Чучулигово (дем Сяр)

селище в Гърция
Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Чучулигово.

Чучулигово (на гръцки: Αναγέννηση, Анагениси, катаревуса: Αναγέννησις, Анагенисис, до 1928 Τσιουτσιλίκοβον, Цуциликовон[1]) е село в Гърция, дем Сяр (Серес), област Централна Македония с 990 жители (2001).

Чучулигово
Αναγέννηση
— село —
Гърция
41.1083° с. ш. 23.3325° и. д.
Чучулигово
Централна Македония
41.1083° с. ш. 23.3325° и. д.
Чучулигово
Сярско
41.1083° с. ш. 23.3325° и. д.
Чучулигово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСяр
Географска областСярско поле
Надм. височина22 m
Население990 души (2001 г.)

География

редактиране

Селото е разположено в центъра на Сярското поле на около 20 km западно от град Сяр (Серес) и северно от Еникьой (Проватас) на 22 метра надморска височина.

Етимология

редактиране

Според Йордан Н. Иванов името е от чучулига, което е от чучул < качул < качулка с онебнено к.[2]

В Османската империя

редактиране

През XIX век Чучулигово е село в Сярска каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Чучулигово (Tchoutchiligovo) е посочено като село със 72 домакинства с 230 жители българи и 12 мюсюлмани.[3] В 1891 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[4]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

Чучулигово, на ЮИ от Елшани нещо 3/4 часа път. В сред поле, както горнето село.[5] Има част от нивята, чифлик Нашикбейов от Сяр. Църквата „Св. Атанас“ е гъркоманска. Къщи 50 български.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в селото живеят 560 души българи християни.[7]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[8] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Чучулигово (Tchoutchouligovo) има 480 българи екзархисти и 120 патриаршисти гъркомани като в селото има основно българско училище.[9] В 1910 година според училищния инспектор към Българската екзархия в Сяр Константин Георгиев Чучулигово е малко село със 70 български къщи, където учител е Б. Маргаритов, а учениците са 22 (20 момчета и 2 момичета).[10] Петър Ушев е роден в с. Чучулигово, Серско и той е бил най-заможния и влиятелен българин в селото. Подпомагал е с пари ВМОРО във водената тежка борба срещу поробителите. Също така е давал пари за градежа на български училища и църкви.[11]

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от Чучулигово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

През Балканската война селото е освободено от българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година Чучулигово попада в Гърция. Голяма част от населението на селото се изселва в България и основава днешното село Чучулигово, Петричко. В 1927 година селото е прекръстено на Анагенисис, в превод възраждане. Според преброяването от 1928 година Чучулигово е смесено бежанско село със 111 бежански семейства с 464 души.[13]

След 9 септември 1944 година, когато българската армия се оттегля в старите предели на България, Чучулигово търпи нападения от разбойническите андартски чети на Андон Чауш. На 20 февруари 1945 година селото е нападнато и ограбено, 15 души са арестувани, а 33 изгонени в България.[14]

В 1972 година е построена нова църква „Свети Атанасий“.[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Чучулигово на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Герени Γκερένια Агонон Άγονον[15]
Поляни[16] Μπολιάνες Херсон Χέρσον[15] местност на ЮЗ от Чучулигово[16]
Доганджика Ντογατζίκα Аплома Άπλωμα[15]
Тригач[17] Τρίγκατς Цуграна Τσουγκράνα[15] местност на СИ от Чучулигово[17]

Личности

редактиране
 
Петър Ушев
Родени в Чучулигово
  •   Атанас Димитров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, ученик, VI клас, 2 рота на 7 кумановска дружина[18]
  •   Димитър Гулев, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, земеделец, неграмотен, четата на Крум Пчелински[19]
  •   Лазар Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[20]
  •   Никола Апостолов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[21]
  •   Стою Ангелов Кюсето, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[22]
  •   Хрисостом Анагностопулос (р. 1933), гръцки духовник
  •   Петър Ушев, помагач и ятак на ВМОРО[11]
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 221.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 116 – 117.
  4. а б Ιερός Ναός Ἁγίου Ἀθανασίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 декември 2017.
  5. Елшан.
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 176.
  8. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
  9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198 – 199. (на френски)
  10. Галчев, Илия. „Българската просвета в Солунския вилает“, УИ, 2005, София, стр. 176.
  11. а б Радовски, Александър. Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски. Фабер, 2017. с. 41.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония-мит или реалност, София, 1996, стр. 277.
  15. а б в г Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
  16. а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  17. а б Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 213.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 189.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 289.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
  22. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 106.