Южен гребенест тритон

вид земноводно

Южният гребенест тритон (Triturus karelinii, Strauch, 1870), наричан още Балкански гребенест тритон, е вид дребно опашато земноводно от род Тритони (Triturus). В миналото южният гребенест тритон е смятан за подвид на големия гребенест тритон, който днес се определя като надвид.

Южен гребенест тритон
Triturus karelinii 0615.jpg
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Dipnotetrapodomorpha
клас:Земноводни (Amphibia)
разред:Опашати земноводни (Caudata)
семейство:Саламандрови (Salamandridae)
род:Тритони (Triturus)
вид:Южен гребенест тритон (T. karelinii)
Научно наименование
(Strauch, 1870 г.)
Разпространение
Triturus karelinii dis.png
Южен гребенест тритон в Общомедия
[ редактиране ]

РазпространениеРедактиране

Южният гребенест тритон се среща в Южна Европа, с изключение на Пиренейския полуостров и Южна Франция. В България е разпространен до надморска височина от 1400 m. Обитава блата, наводнени изкопи и други застояли водоеми, като предпочита изобилстващите с подводна растителност.

Начин на живот и храненеРедактиране

Южните гребенести тритони живеят във водата от есента до размножителния сезон през пролетта. След това излизат на сушата и живеят в близост до водоемите, като предпочитат влажни и хладни места.

При пребиваването си на сушата се хранят през нощта с червеи, насекоми, дребни мекотели, и други. Във водата основната му храна са водни насекоми, охлюви, ларви на комари, като освен това се храни и с дребни ракообразни, хайвер, ларви на жаби и други.

РазмножаванеРедактиране

Южният гребенест тритон се размножава през пролетта във водата. Женската снася от 80 до 600 яйца, най-често 150 – 200, които залепва поединично или на малки групи към листа на подводни растения.

Допълнителни сведенияРедактиране

Южният гребенест тритон е защитен от Приложение II на Бернската конвенция и от Приложения II и III на Закона за биологичното разнообразие.

ИзточнициРедактиране

  • Бешков, Владимир и др. Земноводни и влечуги в България. Пенсофт, 2002. ISBN 978-954-642-147-0.

Външни препраткиРедактиране

  1. Triturus karelinii (Strauch, 1870). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 7 април 2021 г. (на английски)