498 г. пр.н.е.

<<		5 век пр.н.е.						>>

00	99	98	97	96	95	94	93	92	91
90	89	88	87	86	85	84	83	82	81
80	79	78	77	76	75	74	73	72	71
70	69	68	67	66	65	64	63	62	61
60	59	58	57	56	55	54	53	52	51
50	49	48	47	46	45	44	43	42	41
40	39	38	37	36	35	34	33	32	31
30	29	28	27	26	25	24	23	22	21
20	19	18	17	16	15	14	13	12	11
10	09	08	07	06	05	04	03	02	01

СъбитияРедактиране

В АзияРедактиране

В Персийската империяРедактиране

Цар на Персийската (Ахеменидска) империя e Дарий I (522 – 486 г. пр.н.е.).^[1]
Йонийско въстание:
- През пролетта в Милет пристигат 20 атински и 5 еретрийски кораби, които усилват силите на въстаниците.^[2]
- Силите на въстаниците и подкрепленията им се установяват в Ефес, откъдето извършват изненадваща атака над град Сарди, който е седалище на сатрапа на Лидия Артаферн. По-голямата част от града е превзета и изгорена, но Артаферн успява да се укрепи и да удържи цитаделата.^[3]
- След като йонийците разбират за пристигащи персийски подкрепления те започват бързо отстъпление, но в близост до Ефес са застигнати и разбити от персите. След това поражение, в което загива еретрийскя командир Евалкид, войиниците от Атина и Еретрия поемат обратно към дома.^[3]
- Йоннийският флот удържа победа над Византион и се насочва на юг, за да вдигне на въстание градовете на Кария.^[3]
- Гръцките градове на oстров Кипър въстават. Главният финикийски град Аматунда е обсаден.^[3]

В ЕвропаРедактиране

В Римската републикаРедактиране

Консули (498/497 г.пр.н.е.) са Квинт Клелий Сикул и Тит Ларций Флав (за II път).
Основана е колония във Фидена.^[4]

В МакедонияРедактиране

Цар Аминта I умира и е наследен сина си Александър I.

В СицилияРедактиране

Тиранът на Гела Клеандър е убит, а властта е поета от брат му Хипократ.^[5]

РодениРедактиране

Хиподам Милетски, древногръцки учен, теоретик, архитект и прагматик (умрял 408 г. пр.н.е.)

ПочиналиРедактиране

Аминта I, цар на Древна Македония
Евалкид, гръцки атлет и военен командир от Еретрия
Клеандър, тиран на град Гела (управлявяал 505 – 498 г. пр.н.е.)

ИзточнициРедактиране

↑ Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229
↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482
↑ ^а ^б ^в ^г John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483
↑ „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285
↑ John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 651

[Spencen-1] Iain Spencen. „Conflict in Ancient Greece and Rome: The Definitive Political, Social, and Military Encyclopedia“, ABC-CLIO, LLC, 2016. стр. 229

[Boardman-2] John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 482

[Boardman1-3] а ^б ^в ^г John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 483

[CambridgeHellenisticRome1-4] „The Cambridge Ancient History. Vol. VII, part 2:the Rise of Rome to 220 B.C.“, Cambridge University Press, 1984. стр. 285

[Boardman3-5] John Boardman, „The Cambridge Ancient History Volume IV: Persia, Greece and the Western Mediterranean c.525 to 479“, Cambridge University Press; 2 edition, 1988. стр. 651

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]