Калиница
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кали.
Калиница или Ячкьой (на гръцки: Καλή, Кали, до 1927 година Καλλίνιτσα, Калиница[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, част от дем Въртокоп в област Централна Македония.
| Калиница Καλή | |
| — село — | |
 | |
  Калиница  Калиница  Калиница | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Въртокоп |
| Географска област | Солунско поле |
| Надм. височина | 40 m |
| Население | 1222 души (2021 г.) |
География
редактиранеСелото е разположено на 40 m надморска височина в Солунското поле на 12 km източно от град Воден (Едеса) и западно от град Енидже Вардар (Яница), на брега на бившето Ениджевардарско езеро.[2]
История
редактиранеНа 3,5 km северно от Калиница, на левия бряг на Мъгленица са развалините на античния град Мениида.[3]
В Османската империя
редактиранеНай-старата църква в Калиница е „Свети Атанасий“ от 1780 година, построена от местните жители и изгоряла в 1952 година, като на нейно място е построен сегашният нов храм.
В началото на XX век Калиница е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Калиница (Ячъ Кьой) живеят 140 българи и 700 турци.[4]
Всичките жители на Калиница са под върховенството на Цариградската патриаршия – по данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Калиница Ячкьой (Kalinitza Yatch-Keuy) има 176 българи патриаршисти гъркомани.[5]
В Гърция
редактиранеПрез Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Калиница остава в Гърция.
Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Калиница има 25 къщи славяни християни, 100 къщи турци и 25 къщи цигани мюсюлмани.[6]
Турското население се изселва в Турция и в селото са заселени гърци бежанци[2] от цариградския квартал Мармара, Източна Тракия и галиполското село Ангелохори.[7] В 1927 година селото е прекръстено на Кали. В 1928 година Калиница е представено като чисто бежанско с 200 бежански семейства и 814 души бежанци.[8] Според Тодор Симовски селото е смесено местно-бежанско, като мнозинството са бежанци.[2]
Селото е богато. Произвежда предимно жито, памук, сусам, овошки, като частично е развито и краварството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Пилит оба[9] | Πιλίτοβα | Пулия | Πουλιά[10] | местност на ЮИ от Калиница[9] |
| Орта оба[9] | Ορτάσβο | Неротопос | Νερότοπος[10] | местност на Ю от Калиница[9] |
| Дидирова[9] | Ντιντίροβα | Констандина | Κωνσταντίνα[10] | река на СИ от Калиница[9] |
| Мъгленица[9] | Μογλενίτσας | Потамос | Ποταμός[10] | река, приток на Бистрица[9] |
| Тепе Терласи[9] | Τεπέ Τερλασὶ | Ипсома | Ύψωμα[10] | възвишение в Паяк на С от Калиница (219,4 m)[9] |
| Развала[9] | Ράσβαλα | Халасмата | Χαλάσματα[10] | местност на Ю и на И от Бабяни[9] |
| Зерянка[9] | Σερνίκι | Пиксария | Πηξάρια[10] | река С и И от Бабяни[9] |
| Раджа бърдо[9] | Ράντζα Μποϋρδε | Аясма | Άγιασμα[10] | връх в Паяк на СИ от Калиница[9] |
| Цървена бара[9] | Τσαρβένα Μπάρα | Кокиновуркос | Κοκκινόβουρκος[10] | местност в Паяк на СИ от Калиница и Бабяни[9] |
| Църквичка[9] | Τσαρκφίσκι | Еклисаки | Έκκλησάκι[10] | връх в Паяк на СИ от Калиница и Бабяни (1533 m)[9] |
| Краня[9] | Κράνια | Краниес | Κρανιές[10] | река на С от Бабяни[9] |
До 2011 година Калиница е център на самостоятелен дем Мениида.
На централния площад е църквата „Въздвижение на Светия кръст“, а извън селото църквата „Свети Георги“.
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1073[2] | 1207[2] | 1017[2] | 1206[2] | 1206[2] | 1319[2] | 1454[2] | 1510[2] | 1463[2] | 1684 | 1378 | 1222 |
Бележки
редактиране- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 70. (на македонска литературна норма)
- ↑ Αναστασοπούλου, Φωτεινή. Μενηίς // Golden Greece. Архивиран от оригинала на 2018-06-22. Посетен на 22 юни 2018.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 146.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102–103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 27. (на сръбски)
- ↑ Калиница на сайта на дем Мениида, архив на оригинала от 21 август 2009, https://web.archive.org/web/20090821225831/http://www.dimosmeniidos.gr/index.php?option=com_content&task=view&id=4&Itemid=12, посетен на 22 януари 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к л Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)