Ботев (връх)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Ботев.
Ботев е най-високият връх на Стара планина и на нейния дял Калоферска планина, висок е 2376 метра.
| Ботев | |
 | |
  Местоположение на картата на България Област Пловдив | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Местоположение | България Област Пловдив |
| Част от | Калоферска планина Стара планина |
| Надм. височина | 2376 m |
| Обект на БТС |  46а. Връх Ботев |
| Ботев в Общомедия | |
Представлява обширно пасище с гранитна основа, страдащо от значителна ерозия.
На връх Ботев са изградени метеорологична станция и радиорелейна и телевизионна станция (отворена на 10 юли 1966 г.), която покрива с телевизионен и радиосигнал над 65% от територията на България[1].
Местоположение
редактиранеВърхът се намира в Троянско-Калоферския дял на Средна Стара планина, на границата между област Ловеч и област Пловдив. Най-близо разположените градове на юг от билото са Карлово и Калофер, а на север – град Априлци.
Име
редактиранеРелеф и геоложки строеж
редактиранеВръх Ботев се намира в Троянско-Калоферска планина, част от Средна Стара планина. Счита се, че в района на връх Ботев има навлечени стари гранитни структури от Средногорието – т.нар. Ботевски навлак.[4] Основно масивът е съставен от гранитни скали, датиращи от олигоцена – комплекс на средно киселите вулканити – латити, андезити, шошонити.[5]
Старомиоценското денудационно ниво в Стара планина има характер на пенеплен (заравненост), който е особено просторен на 2200 м н.в. и около първенеца в. Ботев, чийто огромен камбаноподобен корпус рязко доминира над широкообхватната му слаборазчленена околност.[6]
Плоският билен релеф около Ботев и Триглав е изолиран с високи откоси, които откъм север (Северния Джендем) се спускат стръмно от 2000 – 2200 м надолу, а от юг (Южен Джендем) – от 1800 – 1900 м.[7]
Климат
редактиране
Върхът попада в планинския климатичен пояс. Той обхваща онези части от територията на България, които имат приблизителна надморска височина около и над 1000 метра. Най-високите температури са през лятото, а най-ниските – през зимата. Времето е динамично, поради специфичното местоположение.
Ветровете на върха са най-силните в страната, на второ място е връх Мусала със 7,6 м/с годишна скорост на вятъра.
| Станция | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII | Год. |
| връх Ботев | 11,2 | 12,0 | 11,0 | 9,1 | 8,7 | 8,1 | 7,1 | 6,9 | 6,9 | 7,8 | 9,8 | 11,0 | 9,1 |
Източник: Кл. справочник на НРБ, т.4, 1982 г.
| Станция
вр. Ботев |
Месец | I | II | III | IV | V | VI | VII | VIII | IX | X | XI | XII |
| ясни дни | 3,7 | 2,8 | 3,2 | 1,9 | 0,6 | 0,7 | 3,0 | 5,9 | 6,5 | 7,0 | 3,8 | 4,6 | |
| мрачни дни | 15,4 | 14,2 | 15,7 | 14,8 | 16,6 | 13,8 | 8,9 | 7,1 | 8,6 | 10,9 | 13,7 | 13,2 |
Източник: Климатичен справочник на НРБ, том II, 1979 г.
 връх Ботев 2000 – 2013 г. 
| |||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
| Средни максимални температури (°C) | −6,1 | −5,1 | −3,4 | 0,1 | 5,2 | 8,6 | 11,0 | 11,4 | 7,1 | 4,0 | 0,9 | −3,7 | 2,4 |
| Средни температури (°C) | −8,2 | −7,8 | −5,6 | −1,9 | 3,3 | 6,6 | 8,9 | 9,2 | 5,1 | 1,9 | −1,2 | −5,9 | 0,4 |
| Средни минимални температури (°C) | −10,4 | −9,9 | −7,8 | −3,9 | 1,5 | 4,7 | 6,7 | 7,0 | 3,1 | −0,2 | −3,3 | −8 | −1,7 |
| Източник: Stringmeteo.com | |||||||||||||
Туризъм
редактиране- Връх Ботев е сред Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз, има печат в туристическата спалня на върха.
- Връх Ботев е сред инициативата „Покорител на 10-те планински първенци“. Печат има в метеорологичната станция и в туристическата спалня на върха и в заслон „Ботев“.
