Крамеров папагал
Крамеровият папагал (Psittacula krameri) е известен в България още като малък огърличен папагал, Огърличен папагал на Крамер, зелен александър и малък александър.[2] Естественото му разпространение е в Западна, Централна и Източна Африка, както и в Южна Азия. Изкуствено е интродуциран в Близкия изток, Северна и Южна Африка, Северна Америка, Югоизточна Азия и Западна, Южна и Югоизточна Европа. В България е наблюдаван по Черноморското крайбрежие, в околностите на Свищов, Свиленград, София и Ботевград.
| Крамеров папагал | ||||||||||||||||||||||
| Природозащитен статут | ||||||||||||||||||||||
 Незастрашен[1] | ||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||||||||||
(Scopoli, 1769) | ||||||||||||||||||||||
| Разпространение | ||||||||||||||||||||||
 | ||||||||||||||||||||||
| Крамеров папагал в Общомедия | ||||||||||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Разпространение редактиране
Разпространен е на места с достатъчно храна и благоприятни условия за гнездене. Среща се както в горски участъци, така и в населените места – паркове, дворове и овощни градини. Хранят се с плодове, семена и битови отпадъци.
Външни белези редактиране
Дължината на тялото е между 27 и 43 cm. Размаха на крилата му е между 42 и 48 cm, а дължината на опашката му варира между 17 и 28 cm. Крамеровият папагал достига тегло от 95 до 140 грама. Оперението му е зеленикаво с остра тъмносиньо-зелена опашка. Горната част на клюна е яркочервена, при женските завършва с черен връх, а долната част и гърлото са черни.
Размножаване редактиране
Образува постоянни брачни двойки. Гнезди в хралупи, изкуствени гнездилки и под покриви. Женската снася от 2 до 6 яйца. Продължителността на мътенето е 18-26 дни. Живеят до 25-30 години.
Поради увеличаване на популацията в Европа, Крамеровият папагал като чужд вид, заема чужди екологични ниши. В България този вид заема гнездата на скорци, кълвачи, сови и чавки.
Подвидове редактиране
Бележки редактиране
- ↑ Psittacula krameri (Scopoli, 1769). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 17 януари 2020 г. (на английски)
- ↑ BirdLife International. Psittacula krameri // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
Източници редактиране
- Нанкинов, Димитър. Чуждите видове птици в Европа. София, 2006. с. 59 – 62.