5"/38 Mark 12

Mark 12 5″/38 е американско 127-mm корабно оръдие от периода на Втората световна война. 5″ е калибъра на оръдието в инчове, 38 – дължината на ствола на оръдието в калибри.

Mark 12 5″/38 5″/38 Mark 12
Оръдия 5″/38 Mark 12 в едностволните кули Mk 30, поставени на разрушител тип „Флечър“
История на производството
Производител	САЩ
Година на производство	от 1932 г.
Произведени	>8000
История на службата
Години на експлоатация	от 1934 г.
На въоръжение в	ВМС на САЩ; Военноморски сили на САЩ
Войни и конфликти	Втора световна война; Корейска война; Виетнамска война; Фолкландска война; Война в Персийския залив (1990 – 1991)
Характеристики на оръдието
Калибър, mm	127
Дължина на ствола, mm/калибра	5685/38
Тип затвор	Клинов затвор
Маса на оръдието със затвора, kg	4800
Начална скорост на снаряда, m/s	760 – 790
Принцип на зареждане	Разделно зареждане
Скорострелност, изстрела/минута	15
Характеристики на артилерийската установка
Ъгъл на вертикално насочване на ствола, °	-15°/+85°
Максимална далечина на стрелбата, m	16 000
Досегаемост по височина, m	11 890
Mark 12 5″/38 в Общомедия

Едно от най-известните артилерийски оръдия във Втората световна война. Съществува в два основни варианта: неуниверсален и универсален (зенитен и противокорабен). Разликата между тях е, че подаването на снарядите в първия вариант се осъществява при ъгъл на подем на ствола до 35°. В универсалния вариант подаването на снарядите се осъществява до ъгъл на подем на ствола от 85°. Оръдието се поставя в едно и двуоръдейни установки. Артилерийските установки съществуват в няколко различни варианта на изпълнение: открит, с щит, открит отзад и напълно закрит (куполни установки), с установка на централен щифт на неподвижен цял постамент или на въртяща се в кръг площадка.

Оръдието Mark 12 се разработва като универсално. За основа се използва оръдието 5"/51 Mark 9 със скъсен ствол. Дължината на ствола е подбрана като средна между 5″/51 неуниверсално оръдие и зенитното 5″/25. Много специалисти определят арт-установките на базата на оръдията Mark 12 5″/38 с управление СУАО Mark 37 като едни от най-добрите универсални АУ среден калибър през периода на Втората световна война. С кула, поставена на въртяща се основа и с вградена система за подаване на боеприпаси, скорострелността на оръдията съставлява 15 изстрела в минута. Добре тренираните разчети достигат темп стрелбата до 21 изстрела в минута. Във варианта на установката на централен щифт и с ръчно подаване скорострелността съставлява 10 изстрела в минута. Независимо от високата ефективност на стрелбата и СУАО, средният разход на снаряди за един свален самолет съставлява 1000 броя. Средната живучест на ствола е 4600 изстрела.

Оръдието за първи път е използвано през 1934 г. на разрушителите тип „Фарагут“ в арт-установка с щит Mark 21. След отстраняване на някои недостатъци на ранните модификации, специалистите отбелязват високата надеждност и ефективност на оръдието. То се получава толкова успешно, че практически на всички кораби на ВМФ на САЩ, построени от 1939 до 1946 г., са поставяни арт-установки среден калибър на негова база. Също тези оръдия са поставяни на ред английски и бразилски кораби.

Средната себестойност на ствола със затвора съставлява 100 000 щатски долара. Всичко за периода между 1934 и 1945 г. са произведени над 8000 оръдия.

В това число:

• 2168 в еднооръдейни установки;
• 2714 в двуоръдейни установки за въоръжение на корабите;
• 3298 в еднооръдейни установки за спомагателните съдове.

Във ВМС на САЩ вече няма в строй кораби, въоръжени с оръдията Mark 12. Въпреки това в арсеналите на САЩ все още се съхраняват голям брой изстрели за тях (през 1980-те години над 720 000), тъй като в резерва на флота се числят кораби, въоръжени с арт-установки на базата на Mark 12.

