Отваря главното меню

Mark 12 5″/38американско 127 mm корабно оръдие от периода на Втората световна война. 5″ – калибъра на оръдието в инчове, 38 – дължината на ствола на оръдието в калибри.

Mark 12 5″/38
5″/38 Mark 12
Fletcher class destroyer-detail.jpg
Оръдия 5″/38 Mark 12 в едностволните кули Mk 30, поставени на разрушител тип „Флечър“
Обща информация
На въоръжение в Съединени американски щати Съединени американски щати
Производител Съединени американски щати Съединени американски щати
Година на производство от 1934 г.
Произведени >8 000
Технически данни
Калибър, mm 127
Дължина на цевта, mm/клб 5685/38
Тегло (бойно) 4800
Зареждане Разделно зареждане
Ъгли на стрелба
Възвишение (max) +85°
Снижение (min) -15°
Огневи възможности
Далекобойност, km 16
(11,89 по височина)
Скорострелност
изстрела/минута
15 изстрела в минута
Mark 12 5″/38
5″/38 Mark 12
в Общомедия

Едно от най-известните артилерийски оръдия във Втората световна война. Съществува в два основни варианта: неуниверсален и универсален (зенитен и противокорабен). Разликата между тях е, че подаването на снарядите във първия вариант се осъществява при ъгъл на подем на ствола до 35°. В универсалния вариант подаването на снарядите се осъществява до ъгъл на подем на ствола от 85°. Оръдието се поставя в едно и двуоръдейни установки. Артилерийските установки съществуват в няколко различни варианта на изпълнение: открит, със щит, открит отзад и напълно закрит (куполни установки), с установка на централен щифт на неподвижен цял постамент или на въртяща се в кръг площадка.

Оръдието Mark 12 се разработва като универсално. За основа се използва оръдието 5"/51 Mark 9 със скъсен ствол. Дължината на ствола е подбрана като средна между 5″/51 неуниверсално оръдие и зенитното 5″/25. Много специалисти определят артустановките на базата на оръдията Mark 12 5″/38 с управление СУАО Mark 37 като едни от най-добрите универсални АУ среден калибър през периода на Втората световна война. С кула, поставена на въртяща се основа и с вградена система за подаване на боеприпаси, скорострелността на оръдията съставлява 15 изстрела в минута. Добре тренираните разчети достигат темп стрелбата до 21 изстрела в минута. Във варианта на установката на централен щифт и с ръчно подаване скорострелността съставлява 10 изстрела в минута[1]. Независимо от високата ефективност на стрелбата и СУАО, средният разход на снаряди за един свален самолет съставлява 1000 броя. Средната живучест на ствола е 4600 изстрела.

Оръдието за първи път е използвано през 1934 г. на разрушителите тип „Фарагут“ в артустановка със щит Mark 21. След отстраняване на някои недостатъци на ранните модификации, специалистите отбелязват високата надеждност и ефективност на оръдието. То се получава толкова успешно, че практически на всички кораби на ВМФ на САЩ, построени от 1939 до 1946 г., са поставяни артустановки среден калибър на негова база. Също тези оръдия са поставяни на ред английски и бразилски кораби.

Средната себестойност на ствола със затвора съставлява 100 000 щатски долара. Всичко за периода между 1934 и 1945 г. са произведени над 8000 оръдия.

В това число:

  • 2168 в еднооръдейни установки;
  • 2714 в двуоръдейни установки за въоръжение на корабите;
  • 3298 в еднооръдейни установки за спомагателните съдове.

Във ВМС на САЩ вече няма в строй кораби, въоръжени с оръдията Mark 12. Въпреки това, в арсеналите на САЩ все още се съхраняват голям брой изстрели за тях (през 1980-те години над 720 000), тъй като в резерва на флота се числят кораби, въоръжени с артустановки на базата на Mark 12.

