in the Sacred Architecture of the Aegean at the Close of the Bronze Age. // The Annual of the British School at Athens 83. 1988. с. 345.
  18. ↑ Попов, Димитър. Проучвания върху тракийската религия. І. Обезсмъртвяването. // ГСУ, ИФ, 75. 1982. с. 30-34.
  19. ↑ Гочева Зл. Погребални обичаи на траките и вярата им в безсмъртието. В: Първи международен симпозиум „Севтополис“ – Надгробни могили в Югоизточна Тракия“. В. Търново, 19941 25–32; Василeва Теодора. СЪДОВЕТЕ КАТО ИЗТОЧНИК НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВИДА НА КОНСУМИРАНАТА ХРАНА ОТ ТРАКИТЕ (по данни на съдове от археологически проучвания на обекти от територията на АР „Сборяново“, заведени в основен фонд „Археология“). – ХРАНАТА сакрална и профанна. Том трети, Издателство „Фабер“, 2014, 16.
  20. ↑ Петрова, Павлина. Софрата на Вълчан. Богове и тайнства.Научно-популярен разказ по археологически и исторически проучвания. София, 2021. ISBN ISBN 978-619-7329-62-9 – хартиен носител с мека подвързия ISBN 978-619-7329-63-6 – електронен вариант. с. 68-69.
  21. ↑ Зинченко, С. А. Введение в основы искусства Древней Греции : учебное пособие. Берлин, Директ-Медиа, 2014. ISBN ISBN 978-5-4475-0537-0. с. 8.
  22. ↑ Gilmour, Garth. Aegean Sanctuaries and the Levant in the Late Bronze Age // The Annual of the British School at Athens 88. 1993. с. 131, 133-134.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чернова:Древнотракийско_светилище_„Софрата_на_Вълчан“&oldid=12134232“.