Винторог козел

вид бозайник
(пренасочване от Capra falconeri)

Винторогите[2] или витороги козли[3] (Capra falconeri) са вид средноголеми бозайници от семейство Кухороги (Bovidae). Разпространени са в Памир, Хиндукуш и съседните долини.[4]

Винторог козел
♂ Винторог козел
Винторог козел
Природозащитен статут
NT
Почти застрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Синапсиди (Synapsida)
(без ранг):Терапсиди (†Therapsida)
(без ранг):Зверозъби влечуги (†Theriodontia)
клас:Бозайници (Mammalia)
(без ранг):Еутерии (Eutheria)
разред:Чифтокопитни (Artiodactyla)
семейство:Кухороги (Bovidae)
триб:Caprini
род:Кози (Capra)
вид:Винторог козел (C. falconeri)
Научно наименование
Wagner, 1839
Разпространение
Винторог козел в Общомедия
[ редактиране ]

Винторогият козел достига 65 до 115 cm височина при рамото и маса от 40 до 110 kg. Женските са светлокафяви с бял корем и черно-бели шарки по краката. Мъжките са по-светли с черно лице и дълга бяла козина по гърлото и гърдите. И двата пола имат винтообразни рога, които могат да достигнат 160 cm длъжина при мъжките и 25 cm при женските.

Винторогите козли са застрашен вид, като броят им в природата се оценява на около 2500 екземпляра (2008). Срещат се в над 50 изолирани една от друга области в южните части на Узбекистан и Таджикистан, източните части на Афганистан, северозападните части на Пакистан и западната половина на Кашмир.[4] Предпочитат планински местности с надморска височина от 500 до 3500 m.

Винторогите козли се хранят с трева и листа на дървета и храсти. Активни са главно по здрач, сутрин и вечер. Женските се събират на малки групи, наброяващи до 9 екземпляра, а мъжките живеят поединично. През размножителния сезон мъжките се борят помежду си за достъп до женските, като използват рогата си.

Подвидове

редактиране
  • C. f. falconeri
  • C. f. heptneri
  • C. f. megaceros