Черниговска област (на украински: Чернігівська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 903 km² (3-то място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Население на 1 януари 2019 г. 989 112 души[1] (23-то място по население в Украйна, 2,31% от нейното население). Административен център град Чернигов. Разстояние от Киев до Чернигов 209 km.

Черниговска област
Чернігівська область
Знаме
      
Герб
Страна Украйна
Адм. центърЧернигов
Площ31 903 km²
Население989 112 души (2019)
31 души/km²
Райони22 + 4
ГубернаторНаталия Андреевна Романова
Официален сайтcg.gov.ua
Черниговска област в Общомедия

Историческа справка редактиране

Най-старият град в областта е Чернигов, първите исторически сведения за който са от 907 г. Предполага се, че селището е основано през 7 век. От 1024 до 1239 г. е бил столица на Черниговското княжество. През 1044 г. е основан град Новгород-Северски (има сведения, че през първата половина на 11 век вече е съществувал), от 1098 г. столица на Новгород-Северското княжество. От 1092 г. са първите исторически сведения за град Прилуки, а през 1781 г. за град е утвърдено селището Нежин. Единадест града са признати за такива по време на съветската власт, в периода от 1924 г. (Сновск) до 1966 г. (Борзна и Мена). Най-младият град в областта - Батурин е обявен за такъв през 2008 г., след признаването на независимостта на Украйна. Черниговска област е образувана на 15 октомври 1932 г. На 10 януари 1939 г. от източните ѝ райони е образувана Сумска област и от тогава Черниговска област запазва своите граници непроменени.

Географска характеристика редактиране

Черниговска област се намира в северната част на Украйна. На запад и северозапад граничи с Беларус, на север – с Русия, на изток – със Сумска област, на юг – с Полтавска област и на югозапад – с Киевска област. В тези си граници заема площ от 31 903 km² (3-то място по големина в Украйна, 5,29% от нейната площ). Дължина от север на юг 218 km, ширина от запад на изток 165 km.[2]

Повърхнината на Черниговска област представлява ниска, хълмиста равнина наклонена от североизток (200 – 220 m) на югозапад (120 – 150 m). Максимална височина 221 m, 51°57′03″ с. ш. 32°57′42″ и. д. / 51.950833° с. ш. 32.961667° и. д., на 3 km източно от село Березовая Хат в Новгород-Северски район.[2]

Климатът е умерено континентален. Средна януарска температура от -6 до -8 °C, средна юлска от 18,4 до 19,7 °C. Годишна сума на валежите 500 – 600 mm. Продължителността на вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) е 190 – 200 денонощия.[2]

Главната река е Десна (ляв приток на Днепър), пресичаща областта от североизток на югозапад и разделяща я на две почти равни части. Нейни основни притоци са Сейм и Остьор (леви); Убед, Снов и Белоус (десни). По западната граница с Беларус протича участък от средното течение на река Днепър и най-долното течение на левия ѝ приток Сож. В крайната западна част на областта попада малък участък от Киевското водохранилище, изградено на река Днепър.[2]

В северната част на областта (Полесието) са характерни ливадно-подзолистите, пясъчните и песъчливите почви, а в южната, лесостепна част преобладават черноземните (оподзолени и ливадни) почви. Около 68% от територията ѝ е заета от смесени гори (бор, дъб, бреза, габър, липа, клен, ясен, бряст). Животинският свят е представен от заек, лисица, видра, енотовидно куче, вълк, горска бялка, язовец, лос, сърна, дива свиня, а реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население редактиране

На 1 януари 2019 г. населението на Черниговска област област е наброявало 989 112 души, 2,31% от населението на Украйна). Гъстота 31,0 души/km². Градско население 63,89%. Етнически състав: украинци 93,47%, руснаци 5,03%, беларуси 0,458%, евреи 0,12% и др.[1]

Административно-териториално деление редактиране

В административно-териториално отношение Черниговска област се дели на 4 областни градски окръга, 22 административни района, 16 града, в т.ч. 4 града с областно подчинение и 12 града с районно подчинение, 29 селища от градски тип и 2 градски района в град Чернигов.[1]

 
Административно-териториално деление на Черниговска област
Административно-териториално деление на Черниговска област към 1 януари 2019 г.
Административна единица Площ
(km²)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Чернигов
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1. Нежин 51 68 638 гр. Нежин 68 638 87
2. Новгород-Северски 12 13 289 гр. Новгород-Северски 13 289 176
3. Прилуки 45 54 742 гр. Прилуки 54 742 156
4. Чернигов 79 288 872 гр. Чернигов 288 872 -
Административен район
1. Бахмачки 1488 44 215 гр. Бахмач 17 914 145 Дмитровка
2. Бобровицки 1458 32 592 гр. Бобровица 11 156 102
3. Борзнянски 1608 31 092 гр. Борзна 10 054 104
4. Варвински 590 15 908 сгт Варва 7944 189
5. Городнянски 1566 28 072 гр. Городня 12 227 54
6. Ичнянски 1576 30 925 гр. Ичня 11 042 135 Дружба, Парафиевка
7. Козелецки 2660 43 316 сгт Козелец 7968 65 гр. Остьор, Десна
8. Коропски 1312 22 788 сгт Короп 5305 128 Понорница
9. Корюковски 1424 26 627 гр. Корюковка 12 812 99 Холми
10. Куликовски 944 16 602 сгт Куликовка 5298 39
11. Менски 1376 34 522 гр. Мена 11 670 68 Березна, Макошино
12. Нежински 1514 27 046 гр. Нежин 87 Лосиновка
13. Новгород-Северски 1804 13 063 гр. Новгород-Северски 176
14. Носовски 1152 28 814 гр. Носовка 13 614 116
15. Прилукски 1796 35 362 гр. Прилуки 156 Ладан, Линовица, Малая Девица
16. Репкински 2085 26 945 сгт Репки 7174 39 Добрянка, Замглай, Любеч, Радул
17. Семьоновски 1470 17 654 гр. Семьоновка 8397 139
18. Сновски 1283 22 850 гр. Сновск 11 123 69
19. Сосницки 916 18 321 сгт Сосница 6983 88
20. Сребнянски 579 11 216 сгт Сребное 3198 201 Дегтяри
21. Талалаевски 633 12 768 сгт Талалаевка 4842 233
22. Черниговски 2547 52 653 гр. Чернигов - Гончаровское, Михайло-Коцюбинское, Олишевка, Седнев

Източници редактиране