Читал
Читал (Axis axis или аксис) е вид елен, разпространен в слабонаселените гористи райони на страни от индийския субконтинент, включително и прилежащия остров Шри Ланка. Поради спецификата на населението в различните участъци от ареала видът е наричан с различни имена: Chital horin на бенгалски, Thith Muwa на синхалски, Jinke на каннада, Pulli Maan на тамилски и малаялам. Видът е един от най-разпространените видове елени на Индийския субконтинент. Името читал идва от бенгалската дума Chitral (চিত্রল)/Chitra (চিত্রা), което в превод означава „петнист“. Читалът е вид от монотипен род Axis. Към него са причислявани още три вида елени, които понастоящем след генетични изследвания са отделени в нов род Hyelaphus[2][3].
| Читал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 ♂ Читал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
_female.jpg) ♀ Читал | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
(Erxleben, 1777) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Читал в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Разпространение
редактиранеАреалът на разпространение на читала е между 8–30ºN на Индийския субконтинент, като населява територии в Индия, Непал, Бутан, Бангладеш и Шри Ланка.[4] На запад разпространението му достига до източните части на щатите Гуджарат и Раджастан. Северните граници допират до подножието на Хималаите от Утар Прадеш, на изток през Непал Сиким, Бутан до западен Асам. Местообитанията на вида достигат до надморска височина около 1100 m.[5] Източните граници на вида започват от западен Асам[6][7] до Сундарбан в Западен Бенгал и Бангладеш.[5] Шри Ланка е крайната южна точка на разпространение.[5]
Читалите са интродуциран вид за редица райони по света. Едно от местата са Андаманските острови в Бенгалския залив, които са населени от елените в периода 1925–1930 г. Видът е населен и в Аржентина, Армения, Австралия, Бразилия, Хърватия (островите Бриуни), Молдова, Пакистан, Папуа Нова Гвинея, Украйна, Уругвай и САЩ. В САЩ читалите са разпространени в два щата - Хавай и Тексас. На Хавайските острови днес е населен в три от островите - Молокаи, Ланаи и Мауи[8] В Тексас видът се среща в стабилни стада в централните части на щата - района на платото Едуардс, където климатичните условия наподобяват на тези в Индия.[9] Известни са и популации в щатите Флорида и Калифорния, но няма сигурни данни за разпространението. Известни са и несполучливи опити за интродукция. Пример за това е в централната част на Словения, където са доставени екземпляри от Бриуни. Интродукцията съвпада обаче и с тази на елена лопатар, който се оказва по-приспособим към условията в Словения.
Местообитание
редактиранеЧиталите обитават гористи райони на полуострова.[10] Елените се срещат в зони с открити пасища и много рядко се движат в области от гъста джунгла, които могат да възникнат в непосредствена близост до тях. Пасищата са сравнително малки сред гористите райони. Обитава и крайречни гори, които използва за сянка през сухия сезон. Гората в близост същевременно осигурява храна, изразяваща се в паднали плодове и листа, които са хранителни за тревопасните бозайници.
Морфологични особености
редактиранеКосмената покривка на читала е розово-бежова с множество бели петна. Надолу към корема и вътрешната повърхност на крайниците преминава в бяла. Рогата се сменят ежегодно, обикновено се разклоняват в три лировидни рога и достигат дължина до 75 cm. В сравнение със свинeвидния елен читалите имат по-ярко изразена конструкция за бягане, но за сметка на това слуховият отдел на черепа е по-слабо развит. Мъжките екземпляри са с височина при холката от 90 cm и обща дължина на тялото от 90 cm. Теглото на самците е от 30 до 75 kg, а женските тежат от 25 до 45 kg.[11] Едри мъжки екземпляри могат да достигнат тегло от 98 до 110 kg[12]. Продължителността на живота е около 8-14 години.
Читалите притежават добре развити преорбитални жлези. Притежават и добре развити ходилни жлези и жлези на бабката на задните си крайници. Мъжките имат по-големи преорбитални жлези, които ползват за маркиране на територия.[13][14]
Начин на живот
редактиране
.jpg)
Елените предпочитат да се придържат в близост до вода, където да пият сутрин и вечер в горещо време. Движат се на стада от 10-50 индивида, съставени от мъжки с няколко женски и техни приплоди от миналата и настоящата година. Мъжките, достигнали полова зрялост, се движат в отделни ергенски стада, които в размножителния период са в тясна близост до стадата, за да се конкурират с основния мъжки.
