Отваря главното меню

„24 часа дъжд“ е български игрален филм (драма) от 1982 година на режисьора Владислав Икономов, по сценарий на Владислав Икономов и Никола Тихолов. Оператор е Крум Крумов. Създаден е по разказа „Частният учител“ от цикъла Вечери в Антимовския хан на Йордан Йовков. Музиката във филма е композирана от Кирил Цибулка. [1]

24 часа дъжд
Режисьори Владислав Икономов
Продуценти Българска кинематография
Сценаристи Владислав Икономов,
Никола Тихолов
В ролите Ева Шикулска,
Стефан Мавродиев,
Стефан Данаилов,
Кирил Варийски
Музика Кирил Цибулка
Оператор Крум Крумов
Разпространител Студия за игрални филми „БОЯНА“
Втори творчески колектив
Премиера 6 декември 1982 г.
Времетраене 86 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

СюжетРедактиране

Пусто, гранично село с разкаляни улички от 30-те години на 20 век. Полузабравен, задрямал в планинските пазви свят, сякаш времето е спряло. Появата на една красива жена от пътуваща театрална трупа нарушава монотонния ритъм на всекидневието, смущава компанията на офицера Васил Алтънов, фелдшера Марински, кръчмаря Сандьо и учителя Станчо Палазов. В рамките на двадесет и четири часа, през които непрестанно вали дъжд, се разкриват характерите на присъстващите. На двама от трупата – г-ца Елиза и г-н Фуджияма, визите са пресрочени. Началникът на заставата, капитан Алтънов, отказва да ги пусне. Повлиян от присъствието на Елиза, капитанът решава вечерта да устрои банкет. По време на вечерята г-н Марински изпява своя песен, а г-н Фуджияма показва фокуси. Навън вали непрекъснато. Капитан Алтънов се напива, ухажва Елиза. Учителят Станчо Палазов цитира Горки. Заражда се една голяма любов между красивата актриса Елиза Барбиери и дребния, невзрачен на пръв поглед, но с богата душевност учител Палазов.[1] Капитанът му забранява да цитира Горки, защото това име звучи опасно, а той е офицер на Негово Величество и мрази болшевиките.[2] Вече порядъчно пиян, той принуждава госпожица Барбиери да танцува с него и разкъсва дрехите ѝ. Станчо се намесва. В името на честта си, Алтънов изважда пистолет, но останалите го спират. На следващия ден частния учител Палазов отпътува заедно с госпожица Барбиери и трупата ѝ.

От страницата към екранаРедактиране

Сюжетът на разказа „Частният учител“ е запазен и във филма „24 часа дъжд“. Идеите на Йордан Йовков за доброто у човека, което не може да бъде победено от бедността, за богатата душевност на главния герой – всичко това е намерило отражение във филма.

Заглавието „24 часа дъжд“ подсказва, че във филма има единство на място и действие:

„Филмът в определена степен е филм за любовта, за това как тя се противопоставя на насилието и може да прероди човека… Искаше ми се да направя камерен филм (24 часа, единство на място и действие) за големите чувства, които обаче пораждат, ако е възможно, големи мисли у зрителите... Обогатихме обстоятелствено сюжета, без ни най-малко да го променяме, като пренесохме историята с около 30 години напред във времето и така тя се разиграва някъде към края на 20-те години (на миналия век – бел. ред.)“ – Владислав Икономов[2] [3]

Действието във филма е ситуирано в други време, място и има различна социална обстановка от тази в разказа. Историята във филма е от края на 20-те години на ХХ век, а тогава в Царство България има сериозно противопоставяне между левите и десните политически идеологии. Това среща своето отражение във филма като подпоручика Алтънов обвинява Палазов, че е болшевик. Това е допълнителен щрих към образа на главния герой, който авторите на филма се опитват да му придадат. Филмът започва с неговия монолог за науката, за преходното време, в което живеят и теорията на Айнщайн за относителността. Началото на разказа „Частният учител“ е съвсем различно. То представя първата му среща с г-ца Шмид: „Той вече наближаваше хана и като подигна случайно очи, видя през отворения прозорец на една от стаите, в която живееше Сарандовица, непозната млада жена, която стоеше пред огледалото и правеше тоалета си.“ [4]

