„24 часа дъжд“ е български игрален филм (драма) от 1982 година на режисьора Владислав Икономов, по сценарий на Владислав Икономов и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. Създаден е по разказа „Частният учител“ от цикъла Вечери в Антимовския хан на Йордан Йовков. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. [1]

24 часа дъжд
РежисьориВладислав Икономов
ПродуцентиБългарска кинематография
СценаристиВладислав Икономов,
Никола Тихолов
В ролитеЕва Шикулска,
Стефан Мавродиев,
Стефан Данаилов,
Кирил Варийски
МузикаКирил Цибулка
ОператорКрум Крумов
РазпространителСтудия за игрални филми „БОЯНА“
Втори творчески колектив
Премиера6 декември 1982 г.
Времетраене86 минути
СтранаНародна република България
Езикбългарски
Цветностцветен
Външни препратки
IMDb

Пусто, гранично село с разкаляни улички от 30-те години на 20 век. Полузабравен, задрямал в планинските пазви свят, сякаш времето е спряло. Появата на една красива жена от пътуваща театрална трупа нарушава монотонния ритъм на всекидневието, смущава компанията на офицера Васил Алтънов, фелдшера Марински, кръчмаря Сандьо и учителя Станчо Палазов. В рамките на двадесет и четири часа, през които непрестанно вали дъжд, се разкриват характерите на присъстващите. На двама от трупата – г-ца Елиза и г-н Фуджияма, визите са пресрочени. Началникът на заставата, капитан Алтънов, отказва да ги пусне. Повлиян от присъствието на Елиза, капитанът решава вечерта да устрои банкет. По време на вечерята г-н Марински изпява своя песен, а г-н Фуджияма показва фокуси. Навън вали непрекъснато. Капитан Алтънов се напива, ухажва Елиза. Учителят Станчо Палазов цитира Горки. Заражда се една голяма любов между красивата актриса Елиза Барбиери и дребния, невзрачен на пръв поглед, но с богата душевност учител Палазов.[1] Капитанът му забранява да цитира Горки, защото това име звучи опасно, а той е офицер на Негово Величество и мрази болшевиките.[2] Вече порядъчно пиян, той принуждава госпожица Барбиери да танцува с него и разкъсва дрехите ѝ. Станчо се намесва. В името на честта си, Алтънов изважда пистолет, но останалите го спират. На следващия ден частния учител Палазов отпътува заедно с госпожица Барбиери и трупата ѝ.

От страницата към екрана

редактиране

Сюжетът на разказа „Частният учител“ е запазен и във филма „24 часа дъжд“. Идеите на Йордан Йовков за доброто у човека, което не може да бъде победено от бедността, за богатата душевност на главния герой – всичко това е намерило отражение във филма.

Заглавието „24 часа дъжд“ подсказва, че във филма има единство на място и действие:

„Филмът в определена степен е филм за любовта, за това как тя се противопоставя на насилието и може да прероди човека... Искаше ми се да направя камерен филм (24 часа, единство на място и действие) за големите чувства, които обаче пораждат, ако е възможно, големи мисли у зрителите... Обогатихме обстоятелствено сюжета, без ни най-малко да го променяме, като пренесохме историята с около 30 години напред във времето и така тя се разиграва някъде към края на 20-те години (на миналия век – бел. ред.)“ – Владислав Икономов[2][3]

Действието във филма е ситуирано в други време, място и има различна социална обстановка от тази в разказа. Историята във филма е от края на 20-те години на ХХ век, а тогава в Царство България има сериозно противопоставяне между левите и десните политически идеологии. Това среща своето отражение във филма като подпоручика Алтънов обвинява Палазов, че е болшевик. Това е допълнителен щрих към образа на главния герой, който авторите на филма се опитват да му предадат. Филмът започва с неговия монолог за науката, за преходното време, в което живеят и теорията на Айнщайн за относителността. Началото на разказа „Частният учител“ е съвсем различно. То представя първата му среща с г-ца Шмид: „Той вече наближаваше хана и като подигна случайно очи, видя през отворения прозорец на една от стаите, в която живееше Сарандовица, непозната млада жена, която стоеше пред огледалото и правеше тоалета си.“[4]

