Чернова:Лирой Фарингтън Острандър
 | Това е чернова на статия от Инкубатора на българската Уикипедия.
ВАЖНО: Това не е енциклопедична статия. Инкубаторът се използва за създаване на статии от нови и неопитни потребители, както и в други случаи, когато статия не отговаря на критериите на Уикипедия. Възможно е информацията в тази страница да е невярна, тенденциозна или дори напълно неподходяща за Уикипедия. Информация за авторите на черновата
Причините за това най-вероятно са, че тя не отговаря на някои от изискванията на Уикипедия.
Прегледайте статиите в Портал:Избрани статии. В началото се фокусирайте върху качеството, а не върху количеството. Вижте следващите въпроси за повече подробности. Запомнете, че не всяка друга статия в Уикипедия непременно е качествена и подходяща като пример за следване. Понякога дори съвсем некачествени статии може да не са били забелязани от останалите редактори, затова не използвайте аргументи като „Защо тази статия може да я има, а моята – която е като нея – не може?“. Ако забележите некачествени статии, поправете ги или ги предложете за изтриване на У:СИ.
Още:
Полезно е също да имате предвид следните ръководства: Този списък също не е изчерпателен. Допълнителна информация конкретно за Инкубатора може да намерите в неговия регламент.
Полезна информация как да започнете статия има в следните страници:
Този шаблон се поставя автоматично от бот на всички статии в Инкубатора. Моля, не го премахвайте! |
Лирой Фарингтън Острандър** (20 август 1872 – 12 декември 1926) е американски педагог, мисионер и дипломат, допринесъл значително американско-българските отношения и образователния пейзаж в България през 24-годишната си служба в началото на 20-ти век.
Ранен живот и образование
редактиранеЛирой Фарингтън Острандър е роден на 20 август 1872 г. в Дъбюк, Айова. Той е син на д-р Лутър Алън Острандър, учител в Робърт колеж в Константинопол, и внук на преп. Александър Томсън от Британското и чуждестранно библейско дружество.
Острандър следва в колежа Хамилтън в Ню Йорк, който завършва през 1894 г. По време на студентските си години той участва активно в атлетиката, Християнската асоциация на младите мъже (YMCA) и различни академични общества. Заема множество ръководни позиции, включително президент на Тенис асоциацията и президент на Атлетическата асоциация.
Ранна кариера и теологично обучение
редактиранеСлед като завършва колежа Хамилтън, Острандър преподава в Робърт колеж в Константинопол, Турция, от 1895 до 1898 г. След това се завръща в Съединените щати, за да посещава богословската семинария в Обърн, където завършва през 1901 г. и е ръкоположен за презвитериански свещеник.
Мисионерство в България
редактиранеПрез декември 1901 г. Острандър се жени за Мери Луиз Ройс и двойката скоро отпътува на мисията си в България по назначаване от Американския съвет на комисарите за чуждестранни мисии. Лирой и Мери пристигат в Самоков, България, през януари 1902 г., където Острандър е назначен за директор на Колегиалния и богословски институт през 1904 г. Той заема тази длъжност в продължение на 24 години, докато здравето му се влошава през 1926 г.
Мандатът на Острандър в института е белязан със значителни постижения в образованието и общественополезен труд. Той е инструмент за изграждането на училището, което в крайна сметка се превръща в Американския колеж в София. Неговото ръководство по време на бурните Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война (1913) и Първата световна война му печели няколко отличия, включително от царица Елеонора Българска и цар Борис III, за приноса му към образованието и усилията му за облекчаване на ефектите от войната.
Личен живот и наследство
редактиранеОстрандър и съпругата му Мери са предани сътрудници в тяхната мисия. Двамата имат един син – Ален, роден на 14 юни 1907 г. в Самоков. Въпреки предизвикателствата и трудностите на работа им, смейство Острандър са уважавани и обичани фигури в своята общност.
Здравето на Острандър се влошава поради напрежението на работата му и той се завръща в Съединените щати през август 1926 г. Почива на 12 декември 1926 г. в Клифтън Спрингс, Ню Йорк. Съпругата му Мери продължава да живее смело, прекарвайки последните си години в Калифорния, където умира през 1947 г.
Наследството на Острандър е запазено в образователния му и дипломатически принос през живота му. Работата му в България поставя висок стандарт на образователните институции и заздравява връзките между САЩ и България.
Отличия и признания
редактиране- **Царица Елеонора Българска**: Награден за помощ в облекачаването на следствията от войната през 1913 г.
- **Цар Борис Български**: Награден с орден за гражданска заслуга и сребърен кръст през 1926 г.
- **Колегиален и богословски институт в Самоков**: Развит в Американския колеж в София, траен паметник на усилията на Острандър.
Публикации и допълнителна литература
редактиране- Острандър, Л. Ф. (1911). *Петдесет години в България*. Самоков.
- Хол, W. W. (1928). „Leroy Farrington Ostrander,“ *The Phi Beta Kappa Key*, Vol. 6 № 11, стр. 714-718.
- Несторова-Матеич, Татяна Христова. *Американски мисионери в България; (1858-1912)*.
Животът и работата на Острандър остават траен пример за отдаденост на образованието, мисионерската служба и международната дипломация. Неговият принос към България и неговото наследство от служба се почитат от онези, които продължават да помнят труда му.