Чудомир Кантарджиев

Чудомир Петров Кантарджиев, наричан Чудото[1], е български революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Чудомир Кантарджиев
български революционер
Чудомир Кантарджиев (седнал в средата), Димо Хаджидимов (третия седнал) и други санданисти
Чудомир Кантарджиев (седнал в средата), Димо Хаджидимов (третия седнал) и други санданисти

Роден
Починал
Чудомир Кантарджиев в Общомедия

БиографияРедактиране

Кантарджиев е роден в град Сливен на 23 септември 1883 година. Завършва гимназия в Сливен и става учител в Бургаско. От 1902 година е студент в Софийския университет, където се включва в дейността на Вътрешната организация. През 1904 година прекъсва образованието си и влиза в четата на Яне Сандански. От 1906 година е окръжен ревизор на четите в Серски революционен окръг и нелегален член на Серския окръжен революционен комитет.

 
Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран.

Кантарджиев е част от така наречените санданисти, приближените на Сандански, които настояват за децентрализация на ВМОРО. Той подкрепя Сандански при убийството на задграничните представители на ВМОРО Иван Гарванов и Борис Сарафов. Заедно с другите санданисти Кантарджиев активно участва в Младотурската революция от 1908 година. Легализира се и през 1909 година е учител в Българското педагогическо училище в Сяр. По-късно през същата година, със стипендия отпусната му от Младотурското правителство следва инженерство в Лозана, Швейцария.

При избухването на Балканската война през 1912 година се завръща в България и става войвода на Неврокопската партизанска чета на Македоно-одринското опълчение. По-късно служи в щаба на 15 щипска дружина. Награден е със сребърен кръст с корона.[2]

След края на Първата световна война в 1918 г. се установява да живее в родопското село Лъджене (днес квартал на Велинград) и е част от кръга на Гьорче Петров, противопоставящ се на дейците около Тодор Александров. След убийството на Тодор Александров, поради съмнение, че Кантарджиев е замесен в него ЦК на ВМРО му издава смъртна присъда и той е убит по време на така наречените Горноджумайски събития, на 17 септември 1924 година в Пловдив, където се е укрива.[3][4][5][6]

БележкиРедактиране

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 105.
  2. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 335, 894.
  3. Биографични данни от сайта на ВМРО[неработеща препратка]
  4. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, Академично издателство „Марин Дринов“, София, 2005.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 418.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 203.