50 г. пр.н.е.
година
(пренасочване от 50 пр.н.е.)
<< | 1 век пр.н.е. | >> | |||||||
00 | 99 | 98 | 97 | 96 | 95 | 94 | 93 | 92 | 91 |
90 | 89 | 88 | 87 | 86 | 85 | 84 | 83 | 82 | 81 |
80 | 79 | 78 | 77 | 76 | 75 | 74 | 73 | 72 | 71 |
70 | 69 | 68 | 67 | 66 | 65 | 64 | 63 | 62 | 61 |
60 | 59 | 58 | 57 | 56 | 55 | 54 | 53 | 52 | 51 |
50 | 49 | 48 | 47 | 46 | 45 | 44 | 43 | 42 | 41 |
40 | 39 | 38 | 37 | 36 | 35 | 34 | 33 | 32 | 31 |
30 | 29 | 28 | 27 | 26 | 25 | 24 | 23 | 22 | 21 |
20 | 19 | 18 | 17 | 16 | 15 | 14 | 13 | 12 | 11 |
10 | 9 | 8 | 7 | 6 | 5 | 4 | 3 | 2 | 1 |
50 (петдесетта) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
Събития
редактиранеВ Римската република
редактиране- Консули на Римската република са Луций Емилий Павел и Гай Клавдий Марцел Младши.
- 1 март – консулът Марцел предлага преразпределяне на провинците и бързо назначаване на нови управители като особено акцентира на Галия. Народният трибун Гай Курион, основен застъпник по това време на каузата на Цезар, налага вето. Целта на оптиматите е да попречат на Цезар да се кандидатира и да бъде избран за консул придобивайки законен имунитет.
- Лято – Цезар посещава Цизалпийска Галия, където е приет тържествено като победител във война. Поради очаквана нова атака от страна на партите, се стига до съгласие Цезар и Помпей да предадат по един легион за подсилване на войските в Сирия. Помпей да предостави легиона, който той по-рано е пратил в помощ на Цезар, което означава че последният реално се лишава от два легиона.[1]
- 1 декември – Сенатът приема с 370 за и 22 против предложението на Гай Курион, според което Цезар и Помпей трябва да се откажат едновременно от командването на войските и провинциите си без да се опоменава точна дата или срок.[2][3]
- 10 декември – мандатът на Курион изтича и той напуска Рим, за да се присъедини към Цезар в Равена. В длъжност встъпват новите народни трибуни Марк Антоний и Гай Касий Лонгин, които поемат защитата на каузата на цезарианците в Рим.[4]
- 18-20 декември – консулите предлагат Цезар да бъде обявен за обществен враг, а Помпей да поеме веднага командването на двата легиона в Италия. Марк Антоний отрича и принязава постиженията на Помпей в цялата му кариера като предлага легионите да бъдат пратени в Сирия.[4][5]
Родени
редактиранеПочинали
редактиране- Аристобул II, цар на Юдея
- Квинт Хортензий, римски сенатор, консул (69 пр.н.е.) и оратор (роден 114 г. пр.н.е.)
Източници
редактиране- ↑ Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 269
- ↑ TSi Sheppard. „Pharsalus 48. Caesar and Pompey – Clash of Titans“. Osprey Publishing, 2006. стр. 18
- ↑ „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 421
- ↑ а б Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 270
- ↑ „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 422