Маршрути
редактиране- През южното било на планината от местността Паниците до хижа „Рай“. Преходът отнема около 5,5 – 6 часа. До хижа Рай се следва добре маркирана (син цвят) и често посещавана пътека, след това се минава по така наречената Тарзанова пътека. Пътеката се вие леко встрани от Райското пръскало. Първите 400 метра са по-стръмни, но безопасни. Надолу се открива впечатляваща гледка от Джендема – вековни гори, недостъпни скали, огромни и стръмни долини, невероятна зеленина и разнообразен животински свят. Виждат се върховете Амбарица, Купена, Жълтец и т.н.[9]Нагоре наклонът намалява и височината нараства монотонно до 2376 m на върха. Връх Ботев е най-ветровитото място в България и изисква подходяща екипировка.
- От север през хижа Плевен с преход от 4 – 4,5 часа или директно качване по „Кабела“ през „Кралимаркова купа“ което се явява най-краткия и най-бързия маршрут за изкачване до върха, а времето което ще ви е отнеме е между 3 – 3,5ч. От Острец през хижа Тъжа с поход от 7 часа.
- От запад към върха води билен маршрут, който започва от хижа Добрила. Трудността му е от степен IV. Лятото в хубаво време се минава сравнително лесно от всеки средностатистически турист. Има на места въжета за улеснение, като на едно-две места е нужно набиране, а другаде – спускане почти само на ръце. При хубаво време и добра видимост, които там са рядкост, предлага неповторими гледки към Северна и Южна България. Хижа Васил Левски за 3,5 – 4 часа.
- Връх Ботев е част от прехода Ком – Емине, който представлява финалът на международния туристически маршрут Е3.
- Хубав зимен маршрут е Карлово – хижа Равнец – Кочмара – Петолъчката – връх Жълтец – заслон „Ботев“ – връх Ботев. При хубаво време, но с лепящ се по снегоходките сняг, който прави ходенето трудно, за физически добре подготвен човек с раница около 14 kg, маршрутът се изминава за 8 часа, но е доста изморително. По този маршрут не е наложително използването на котки, но с тях се ходи стабилно и бързо, ако е заледено, и затова носенето им по този маршрут е главно за улеснение.
Южните склонове на върха са стръмни и на места пресечени от отвесни скали (наречени Райски скали), подходящи за катерене. Там се намира най-високият водопад в България и на Балканския полуостров, наречен Райско пръскало, с височина 124,5 м. Водопадът се захранва от снежните преспи, намиращи се под върха.
Инциденти
редактиранеПри недостатъчен туристически опит и подготовка и липса на компетентен водач трябва да се внимава в маркировката, в противен случай има опасност туристите да се изгубят или да пострадат. Характерни са случаите през май и декември 2014 г.[10][11]
Бележки
редактиране- ↑ РТСС „Ботев“, predavatel.com
- ↑ Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 33 – 34.
- ↑ Кънчо Пеевски. Наименуването на връх Ботев // duma.bg. Дума, 6 юли 2005. Посетен на 4 януари 2013.
- ↑ Румен Пенин, Природна география на България, стр. 170, София, 2007 г., изд. Булвест 2000
- ↑ Геоложка карта на МОСВ // Архивиран от оригинала на 2014-06-28. Посетен на 2018-07-27.
- ↑ М. Георгиев, Физическа география на България, София, 1991 г., Университетско издателство СУ „Климент Охридски“
- ↑ География на България, том 1, изд. на БАН, 1966 г.
- ↑ Климатичен справочник на НРБ, т.4, 1982 г.
- ↑ Aleksndar-snimka.bg – Панорама, снимки № 17, 22, 25 // Архивиран от оригинала на 2014-12-22. Посетен на 2014-12-22.
- ↑ Откриха тримата младежи, изгубени в Стара планина
- ↑ Издирват пострадал турист в района на връх Ботев
Външни препратки
редактиране- Връх Ботев – Опознай.bg
- Връх Ботев – oilaripi.com
- Връх Ботев – Wikimapia
- Връх Ботев – 100-те Национални туристически обекта Архив на оригинала от 2015-06-05 в Wayback Machine.
- Връх Ботев – Радио и телевизия от връх Ботев
- Връх Ботев – Иван Вазов – „Юмрючал“ Архив на оригинала от 2015-06-05 в Wayback Machine.