Черногорски език
Черногорският език, съгласно конституцията на Черна гора, е официален език в Черна гора и е резултат на нормирането в стандартен език на един от т.нар. новощокавски диалекти в сърбохърватския – зетско-южносанджакски говор.
Черногорски език црногорски / crnogorski | |
/[tsr̩nǒɡorskiː]/ | |
Страна | Черна гора |
---|---|
Регион | Югоизточна Европа |
Говорещи | 232 600 (2011) |
Писменост | кирилица, латиница |
Систематизация по Ethnologue | |
Индоевропейски Балто-славянски Славянски Южнославянски Сърбохърватски Черногорски | |
Официално положение | |
Официален в | Черна гора |
Малцинствен в | Босна и Херцеговина |
Регулатор | Съвет за стандартизация на черногорския език |
Кодове | |
ISO 639-1 | – |
ISO 639-2 | cnr |
ISO 639-3 | cnr |
Черногорски език в Общомедия |
По време на последното преброяване на населението в Черна гора – през 2003 г., 22% от населението (т.е. повече от 100 хиляди души) са се идентифицирали като черногорци въз основа на майчиния си език, докато 60% казват, че говорят сръбски. Черногорският език е приет с конституцията на Черна гора на 19 октомври 2007 г., когато става и официален език на страната.
Езиковедите са по-склонни да приемат езика на Черна гора като диалект на сръбския, а и повечето от гражданите на Черна гора разбират книжовен сръбски. Според някои нови изследвания, делът на тези които вярват, че в Черна гора се говори отделен от сръбския език, се е повишил до 38%.[1]
Съгласно конституцията, кирилската и латинска ортография са равноправни. Официално се използват също сръбски, босненски, албански и хърватски езици.