Дъждът е изразно средство на киното, което навява тъга, меланхолия и символизира сълзите и тази идея е изведена от режисьора, докато в разказа не се акцентира на този мотив. Друг важен акцент във филмовото произведение е липсата на човечност у подпоручика Алтънов (изважда пистолет на Палазов, когато той се застъпва за г-ца Барбиери), фелдшера Марински и кръчмаря Сандьо, изразено чрез сцената на лов за птици. Палазов не участва в този акт на насилие. Той носи артистична душа и в разказа е описан по следния начин:

„Палазов наистина беше от ония хора, които можеха да разсмеят човека само като ги погледнеш. Слабичък, тесногръд и бледен, млад още, но със старческо лице, изпито и изсушено от някакъв порок, с дълъг и изострен нос, на пръв поглед той изглеждаше доста глупав и несръчен. Още по-смешен го правеха шаечените му дрехи, взети сякаш от някой много по-едър човек, в които той цял се губеше.“[4]

Съществуванието му е лишено не само от материална осигуреност и от самочувствието и увереността, която носи тази сигурност, но и от всякакви радостни чувства и изживявания. В цялото творчество на Йордан Йовков срещаме тези несретници – крайно бедни, лишени от естествените потребности на човека да бъде ценен, уважаван и приет на равни нога с другите, но запазили своята отзивчивост към хората и своя стремеж към щастие. Частният учител Палазов е толкова самотен в своето обкръжение, подложен на присмех заради несретата си, а всъщност среща любовта. Оптимизъм лъха от развоя на съдбата му. Той успява да избяга, да разчупи смазващата го действителност.

СъставРедактиране

Актьорски съставРедактиране

Изпълнител Роля
Ева Шикулска Елиза Барбиери
Стефан Мавродиев Станчо Палазов
Стефан Данаилов Капитан Васил Алтънов
Кирил Варийски Марински
Вельо Горанов Фуджияма
Никола Дадов Бай Панчо
Игор Кюлюмов Кръчмаря Сандьо
Ламби Кондов Ординарецът редник Панчев
Румен Иванов
Иван Джамбазов Фелдфебелът
Васил Димитров Директорът на театралната група
Стефан Пеев

ЕкипРедактиране

Режисьор Владислав Икономов
Сценарий Владислав Икономов
Никола Тихолов
Йордан Йовков
Оператор Крум Крумов
Художник Костадин Русаков
Костюми Росица Станева
Монтаж Надежда Ценова
Мария Въжарова
Редактор Цветана Коларова
Грим Магдалена Караманова
Росица Иванова
Музика Кирил Цибулка
Звук Иво Иванович
Валентин Грънчаров
Директор Трайчо Иванов
Втори режисьор Венелин Грамадски
Асистент-режисьор Станислава Калчева
Венелин Грамадски
Втори оператор Кирил Зашев
Асистент-оператор Д. Матев
Тошко Каменов
Христо Христов
Втори художници Иван Андреев
Андон Андонов
Реквизит Венета Минчева
Мирослав Солаков
Гардероб Виктория Манова
Донка Нягулова
Пиротехника Станислав Йорданов
Фотограф Тодор Костов
Осветление Асен Велчев
Комбинирани снимки Тотьо Начев
В. Димов
Скриптер Амалия Илчева
Организатор Георги Шопов
Владимир Германов
Хореография Детлер Фьолкер
Песен Текст:
Владислав Икономов
Аранжимент и изпълнение:
Кирил Варийски
Distributed by БЪЛГАРСКА КИНЕМАТОГРАФИЯ
Студия за игрални филми „БОЯНА“, втори творчески колектив
/Copyright © 1982/

НаградиРедактиране

  • „Наградите за сценография“ на Костадин Русаков на Съюза на българските филмови дейци (1982).
  • „Наградата за мъжка роля“ на Стефан Мавродиев на Съюза на българските филмови дейци (1982).
  • „Награда за режисура“ на фестивала в (Орлеан, Франция).[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в Янакиев, Александър. Енциклопедия Българско кино А – Я, изд. Титра, 2000. ISBN 9549048624, 3 февруари 2017 г.
  2. а б Сайт на БНТ, 24 часа дъжд, 3 февруари 2017 г.
  3. сайт на Българска Национална Филмотека, 3 февруари 2017 г.
  4. а б Йовков, Йордан. Вечери в Антимовския хан, изд. Български писател, 1988 г., 3 февруари 2017 г.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за