XXI обикновено народно събрание

Двадесет и първото обикновено народно събрание (XXI ОНС) е народно събрание на Царство България, открито на 9 декември 1923 и закрито на 15 април 1927, брой депутати – 267.[1] Народното събрание се разпуска след изтичането на мандата му.

Избори редактиране

Изборите за XXI ОНС са проведени на 18 ноември 1923, съгласно указ на цар Борис III № 468 от 10 октомври същата година.[2] След изборите за XVI ОНС те се провеждат по пропорционалната система и са задължителни за всички избиратели, които не са лишени от това право. Избирателна активност – 86,2%.[3] Това са вторите избори през 1923 г. поради предсрочното разпускане на XX ОНС след Деветоюнския преврат.

Изборни резултати редактиране

Изборите са спечелени от коалицията Демократически сговор.

Резултати от парламентарните избори в България на 18 ноември 1923 година[4][5]
Кандидатска листа Гласове Дял от гласовете Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
Демократически сговор 639 881 63,8 172
БЗНС 132 160 -436 979 13,2 -40,6 30 -182
Националлиберална партия 120 640 +64 677 12,0 +6,7 6 +6
БРСДП (ш.с.) 68 943 +41 127 6,9 +4,3 29 +27
БЗНС–БКП (Занаятчии) 12 246 1,2 8
БКП (т.с.) 8 437 -195 535 0,8 -18,5 0 -16
Независими 21 206 +18 297 2,1 +1,8 2 +2
Валидни гласове: 1 003 513 +54 963 100,0 247 +2
Невалидни гласове: 92 964 +72 432 8,5 +6,6
Гласували: 1 096 477 +17 469 86,2 +0,3
Избиратели по списък: 1 271 890 -24 170
  
получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори

Място редактиране

Заседанията се провеждат в сградата на Народното събрание в София.[6]

Сесии редактиране

  • I редовна (9 декември 1923 – 16 юли 1924)
  • II редовна (28 октомври 1924 – 10 септември 1925)
  • III редовна (28 октомври 1925 – 30 септември 1926)
  • IV редовна (28 октомври 1926 – 15 април 1927)

Бюро редактиране

Председател редактиране

Подпредседатели редактиране

Източници редактиране

  1. Официален сайт на НС
  2. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 163/18.10.1923
  3. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, стр. 380, ISBN 978-3-8329-5609-7
  4. Тодоров 2010, с. 574.
  5. Цураков 2008, с. 470.
  6. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 470, ISBN 954-528-790-X