38 cm SK L/45 „Max“ е германско корабно оръдие с калибър 380 mm. Разработено е от фирмата Krupp, като основно въоръжение за линкорите на Кайзерлихе Марине от типа „Байерн“ и проектно въоръжение на линейните крайцери от типа „Ерзац Йорк“.

38 cm SK L/45 „Max“
История на производството
ПроизводителFriedrich Krupp AG Hoesch-Krupp Германия Германска империя (1871-1918)
Година на производство1914 г. – 1918 г.
Произведени8
История на службата
На въоръжение вГерманска империя Германска империя
Характеристики на оръдието
Калибър, mm380
Дължина на ствола, mm/калибра16 130/45
Маса на оръдието със затвора, kg267,9 т
Принцип на зарежданеРазделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута2,5
Характеристики на артилерийската установка
Възвишение (max)+20°
Снижение (min)-5°
Ъгъл на завъртане, °+150°/-150°
Максимална далечина на стрелбата, m23,2 при 20°
38 cm SK L/45 „Max“
в Общомедия

История редактиране

Първоначално е военноморското оръдие, но е адаптирано за наземна служба, в резултат на задръжка в предаването на съдовете в експлоатация. Първото оръдие се появява на позиция (например, под Вердюн, през февруари 1915 г.), но има сериозен проблем с продължителните срокове за подготовка на необходимите бетонни огневи точки. За да се удовлетворят изискванията за по-голяма мобилност и по-бързо въвеждане в употреба, през 1917 г. Круп разработва комбиниран железопътен лафет. Две от тези оръдия за първи път влизат в действие при обстрела на Вердюн. Последните варианти участват, през 1918 г., при пролетното настъпление, и второто сражение при Марна. Едно оръдие е пленено в град Коекеларе (на 16 октомври 1918 г.) от белгийците в края на войната, а седемте останали оръдия са унищожени през 1921 и 1922 (в рамките на изпълняването на условията на Версайския договор). Белгийците продават своето оръдие на французите през 1924 г. за експериментални цели. През 1940 г. то е пленено от немците след капитулацията на Франция, но не се използва.

Съхранен екземпляр редактиране

През октомври 2014 г. е открит нов музей посветен на оръдието „Макс“ в община Коекеларе. Главна тема на музея е немското 38 см СК Л/45 оръдие. В музея се намират и останки от артилерийската платформа.

Характеристики редактиране

Литература редактиране

  • Ian Hogg: Artillerie des 20. Jahrhunderts. Gondromverlag, Bindlach 2001, ISBN 3-8112-1878-6.

Външни препратки редактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 38 cm SK L/45 «Max» в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​