КонструкцияРедактиране

 
Схема, показваща основните детайли на оръдието и неговото общо устройство

Артустановките са снабдени с едно или две оръдия. Подаването на патроните за еднооръдейните артустановки се осъществява отляво. В двуоръдейните установки такова оръдие се поставя дясно. А отляво се поставя оръдие, произведено огледално, с подаване на патроните отдясно. Масата на оръдието без затвора е 1810 kg (3990 фунта). За първи път е поставено през 1934 г. на разрушителите от типа „Фарагут“ в артустановки с кула на централен щифт.

ЗатворРедактиране

Затвора е полуавтоматичен. Част от енергията на отката се използва за подготовка на оръдието за следващия изстрел. След изстрела полуавтоматиката произвежда взвод на ударника, отваряне на вертикалния клиновиден затвор и извличане на стреляната гилза. Едновременно със сгъстен въздух се прави ежектиране на барутните газове от канала на ствола на оръдието.

ЗарежданеРедактиране

 
Зарядния улей с изстрел на него

Зареждането е ръчно, разделно. Двама пълначи (зареждащи) се разполагат до всяко оръдие. Техните функции са извлечане на изстрела, състоящ се от снаряда (подава се от зареждащ №1) и гилзата със заряда (подавана от пълнач №2) от подемника (на артустановките с централен щифт от полица до оръдието) и премесстването му на зарядния улей. След това започва и същинският процес на зареждането.

Електрохидравличният досилател (вкарвач) се крепи с болтове към горната част на затвора. Това устройство има електродвигател с мощност от 5 до 7.5 к.с. и е предназначено за добута 42 килограмовият изстрел с дължина 1,21 метра в зарядната камера при всеки един ъгъл на възвишение на оръдията за време по-малко от една секунда.

Вертикалният клинов затвор, включващ ударника, затваря камерата след помесването вътре в нея на изстрела.

Противооткатни устройстваРедактиране

 
Схематично изображение на противооткатните устройства

Оръдието е снабдено с хидравлическа спирачка на отката. Тя се състои от две бутала в хидравличен цилиндър, които поглъщат основната енергия на отката. Те също поемат удара на механизмите на пневматичния накатник при връщането на ствола в изходно положение.

Пневматичният накатник представлява камера, напълнена с въздух под високо налягане. В задната му част е разположено бутало. При отката буталото свива въздуха в накатника, а след това възвръща ствола в изходното положение. В изходното положение налягането в камерата на накатника съставлява 10 МPa. В процеса на отката налягането в накатника нараства до 15 МPa.

СтволРедактиране

Ствола на оръдието има канал с диаметър 127 mm и дължина 4800 mm. В канала са разположени 45 хромирани нареза с дясна резба. Стъпката на нарезката е 3800 mm. На оръдията модификации Mark 12 mod 0 и 1 ствола е закрепен върху кожуха с помощта на бъзрзосвалящо се байонетно съединение. Това е направено за да има възможност за замяна на стволовете със силите на плавбазите непосредствено на театъра на бойните действия. На модификациите Mark 12 mod 2 ствола е изпълнен моноблок със стволната кутия и е произведен от износоустойчива стомана.

АртустановкиРедактиране

Арустановките се изпълняват в четири основни варианта:

  • Двуоръдейни (на английски: Twin) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
  • Закрити еднооръдейни (на английски: Enclosed Single) – в закрита кула, поставена на въртяща се кръгла основа.
  • Открита еднооръдейна установка на кръгла основа (на английски: Open Single Base Ring Mount) – открита отзад щитовото прикритие, поставена на въртяща се кръгла основа.
  • Еднооръдейна открита палубна установка на централен щифт (на английски: Open Single Pedestal Mount) – в открит или закрит със щит вариант, с установка на щифт.

