Чернова:Качване на страница
Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Никола Д. Николов редактиране
Никола Джипов Николов е български политик, инженер и бизнесмен, народен представител в XXXVIII и XLII Народно събрание. Бил е председател на Парломентарната комисия по икономическа политика в XXXVIII Народно събрание[1], на Общинския съвет на СДС в Разград. Член е на Радикалдемократическата партия.[2]
Биография редактиране
Произход и образование
Никола Джипов Николов е роден на 19 юни 1959 г. в град Левски, Плевенска област, откъдето е майка му Райна Николова. Тя работи като главна сестра в разградската болница. Скоро след раждането на Николов, семейството се премества в Разград в къща на улица „Паисий“ , строена през 1920 г. от дядо му по бащина линия Никола Маринов. Дядото, Н. Маринов, произхожда от малка махала в Габровския Балкан и идва в Разград, за да търси препитание. Отначало се хваща за чирак при един от местните чорбаджии, известен с прякора Симеончето. Постепенно успява да натрупа достатъчно средства, за да се захване с търговия. Става вносител на колониални стоки, а не след дълго започва да се занимава със строителство. Негово дело е сградата на театъра в центъра на Разград[3]. С течение на времето Никола Маринов се утвърждава като един от най-уважаваните стопански дейци в града, става акционер в голямото местно предприятие „Каолин“ и се сближава с бъдещия министър-председател Иван Багрянов. За тази си дейност след 9 септември 1944 лагер, а синът му Джипо Маринов, баща на Никола Николов, е постоянно преследван по политически причини и често безпричинно уволняван от работа.
В Разград Никола Николов завършва Профилирана природоматематическа гимназия „акад. Никола Обрешков“ в Разград, а след това следва във Техническия университет в София. По професия е индустриален консултант, а специализацията му е микроелектроника и силова електронна техника и технологии.
Развитие и политически живот редактиране
Между 1986 и 1992 г. Никола Николов работи като научен сътрудник в Института по приложна минералогия в Разград, [1] а от 1992 г. до 1995 г. става управител на фирма „Диамант“ – Разград. В периода 1995-1997 г. е директор на частна фирма „Дунав Консулт“.
След промените от 1989 г. става член на Радикалдемократическата партия в България и е избран за председател на Общинския съвет на СДС в Разград. Депутат от СДС е в XXXVIII Народно събрание, където заема поста на председател на Парламентарната комисия по икономическа политика и член на Постоянната парламентарна комисия „Антимафия“[4].
Около Никола Николов в СДС се формира кръг, наречен от медиите „агнешки главички“, по любимото им ястие, което поръчват всяка петъчна вечер в ресторанта на ул. „Раковски“ (бившият ресторант „БИАТ“). В него влизат сини депутати и областни управители Панайот Ляков, Илиян Попов, Красимир Каменов и Пламен Иванов.
Избран е отново за депутат в XLII Народно събрание от Обединените демократични сили, където е зам.-председател на Комисията по икономическата политика и зам.-председател на Временна анкетна комисия за разследване измамите с ДДС.
Никола Николов е председател на Лозаро-винарската камара и председател на Сдружението на производителите и търговците на вина и спиртни напитки. Става председател на Управителния съвет на предприятие за домакински порцелан, амбалажно стъкло и кристал „Китка“ в Нови Пазар.
На 13 октомври 2022 г. Николов обявява, че напуска политиката и се отдава на каузи в изкуството.
Семейство редактиране
Съпругата му, Илиана Николова, завежда клиничната лаборатория в Окръжна болница Разград. Има две деца – Райна и Джипо[5].
Каузи редактиране
Със съдействието на Никола Николов се е реализирал проектът „Пътуващи писатели“, издадени са 12-те тома от поредицата „Родно Лудогорие“, както и много книги на различни автори от района на цялатa страна.[6]
Източници редактиране
- ↑ XLII народно събрание
- ↑ Радикалдемократическата партия България (Либералната партия) - https://rdp-bg.org/index.php?option=com_content&view=article&id=69:---&catid=25:--&Itemid=43
- ↑ Zonanews - https://zonanews.bg/razkritia/kragat-agneshki-glavichki-se-gotvi-da-ovladee-darzhavata-koi-sa-te
- ↑ https://www.omda.bg/public//bulg/news/personal/nikolov.htm
- ↑ ОМДА.БГ - https://www.omda.bg/public//bulg/news/personal/nikolov.htm
- ↑ Екип 7 - https://ekip7.bg/2022/10/15/nikola-nikolov-kazvam-sbogom-na-politikata/