Дъждът е изразно средство на киното, което навява тъга, меланхолия и символизира сълзите и тази идея е изведена от режисьора, докато в разказа не се акцентира на този мотив. Друг важен акцент във филмовото произведение е липсата на човечност у подпоручика Алтънов (изважда пистолет на Палазов, когато той се застъпва за г-ца Барбиери), фелдшера Марински и кръчмаря Сандьо, изразено чрез сцената на лов за птици. Палазов не участва в този акт на насилие. Той носи артистична душа и в разказа е описан по следния начин:

„Палазов наистина беше от ония хора, които можеха да разсмеят човека само като ги погледнеш. Слабичък, тесногръд и бледен, млад още, но със старческо лице, изпито и изсушено от някакъв порок, с дълъг и изострен нос, на пръв поглед той изглеждаше доста глупав и несръчен. Още по-смешен го правеха шаечените му дрехи, взети сякаш от някой много по-едър човек, в които той цял се губеше.“[4]

Съществуванието му е лишено не само от материална осигуреност и от самочувствието и увереността, която носи тази сигурност, но и от всякакви радостни чувства и изживявания. В цялото творчество на Йордан Йовков срещаме тези несретници – крайно бедни, лишени от естествените потребности на човека да бъде ценен, уважаван и приет на равни нога с другите, но запазили своята отзивчивост към хората и своя стремеж към щастие. Частният учител Палазов е толкова самотен в своето обкръжение, подложен на присмех заради несретата си, а всъщност среща любовта. Оптимизъм лъха от развоя на съдбата му. Той успява да избяга, да разчупи смазващата го действителност.

Актьорски състав

редактиране
Изпълнител Роля
Ева Шикулска Елиза Барбиери
Стефан Мавродиев Станчо Палазов
Стефан Данаилов Капитан Васил Алтънов
Кирил Варийски Марински
Вельо Горанов Фуджияма
Никола Дадов Бай Панчо
Игор Кюлюмов Кръчмаря Сандьо
Ламби Кондов Ординарецът редник Панчев
Румен Иванов
Иван Джамбазов Фелдфебелът
Васил Димитров Директорът на театралната група
Стефан Пеев

и други

Режисьор Владислав Икономов
Сценарий Владислав Икономов
Никола Тихолов
Оператор Крум Крумов
Художник Костадин Русаков
Костюми Росица Станева
Монтаж Надежда Ценова
Мария Въжарова (като М. Въжарова)
Редактор Цветана Коларова
Грим Магдалена Караманова
Росица Иванова (като Р. Иванова)
Музика Кирил Цибулка
Звук Иво Иванович
Валентин Грънчаров (като В. Грънчаров)
Директор Трайко Иванов
Втори режисьор Венелин Грамадски
Асистент-режисьори Станислава Калчева (като Ст. Калчева)
Б. Костов
Втори оператор Кирил Зашев
Асистент-оператори Д. Матев
Тошко Каменов (като Т. Каменов)
Христо Христов (като Хр. Христов)
Втори художници Иван Андреев
Андон Андонов
Реквизит Венета Минчева
Мирослав Солаков (като М. Солаков)
Гардероб Виктория Манова (като В. Манова)
Донка Нягулова (като Д. Нягулова)
Пиротехника Станислав Йорданов (като Ст. Йорданов)
Фотограф Тодор Костов (като Т. Костов)
Осветление Асен Велчев (като Ас. Велчев)
Комбинирани снимки Тотьо Начев (като Т. Начев)
В. Димов
Скриптер Амалия Илчева
Организатори Георги Шопов
Владимир Германов
Хореография Детлер Фьолкер
Песен Текст:
Владислав Икономов
Аранжимент и изпълнение:
Кирил Варийски
Distributed by Българска кинематография
Студия за игрални филми „БОЯНА“, втори творчески колектив
  • „Наградите за сценография“ на Костадин Русаков на Съюза на българските филмови дейци (1982).
  • „Наградата за мъжка роля“ на Стефан Мавродиев на Съюза на българските филмови дейци (1982).
  • „Награда за режисура“ на фестивала в (Орлеан, Франция).[1]

Източници

редактиране
  1. а б в Янакиев, Александър. Енциклопедия Българско кино А – Я, изд. Титра, 2000. ISBN 954-90486-2-4, 3 февруари 2017 г.
  2. а б Сайт на БНТ, 24 часа дъжд, 3 февруари 2017 г.
  3. 24 часа дъжд // БНТ. Посетен на 5 ноември 2021.
  4. а б * Йордан Йовков, „Частният учител“ на сайта  Моята библиотека

Външни препратки

редактиране
 
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за