Южен гребенест тритон
Южният гребенест тритон (Triturus karelinii, Strauch, 1870), наричан още Балкански гребенест тритон, е вид дребно опашато земноводно от род Тритони (Triturus). В миналото южният гребенест тритон е смятан за подвид на големия гребенест тритон, който днес се определя като надвид.
Южен гребенест тритон | ||||||||||||||||
Природозащитен статут | ||||||||||||||||
![]() Незастрашен[1] | ||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||
| ||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||
(Strauch, 1870 г.) | ||||||||||||||||
Разпространение | ||||||||||||||||
Южен гребенест тритон в Общомедия | ||||||||||||||||
[ редактиране ] |
РазпространениеРедактиране
Южният гребенест тритон се среща в Южна Европа, с изключение на Пиренейския полуостров и Южна Франция. В България е разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност.
Начин на живот и храненеРедактиране
Южните гребенести тритони живеят във водата от есента до размножителния сезон през пролетта. След това излизат на сушата и живеят в близост до водоемите, като предпочитат влажни и хладни места.
При пребиваването си на сушата се хранят през нощта с червеи, насекоми, дребни мекотели, и други. Във водата основната му храна са водни насекоми, охлюви, ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, хайвер, ларви на жаби и други.
РазмножаванеРедактиране
Южният гребенест тритон се размножава през пролетта във водата. Женската снася от 80 до 600 яйца, най-често 150 – 200, които залепва поединично или на малки групи към листа на подводни растения.
Допълнителни сведенияРедактиране
Южният гребенест тритон е защитен от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.
ИзточнициРедактиране
- Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.
Външни препраткиРедактиране
- ↑ Triturus karelinii (Strauch, 1870). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)