Чомаковци

българско село

Чома̀ковци е село в Северна България в община Червен бряг, област Плевен.

Чомаковци
Общи данни
Население 1005 души[1] (15 юни 2020 г.)
33 души/km²
Землище 30,455 km²
Надм. височина 98 m
Пощ. код 5989
Тел. код 06574
МПС код ЕН
ЕКАТТЕ 81551
Администрация
Държава България
Област Плевен
Община
   кмет
Червен бряг
Цветан Димитров
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Чомаковци
Павел Иванов
(независим)

ГеографияРедактиране

Село Чомаковци се намира на 6 км от Червен бряг и на 52 км от Плевен, на брега на р. Искър. При селото река Габърска се влива в Искър. Чомаковци е разположено в средната част на Дунавската хълмиста равнина, а надморската му височина е около 100 м. Климатът в района на селото е умерен и се характеризира с горещо и сухо лято, докато зимата е студена и с обилни снеговалежи.

Население и обществени институцииРедактиране

Постоянното население на селото е около 1036 души.

В селото функционират кметство, целодневна детска градина, читалище, църква, магазини и аптека. В селото има основно училище и професионална гимназия. Най-близката болница е в гр. Червен бряг – МБАЛ – Червен бряг, където има и други здравни заведения. В селото работи стоматологична практика.

Чомаковци е с добре поддържана пътна инфраструктура. Има изградени електрическа и водопреносна мрежи, частична канализация.

ИсторияРедактиране

До 1946 г. името на селото е Чумаковци.[2] В древността на това място са били разположени три тракийски селища с предполагаемото общо име Зетнукорту. Населението е било съставено от тракийското племе трибали. По-късно, по време на Римската империя, името на селището е Помпеанополис. Оттогава са останали римски мозайки, съхранявани в Регионален исторически музей - Враца. Римският град е притежавал добре укрепена крепост, обградена от две реки - Искър и Габарска. Оттук е минавал и стратегическият за тези времена път от Сердика до Ескус (днес с. Гиген). От Ескус до Чомаковци Искър е бил плавателен.

Наблизо през средновековието е имало манастир.

В началото на османското владичество, а вероятно и по време на Втората българска държава, селото е влизало в кааза (област) Мроморнича (бълг. Мраморница). До 15 век селото се е наричало Драс брод. Население 1293 души, мъже 612, жени 681. През 1881 г. е било 1082 жители.

За първото училище в селото има данни още от 1860 г.

В селото е роден и починал големият български статистик доц. Иван Батьов. Къщата му се намира на ул. „Ал. Стамболийски“ №9.

В миналото в селото са живели и помаци, които се изселили на юг след 1876 г. Към 1893 г. в селото са останали само 92 помаци.[3]

ПоминъкРедактиране

Село Чомаковци има 20 073 дка земеделска земя. Тя се стопанисва от 4 арендатори, 1 земеделска кооперация и частни стопани. Има и потребителна кооперация ПК „Митко Лаков“, произвеждаща книжен канап.

Образователни и културни институцииРедактиране

  • Основно училище „Хр. Ботев“ има 130 ученика и 8 паралелки.
  • Професионалната гимназия по земеделско стопанство „Александър Стамболийски“, където през 2003/2004 година се обучават 184 ученици в 10 паралелки с три профила.
  • Читалището в селото е основано през 1903 г. Сегашното народно читалище „Митко Лаков“ има една от най-красивите сгради в общината.
  • Детска градина „Щастливо детство“.
  • Православен храм „Свето Успение Богородично“.

Културни и природни забележителностиРедактиране

  • Праисторически селища в местностите Ореша и Маркова могила.
  • Антична крепост в района на селото.
  • Антична мозайка в селото, съхранявана в РИМ-Враца.
  • Църква „Св. Покров Богородичен“. Построена в 1890 г., църквата е еднокорабна, едноапсидна, с купол и камбанария над входа от запад. Архитектурно заснемане П. Йокимов. Литература: 173, 178, 179, 637.
  • Тракийска крепост „Калето“ се намира на 2.4 км югоизточно от селото в района на каменната кариера. Крепостта заема площ от около 30 дка. От север, запад и юг възвишението, на което се намира е с отвесни или почти отвесни склонове. Достъпна е само от изток, където е изграден вал с окоп в посока север-юг. При разработването на каменната кариера, валът е разрушен на места. Насипът се състои от пръст, камъни и обгорели греди, навярно от дървена конструкция на палисада. Валът е запазен в по-голямата си част с ширина 8-10 m и височина на места повече от 2 m. Крепостта е датирана от 4 в. пр.н.е. Надморска височина: 180 м. GPS координати: 43* 18’52” с.ш. и 24* 05’25” и.д.[4]
  • Антична и средновековна крепост „Чомаковско градище“/„Помпеанополис“/„Зетнукорту“. Крепостта се издигала на равното място затворено между река Искър и река Габърска (Чомаковска) в границите на днешното село. Покрай града е минавал античният път Ескус-Сердика. Първи сведения за укрепения град се намират у Ф. Каниц, К. Шкорпил, Ив. Велков, Б. Геров и др. Крепостният зид е граден от камъни, споени с бял хоросан, дебел 2.9 m. Той е затварял пространство от близо 150 дка с неправилна четириъгълна форма. По зида е имало кули. Намирани са латински надписи. Намерен е и некрополът на града. В днешно време на мястото на крепостта е поставен само упоменателен камък. Надморска височина: 95 m GPS координати: 43°19’16” с.ш. и 24°03’49” и.д. [4]

Редовни събитияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. www.grao.bg.
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  3. Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 83.
  4. а б Информацията е предоставена от археолог Ангел Конаклиев. Ст. Н. С. Дора Димитрова (1985) „Археологически паметници във Врачански окръг“, стр. 38-39, гр. София