Чернова:Емил Веселов Филипов
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Eмил Веселов Филипов е български депутат в първите три парламента след промените в периода 1990-1997 г. и кадрови служител на Първо главно управление (ПГУ) на ДС (1965-1975). Роден е на 30 май 1939 г. в гр. Бургас.
Семейство
редактиранеЕмил Филипов произлиза от семейство на комунистически функционер и учителка. Баща му е от Берковица, участник в Септемврийското въстание през 1923 г., за което е награден с орден. През 1925 г. членува в нелегална комсомолска организация и е осъден на 8 години и половина затвор, но на следващата година е амнистиран. През 1926 г. при провал отново е арестуван и осъден на 9 години лишаване от свобода, но през август 1929 г. е помилван. Става член на БКП същата година, но поради неуспехи на партията емигрира в Югославия. След 2 години се завръща в родината си и става партиен секретар на район Берковица и от 1936 г. се премества в Бургас. Признат е за активен борец против фашизма и капитализма. В периода 1946-1949 г. е секретар на околийския комитет на БКП в Берковица. През 1950 г. е издигнат за секретар на Окръжния комитет на БКП, а от септември същата година е председател на окръжния народен съвет на Враца. 1960 г. се пенсионира. Майка му е учителка в Берковица и Враца, а в София е директор на 119-то СУ. По-малкият му брат, Любомир Филипов, е финансист и подуправител на БНБ (1994-1996) и управител в периода на краха на банковата система 1996-1997 г.
Образование и работа
редактиранеЕмил Филипов завършва основно образование във Враца през 1952 г. След това постъпва в Народното Нахимовско училище където учи до закриването на учебното заведение на 20 август 1955. Средното образование завършва през 1956 г. във Враца. Изпратен е в СССР да продължи образованието си, където завършва с отличие в школа на КГБ в продължение на седем месеца и половина. Завършва също и Московския държавен университет през 1961 г., където е приет за кандидат член на БКП. След завръщането си в България същата година е изпратен в поделение в Хасково, където е подготвен за командир на мотострелкови взвод. Уволнен е със званието младши лейтенант. От октомври 1961 г. е назначен на работа в Държавния полиграфически комбинат „Димитър Благоев" за старши инженер, а през 1965 г. заема длъжността главен механик. Тогава е изпратен в Банкя на 6-месечна школа за изучаване на английски език.
Лично кадрово дело
редактиранеВ личното му кадрово дело се съдържа информация, че преди да бъде назначен за щатен служител в Първо управление на ДС, Емил Филипов е привлечен чрез районния комитет на ДКМС от април 1964 г. за доброволен сътрудник към отдел 02 ДС „Външно наблюдение и проучване".„Още от самото начало е проявил голям интерес и с желание е изпълнявал поставените му задачи. Очертал се е като много конспиративен, съобразителен, находчив и голям физиономист", е посочено в строго секретно проучване на отдел „Кадри" на МВР от 1965 г. по отношение на Филипов.
В кадровото му дело се посочва още, че през 1965 г. ръководството на Първо управление на ДС провежда разговор с Емил Филипов и допуска, че е подходящ за работа по Научно-техническо разузнаване (НТР). Така е назначен за разузнавач в отдел 07 НТР на Първо управление на ДС. В периода 1966-1971 г. е изпратен на задгранична работа в Англия под прикритие за управлението на стокообмена в Българското търговско представителство в Лондон. От лятото на 1968 г. е единствен работник в резидентурата на ДС в Лондон по линия на НТР. Поставени са му следните задачи:
-създаване на връзки по линия на НТР за работата, разработка и вербовка на граждани на Великобритания и други капиталистически страни, главно в обектите за агентурно проникване в разузнавателната мрежа на противника;
-ръководене на секретни сътрудници;
-придобиване на секретна научно-техническа информация;
Като обекти за агентурно проникване са определени Министерството на технологията, Института на електроинженерите, различни фирми, сред които „Маркони", Университета в Саутхемптън и Империал Колидж в Лондон. От личното му кадрово дело става ясно, че извършва една вербовка на англичанин, инженер по поддържане на фирмата „Контрол дата Корпорейшън" - американски концерн за производство на електронно изчислителни машини. Започва друга вербовка през 1970 г. и през следващата година я осъществява на материална основа (срещу заплащане) под псевдонима „РИВА". Разработва и преподавател по микроелектроника в университета в Саутхемптън, но връзката е разшифрованата и работата е преустановена. Поддържа връзка и с друг секретен сътрудник под псевдонима „КАМЕСТЕН".
„Филипов е изпратил 485 информации. 56 от тях са получили оценка „особено ценни", 282 – ценни, 57 – без оценка", е записано в ЛКД-то му. Работата му в Англия е оценена като „добра". Докато е зад граница използва псевдонима на оперативен работник „МЛАДЕНОВ".
Освобождаване от ПГУ
редактиранеНа 4 август 1975 г. е освободен от МВР-ДС поради заемане на друга длъжност като заместник-председател на Комитета по печата при Министерския съвет. В ПГУ констатират, че откакто е на това прикритие „в продължение вече на три години Филипов напълно се откъсва от проблемите с разузнаването". ПГУ прави опити да го върне на оперативна работа, но това се оказва невъзможно. „При това положение оставането му на щата на управлението и занапред е нецелесъобразно". В секретна характеристика на запасния майор Емил Филипов, запазена в ЛКД-то му, е посочено, че „по време на 10-годишната си служба в органите на МВР е атестиран положително и многократно е награждаван. Прояви се като рядко дисциплиниран, съзнателен, упорит и активен работник". При освобождаването му от ПГУ с него е проведен разговор от страна на тогавашния заместник-министър на вътрешните работи ген. Стоян Савов, отговарящ за разузнаването. В резолюцията си той посочва, че на Филипов му е „мъчно за решението. Желае при освобождаване от Комитета по печата да му се даде възможност да се завърне в органите на ДС. Обещах му, че така ще постъпим". До подобно решение обаче не се стига.
Депутат от БСП
редактиранеНа първите демократични избори през юни 1990 г. за 7-мо Велико Народно събрание Емил Филипов е издигнат като кандидат за народен представител от БСП, 72-ри Берковски избирателен район, откъдето е и избран. Съвременна политика по националния въпрос и за дружба със СССР е гарант за сигурността на НРБ. Емил Филипов е избран за депутат от БСП и в 36-то Народно събрание (1991-1994) и 37-то Народно събрание (1995-1997). В 37-то той е част от мнозинството на БСП, което управлява чрез еднопартийния кабинет на Жан Виденов, което довежда страната до икономическа криза, крах на банковата система, хиперинфлация, зърнена криза и стопяване спестяванията на населението.
Разкритие на принадлежността в ДС
редактиранеПринадлежността му е разкрита през 2001 г. от Комисията по досиетата с председател Методи Андреев при проверката на народните представители. През 2007 г. и Комисията „Костадинов" обявява принадлежността на Филипов към ДС. Интересното е, че тогава Комисията получава писмо от Националната разузнавателна служба, правоприемник на ПГУ, в което се посочва, че за Емил Филипов не разполага с кадрово дело, макар да се знае, че той е бил служител на ПГУ в периода 1965-1975 г. По-късно Комисията по досиетата получава ЛКД-то му от архива на МВР, където то е предадено след като Филипов напуска МВР-ДС през 1975 г.
Източници
редактиранеhttps://agentibg.com/index.php/bg/2014-02-18-15-59-06/279-2015-07-24-08-52-12