БоеприпасиРедактиране

 
Зенитен петдюймов боеприпас с полуразделно зареждане

МодификацииРедактиране

Модификация Брой стволове Маса на АУ, kg Ъгъл на подем на стволовете Конструкция Кораби (брой АУ на кораб)
Mk21 1 13272 – 14200 −15 / +85 Открита на централен щифт  Разрушители тип „Фарагут“ (5), „Махеан“ (5)
Кърмовите оръдия: „Гридли“ (2), „Махеан“ подтип „Дънлап“ (3), „Бегли“ (2)
  Бразилия Marcilio Dias (4), Acre (2)
  Auxiliaries, Merchant ships
Mk21 mod 16 1 −15 / +85 Открита на централен щифт  „Йорктаун“ (8), „Ентърпрайз“ (8)
Mk22 2 34 133 −10 / +35 Закрита на въртяща основа  лидери „Портър“ (4), „Самърс“ (4)
Mk24 Mod1 1 13270 – 14152 −15 / +85 Открита на централен щифт  „Уосп“ (8)
Mk24 Mod2 1 −15 / +85 Открита на централен щифт  „Хорнет“ (8)
Mk24 Mod11 1 −10 / +85 Открита на централен щифт  Самолетоносачи тип „Индипендънс“ (2), „Есекс“ (4 на спонсони)
Mk25 1 19 051 – 20 367 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  носовите оръдия на разрушителите от типа „Гридли“ и „Махеан“ подтип „Дънлап“ (2)
Mk28 Mod0 2 70 894 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  ЛК типове „Норт Каролина“ (10) и „Саут Дакота“ (8 на BB-57, 10 на останалите)
Mk28 Mod2 2 77 399 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  ЛК тип „Айова“ (10)
Mk29 Mod0 2 49 000 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  КРЛ типове „Бруклин“ подтипа „Сейнт Луис“ (4), „Атланта“ (8 на CL-51 – CL-54, 6 АУ на CL-95 – CL-98 и CL-119 – CL-121)
Mk30 Mod0,2,4,5 1 18 552 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  КРТ тип „Уичита“ (4) – Mark 30 Mods 0, 4 и 5
Р типове „Бегли“(2) и „Бенхем“ (2) – Mark 30 Mods 0 и 2 (носовите оръдия)
„Симс“ (3) – Mark 30 Mods 0 и 2 (оръдия № 1, № 2 и № 5)
„Бенсон“ (3) и „Гливс“ (3) – Mark 30 различни модификации (оръдия № 1, № 2 и № 5)
„Флечър“ (5) – Mark 30 различни модификации
Mk30 Mod1 1 15195 −15 / +85 Открита на въртяща основа  Р типове „Бенхем (2) – кърмовите оръдия
„Симс“ (2), „Бенсон“ (2) и „Гливс“ (2) – оръдия № 3 и № 4
Albany (2) – Mark 30?
Mk30 Mod41 1 18 779 −15 / +85 Закрита на въртяща основа
Mk30 Mod42 1 −15 / +85 Закрита на въртяща основа Rudderdow (2), John C. Butler (2)
Mk30 Mod51 1 −5 / +85 Открита на въртяща основа
Mark 30 Mod 80 1 −15 / +27 Открита на въртяща основа на ескортните самолетоносачи (1 или 2)
Mk32 Mod0 2 47 899 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  КРТ тип „Де Мойн“ (6), „Балтимор“ (6), „Орегон Сити“ (6); КРЛ тип „Кливленд“ (6), „Фарго“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod2 2 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk32 Mod4 2 54 598 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  КР тип „Аляска“ (6), част от самолетоносачите тип „Есекс“ (4)
Mk37 mod2 1 15 740 −15 / +85 Открита на въртяща основа   Ameer (2)?
Mk38 Mod0 2 43 409 −15 / +85 Закрита на въртяща основа  „Алън М. Самнър“ (3) и „Гиринг“ (3)
  Дания Peder Skram (2)
  Италия Impetuoso (2) и San Giorgio (3)

ИзточнициРедактиране

ЛитератураРедактиране

  • Campbell J.. Naval weapons of World War Two. ISBN 0-87021-459-4.
  • А. В. Орёл.. Эсминцы типа „Акицуки“.

Външни препраткиРедактиране

    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „5"/38 Mark 12“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.