Шьонбрунски мирен договор

Шонбрунски мирен договор
	Шонбрунски мирен договор
	Дворецът Шьонбрун във Виена, използван като квартира от Наполеон от 13 май до 16 октомври 1809 г.
Информация
Подписване	14 октомври 1809 г.
Предшестван	Война на петата коалиция
Подписан между
Първа френска империя	Австрийска империя
	Шонбрунски мирен договор в Общомедия

Шонбрунският договор (на френски: Traité de Schönbrunn; на немски: Friede von Schönbrunn), известен и като Виенски договор, е мирният договор, с който на 14 октомври 1809 г. завършва Войната на петата коалиция.^[1] Страни по него са Първата френска империя, в лицето на Наполеон I и Австрийската империя, управлявана от Франц II. Договорът отразява поражението на Австрия във войната след битката при Ваграм. Той е тежък и до известна степен я сваля от пиедестала на Велика сила.^[2]

Преговори

След поражението при Ваграм (6 юли) австрийците искат примирие. То е подписано шест дни по-късно. Започват преговори между двамата външни министри – Шампани и Метерних, но те се проточват поради прекомерните искания на Наполеон в началото. Разгневен от това, че малко преди войната австрийците го уверяват в добрите си намерения, той настоява Франц да абдикира от позицията си, а държавата му да се раздели на съставните си части^[3] – Чехия и Унгария да се обособят като отделни кралства. Сложната обстановка обаче го кара да размисли. В крайна сметка текстът е смекчен от първоначалната му позиция, но все пак остава твърде суров. Според редица историци това е грешка. Наполеон е твърде заслепен от успеха си и не обръща внимание на предложението на Метерних за искрен съюз между двете монархии, ако се постигне мир без загуби и унижение за родината му.^[4]

Условия

Австрийската империя изгубва 83 000 кв. км. от земите си и 3,5 млн. поданици. Тя отстъпва на Франция т. нар. Илирийски провинции (Гориция, Истрия, Триест, части от Каринтия и Тирол. Така изгубва излаза си на Адриатическо море. На Бавария отстъпва Залцбург, на Варшавското херцогство – западна Галиция с важните градове Краков и Люблин. Въпреки че Русия не предприема открити военни действия, тя все пак обявява война на Австрия и затова сега получава град Тарнопол с околността му. Франц е принуден да признае законността на всички владетели, които Наполеон е поставил през последните години в Испания, Неапол, Вестфалия, Холандия. Особено болезнено е признанието на Жозеф Бонапарт в Испания, където се вихри масово въстание (Полуостровната война) против годподството на Наполеон.

Това е последвано от редица унизителни клаузи:

Австрия се задължава да изплати голяма контрибуция (75 млн. франка) заради нарушаването на мира;
Приема да редуцира армията си до 150 000 войници (в навечерието на войната тя е достигала 700 000);
Включва се в Континенталната блокада, обръщайки се против единствения си сигурен съюзник – Великобритания.^[5]

Последици

Договорът не е искрен, но все пак е последван от кратък период на близки отношения между Франция и Австрия. Те се дължат на брака, който Наполеон си урежда с най-голямата дъщеря на Франц – Мария-Луиза. Скоро младоженците имат и син (бъдещият Наполеон II). През 1813 г. обаче, когато френският император е в отстъпление и се надига национална революция в Германия, Австрия прекратява едностранно договора, за да се включи в шестата коалиция.

Бележки

↑ Treaty of Schönbrunn, Encyclopaedia Britannica
↑ Пълен текст виж в The Treaty of Vienna, 14 october 1809, Napoleon.org
↑ Христо Глушков, Франция при Наполеон, В. Търново 2012, с. 353 ISBN 978-954-427-975-2
↑ Георги Дерманчев, Нова и най-нова история, том 3, София 1927, с. 527
↑ Глушков, Франция при Наполеон, с. 354

[1] Treaty of Schönbrunn, Encyclopaedia Britannica

[2] Пълен текст виж в The Treaty of Vienna, 14 october 1809, Napoleon.org

[3] Христо Глушков, Франция при Наполеон, В. Търново 2012, с. 353 ISBN 978-954-427-975-2

[4] Георги Дерманчев, Нова и най-нова история, том 3, София 1927, с. 527

[5] Глушков, Франция при Наполеон, с. 354

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]