Конструкция

Схема, показваща основните детайли на оръдието и неговото общо устройство

Арт-установките са снабдени с едно или две оръдия. Подаването на патроните за еднооръдейните арт-установки се осъществява отляво. В двуоръдейните установки такова оръдие се поставя вдясно, а вляво се поставя оръдие, произведено огледално, с подаване на патроните отдясно. Масата на оръдието без затвора е 1810 kg (3990 фунта). За първи път е поставено през 1934 г. на разрушителите от типа „Фарагут“ в арт-установки с кула на централен щифт.

Затвор

Затворът е полуавтоматичен. Част от енергията на отката се използва за подготовка на оръдието за следващия изстрел. След изстрела полуавтоматиката произвежда взвод на ударника, отваряне на вертикалния клинов затвор и извличане на стреляната гилза. Едновременно със сгъстен въздух се прави ежектиране на барутните газове от канала на ствола на оръдието.

Зареждане

Зарядния улей с изстрел на него

Зареждането е ръчно, разделно. Двама пълначи (зареждащи) се разполагат до всяко оръдие. Техните функции са извличане на изстрела, състоящ се от снаряда (подава се от зареждащ №1) и гилзата със заряда (подавана от пълнач №2) от подемника (на арт-установките с централен щифт от полица до оръдието) и преместването му на зарядния улей. След това започва и същинският процес на зареждането.

Електрохидравличният досилател (вкарвач) се крепи с болтове към горната част на затвора. Това устройство има електродвигател с мощност от 5 до 7.5 к.с. и е предназначено за добута 42-килограмовият изстрел с дължина 1,21 метра в зарядната камера при всеки един ъгъл на възвишение на оръдията за време по-малко от една секунда.

Вертикалният клинов затвор, включващ ударника, затваря камерата след поместването вътре в нея на изстрела.

Противооткатни устройства

Схематично изображение на противооткатните устройства

Оръдието е снабдено с хидравлическа спирачка на отката. Тя се състои от две бутала в хидравличен цилиндър, които поглъщат основната енергия на отката. Те също поемат удара на механизмите на пневматичния накатник при връщането на ствола в изходно положение.

Пневматичният накатник представлява камера, напълнена с въздух под високо налягане. В задната му част е разположено бутало. При отката буталото свива въздуха в накатника, а след това възвръща ствола в изходното положение. В изходното положение налягането в камерата на накатника съставлява 10 МPa. В процеса на отката налягането в накатника нараства до 15 МPa.

Ствол

Стволът на оръдието има канал с диаметър 127 mm и дължина 4800 mm. В канала са разположени 45 хромирани нареза с дясна резба. Стъпката на нарезката е 3800 mm. На оръдията модификации Mark 12 mod 0 и 1 ствола е закрепен върху кожуха с помощта на бързосвалящо се байонетно съединение. Това е направено за да има възможност за замяна на стволовете със силите на плавбазите непосредствено на театъра на бойните действия. На модификациите Mark 12 mod 2 стволът е изпълнен моноблок със стволната кутия и е произведен от износоустойчива стомана.

Артустановки

Арустановките се изпълняват в четири основни варианта:

• Двуоръдейни (на английски: Twin) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
• Закрити еднооръдейни (на английски: Enclosed Single) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
• Открита еднооръдейна установка на кръгла основа (на английски: Open Single Base Ring Mount) – открита отзад щитовото прикритие, поставена на въртяща се кръгла основа.
• Еднооръдейна открита палубна установка на централен щифт (на английски: Open Single Pedestal Mount) – в открит или закрит с щит вариант, с установка на щифт.

• Основните варианти на артустановките
• 
  Двуоръдейната закрита артустановка Mk28 Mod2 на линкора „Ню Джърси“
• 
  Еднооръдейните закрити артустановки въртяща се кръгла основа Mk30 на палубата на разрушител от типа „Флечър“
• 
  Еднооръдейната открита палубна установка на централен щифт Mk21 на палубата на разрушител от типа „Махеан“

