Чучулигово (дем Сяр)
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чучулигово.
Чучулигово (на гръцки: Αναγέννηση, Анагениси, катаревуса: Αναγέννησις, Анагенисис, до 1928 Τσιουτσιλίκοβον, Цуциликовон[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 990 жители (2001).
| Чучулигово Αναγέννηση | |
| — село — | |
  Чучулигово  Чучулигово  Чучулигово | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Сяр |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 22 m |
| Население | 990 души (2001 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено в центъра на Сярското поле на около 20 km западно от град Сяр (Серес) и северно от Еникьой (Проватас) на 22 метра надморска височина.
История
редактиранеЕтимология
редактиранеСпоред Йордан Н. Иванов името е от чучулига, което е от чучул < качул < качулка с онебнено к.[2]
В Османската империя
редактиранеПрез XIX век Чучулигово е село в Сярска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Чучулигово (Tchoutchiligovo) е посочено като село със 72 домакинства с 230 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] В 1891 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[4]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
| „ | Чучулигово, на ЮИ от Елшани нещо 3/4 часа път. В сред поле, както горнето село.[5] Има част от нивята, чифлик Нашикбейов от Сяр. Църквата „Св. Атанас“ е гъркоманска. Къщи 50 български.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 души българи християни.[7]
След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучулигово (Tchoutchouligovo) има 480 българи екзархисти и 120 патриаршисти гъркомани като в селото има основно българско училище.[9] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Чучулигово е малко село със 70 български къщи, където учител е Б. Маргаритов, а учениците са 22 (20 момчета и 2 момичета).[10]
Петър Ушев е роден в с. Чучулигово, Серско и той е бил най-заможния и влиятелен българин в селото. Подпомагал е с пари ВМОРО във водената тежка борба срещу поробителите. Също така е давал пари за градежа на български училища и църкви.[11]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Чучулигово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година Чучулигово попада в Гърция. Голяма част от населението на селото се изселва в България и основава днешното село Чучулигово, Петричко. В 1927 година селото е прекръстено на Анагенисис, в превод възраждане. Според преброяването от 1928 година Чучулигово е смесено бежанско село със 111 бежански семейства с 464 души.[13]
След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Чучулигово търпи нападения от разбойническите андартски чети на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато и ограбено, 15 души са арестувани, а 33 изгонени в България.[14]
В 1972 година е построена нова църква „Свети Атанасий“.[4]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Герени | Γκερένια | Агонон | Άγονον[15] | |
| Поляни[16] | Μπολιάνες | Херсон | Χέρσον[15] | местност на ЮЗ от Чучулигово[16] |
| Доганджика | Ντογατζίκα | Аплома | Άπλωμα[15] | |
| Тригач[17] | Τρίγκατς | Цуграна | Τσουγκράνα[15] | местност на СИ от Чучулигово[17] |
Личности
редактиране
- Родени в Чучулигово
Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, ученик, VI клас, 2 рота на 7 кумановска дружина[18]- Димитър Гулев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Крум Пчелински[19]
- Лазар Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[20]
- Никола Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[21]
- Стою Ангелов Кюсето, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[22]
Хрисостом Анагностопулос (р. 1933), гръцки духовник- Петър Ушев, помагач и ятак на ВМОРО[11]
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 221.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
- ↑ а б Ιερός Ναός Ἁγίου Ἀθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
- ↑ Елшан.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
- ↑ Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199. (на френски)
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 176.
- ↑ а б Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 41.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 277.
- ↑ а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 289.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.