Хранене
редактиранеЧиталите са предимно тревопасни и се хранят с къси треви и цъфтящи растения от пасищата. [15] Въпреки това намира храна от паднали плодове, листа и клонки, особено в случаите, когато се откъсват от маймуни над тях.[15] Хранителните навици включват и изправяне на задните крайници с цел да достигнат питателна храна по дърветата. Универсална храна са и различни видове гъби, които са ценен източник на белтъчини.
Размножаване
редактиранеРазмножителният период настъпва в сезона април – май, като обикновено мъжкарите реват с цел да маркират територия и ухажват самките. Бременността продължава около 7,5 месеца. Обикновено се раждат по две малки, по-рядко едно или три. Полова зрялост при женските настъпва на 14 – 17 месечна възраст. Репродуктивната възраст при мъжките достига на 2,5 – 3 години.
Неприятели
редактиранеХищниците, които ловуват читали, включват вълци, тигри, азиатски лъвове (само в гората Гир), леопарди, тигрови питони, азиатски диви кучета и индийски крокодили. По-дребни хищници, като лисицата и чакала, се хранят с малките. Подрастващите и малките са по-честа плячка от страна на хищници. Азиатското диво куче се оказва по-честа причина за смъртта на възрастните, отколкото ловът от леопарди и тигри.[15] Интересен факт е, че поведението на защита от хищници е изградено съвместно с маймуните лангури, които патрулират високо от дърветата. И двата вида разчитат знаците на създала се опасност и реагират при такава.
Източници
редактиране- ↑ Axis axis (Erxleben, 1777). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 2 януари 2023 г. (на английски)
- ↑ Pitra, C и др. Evolution and phylogeny of old world deer // Molecular Phylogenetics and Evolution 33 (3). 2004. DOI:10.1016/j.ympev.2004.07.013. с. 880–95.
- ↑ Groves, Colin. The genus Cervus in eastern Eurasia // European Journal of Wildlife Research 52. 2006. DOI:10.1007/s10344-005-0011-5. с. 14–22. Архивиран от оригинала на 2014-06-29.
- ↑ Grubb, P. 2005. Artiodactyla. In: D. E. Wilson and D. M. Reeder (eds), Mammal Species of the World. A Taxonomic and Geographic Reference (3rd ed), pp. 637–722. Johns Hopkins University Press, Baltimore, USA.
- ↑ а б в Duckworth, J.W., Kumar, N.S., Anwarul Islam, Md., Hem Sagar Baral & Timmins, R.J. Axis axis // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature, 2008. Посетен на 8 април 2009. (на английски) Database entry includes a brief justification of why this species is of least concern.
- ↑ Gee, E.P. (1964). The wild life of India, Collins, London
- ↑ Choudhury, A.U. (1994). Checklist of the mammals of Assam. Gibbon Books, Guwahati, India. ISBN 81-900866-0-X.
- ↑ Audrey McAvoy. Alleged animal smugglers used helicopters to fly sheep to Maui, deer to Big Island // 22 август 2012. Посетен на 22 август 2012.
- ↑ Ables, Ernest D. Axis Deer // Handbook of Texas Online. Texas State Historical Association. Посетен на 24 май 2012.
- ↑ Sankar, K. and Acharya, B. 2004. Chital (Axis axis (Erxleben, 1777)). ENVIS Bulletin (Wildlife Institute of India, Dehra Dun) 7: 171–180.
- ↑ Axis Deer (Cervus axis) Архив на оригинала от 2017-12-31 в Wayback Machine.. Nsrl.ttu.edu. Посетен на 23 август 2012.
- ↑ Preliminary study of the behavior and ecology of axis deer on Maui, Hawaii Архив на оригинала от 2023-08-16 в Wayback Machine.. Hear.org. Посетен на 23 август 2012.
- ↑ Groves, C. P. and P. Grubb (1987). "Relationships of living deer". pp. 21–59 in Biology and management of the Cervidae: a conference held at the Conservation and Research Center, National Zoological Park, Smithsonian Institution, Front Royal, Virginia, 1–5 August 1982. Smithsonian Institution Press ISBN 0-87474-980-8.
- ↑ Müller-Schwarze, D (1987). "Evolution of cervid olfactory communication". pp. 223–234, in Biology and management of the Cervidae: a conference held at the Conservation and Research Center, National Zoological Park, Smithsonian Institution, Front Royal, Virginia, 1–5 August 1982. Smithsonian Institution Press ISBN 0-87474-980-8.
- ↑ а б в Valerius Geist. Deer of the world: their evolution, behaviour, and ecology. Stackpole Books. 1998. pp. 58–73 ISBN 0-8117-0496-3.