Боеприпаси

Зенитен петдюймов боеприпас с полуразделно зареждане

Модификации

Модификация	Брой стволове	Маса на АУ, kg	Ъгъл на подем на стволовете	Конструкция	Кораби (брой АУ на кораб)
Mk21	1	13272 – 14200	−15 / +85	Открита на централен щифт	Разрушители тип „Фарагут“ (5), „Махеан“ (5) Кърмовите оръдия: „Гридли“ (2), „Махеан“ подтип „Дънлап“ (3), „Бегли“ (2) Бразилия Marcilio Dias (4), Acre (2) Auxiliaries, Merchant ships
Mk21 mod 16	1		−15 / +85	Открита на централен щифт	„Йорктаун“ (8), „Ентърпрайз“ (8)
Mk22	2	34 133	−10 / +35	Закрита на въртяща основа	лидери „Портър“ (4), „Самърс“ (4)
Mk24 Mod1	1	13270 – 14152	−15 / +85	Открита на централен щифт	„Уосп“ (8)
Mk24 Mod2	1		−15 / +85	Открита на централен щифт	„Хорнет“ (8)
Mk24 Mod11	1		−10 / +85	Открита на централен щифт	Самолетоносачи тип „Индипендънс“ (2), „Есекс“ (4 на спонсони)
Mk25	1	19 051 – 20 367	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	носовите оръдия на разрушителите от типа „Гридли“ и „Махеан“ подтип „Дънлап“ (2)
Mk28 Mod0	2	70 894	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	ЛК типове „Норт Каролина“ (10) и „Саут Дакота“ (8 на BB-57, 10 на останалите)
Mk28 Mod2	2	77 399	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	ЛК тип „Айова“ (10)
Mk29 Mod0	2	49 000	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КРЛ типове „Бруклин“ подтипа „Сейнт Луис“ (4), „Атланта“ (8 на CL-51 – CL-54, 6 АУ на CL-95 – CL-98 и CL-119 – CL-121)
Mk30 Mod0,2,4,5	1	18 552	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КРТ тип „Уичита“ (4) – Mark 30 Mods 0, 4 и 5 Р типове „Бегли“(2) и „Бенхем“ (2) – Mark 30 Mods 0 и 2 (носовите оръдия) „Симс“ (3) – Mark 30 Mods 0 и 2 (оръдия № 1, № 2 и № 5) „Бенсон“ (3) и „Гливс“ (3) – Mark 30 различни модификации (оръдия № 1, № 2 и № 5) „Флечър“ (5) – Mark 30 различни модификации
Mk30 Mod1	1	15195	−15 / +85	Открита на въртяща основа	Р типове „Бенхем (2) – кърмовите оръдия „Симс“ (2), „Бенсон“ (2) и „Гливс“ (2) – оръдия № 3 и № 4 Albany (2) – Mark 30?
Mk30 Mod41	1	18 779	−15 / +85	Закрита на въртяща основа
Mk30 Mod42	1		−15 / +85	Закрита на въртяща основа	Rudderdow (2), John C. Butler (2)
Mk30 Mod51	1		−5 / +85	Открита на въртяща основа
Mark 30 Mod 80	1		−15 / +27	Открита на въртяща основа	на ескортните самолетоносачи (1 или 2)
Mk32 Mod0	2	47 899	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КРТ тип „Де Мойн“ (6), „Балтимор“ (6), „Орегон Сити“ (6); КРЛ тип „Кливленд“ (6), „Фарго“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod2	2		−15 / +85	Закрита на въртяща основа	част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod4	2	54 598	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	КР тип „Аляска“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk37 mod2	1	15 740	−15 / +85	Открита на въртяща основа	Ameer (2)?
Mk38 Mod0	2	43 409	−15 / +85	Закрита на въртяща основа	„Алън М. Самнър“ (3) и „Гиринг“ (3) Дания Peder Skram (2) Италия Impetuoso (2) и San Giorgio (3)

Литература

• Campbell J. Naval weapons of World War Two. Annapolis, Maryland, Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-87021-459-4. с. 403.
• А. В. Орёл. Эсминцы типа „Акицуки“. М., 2001. с. 32.

Външни препратки

• 5"/38 (12.7 cm) Mark 12 ((en))
• Инструкция по експлоатация на АУ Mk21 Архив на оригинала от 2010-11-01 в Wayback Machine. ((en))
• Инструкция по експлоатация на АУ Mk28,32,38 ((en))
• NAVAL ORDNANCE AND GUNNERY, VOLUME 1 CHAPTER 8 SEMIAUTOMATIC WEAPONS Five-Inch 38-Caliber Assemblies ((en))
• В Общомедия има медийни файлове относно 5"/38 Mark 12

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата 5"/38 Mark 12 в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​