Христо Калфов
Христо Димов Калфов е български офицер и политик. След служба в двореца той става един от близките сподвижници на Александър Цанков и е външен министър на България през 1923 – 1926. По време на Втората световна война е председател на Народното събрание (1941 – 1944).
| Христо Калфов | |
| български политик и офицер | |
 | |
| Роден |
16 октомври 1883 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | 1 февруари 1945 г.
|
| Погребан | Масов гроб |
| Учил в | Национален военен университет Торинска военна академия |
| Партия | Демократически сговор |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Военна служба | |
| Звание | полковник |
| Народен представител в: XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXV ОНС | |
| Христо Калфов в Общомедия | |
Биография
редактиране
Христо Калфов е роден на 28 октомври (16 октомври стар стил) 1883 в Калофер. През 1903 завършва Военното училище в София, а през 1911 – Торинската военна академия. След завръщането си в България за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери.[1] По време на Балканската война е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I, след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III, а от 1918 – негов флигеладютант.[2] В периода от февруари 1921 г. до септември 1922 г. отново е флигел-адютант на царя.[3]
През септември 1922 Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник. През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат, а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков.[4] Като такъв той подписва Българо-Гръцкия договор Калфов - Политис. Той е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 Калфов се присъединява към Народното социално движение. Напуска го след Деветнадесетомайския преврат през 1934, а през 1936 прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия. През 1941 става председател на XXV обикновено народно събрание.[2]
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Христо Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №243 на Върховния съд.[2]
Брошури с неговите речи и съчинения са издавани през 30-те г.[5] Запазени ръкописи с неговите спомени се съхраняват първоначално в НИМ, а впоследствие са предадени на ДА и част от тях е публикувана.[6]
Военни звания
редактиране- Подпоручик (1903)
- Поручик (1906)
- Капитан (1910)
- Майор (1 март 1916)
- Подполковник (1918)
- Полковник (22 септември 1922)
Награди
редактиране- Военен орден „За храброст“ IV степен, 1 клас (1919)
Източници
редактиране- ↑ Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 64.
- ↑ а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
- ↑ Шарланов, Диню, Мешкова, Поля. Съветниците на цар Борис III. София, 1993. с. 7.
- ↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2.
- ↑ Секретен Книжен Фонд на Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, No.793 – 5.
- ↑ Калфов Х., Спомени (2021), (ред. В. Задгорска), София: Фабер, ISBN 9786190013310, (324 стр).