Христо Калфов

български политик и офицер

Христо Димов Калфов е български офицер и политик. След служба в двореца той става един от близките сподвижници на Александър Цанков и е външен министър на България през 1923 – 1926. По време на Втората световна война е председател на Народното събрание (1941 – 1944).

Христо Калфов
български политик и офицер
Роден
Починал
1 февруари 1945 г. (61 г.)
ПогребанМасов гроб
Учил вНационален военен университет
Торинска военна академия
ПартияДемократически сговор
НаградиВоенен орден „За храброст“
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXV ОНС   
Христо Калфов в Общомедия

Биография редактиране

 

Христо Калфов е роден на 28 октомври (16 октомври стар стил) 1883 в Калофер. През 1903 завършва Военното училище в София, а през 1911 – Торинската военна академия. След завръщането си в България за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери.[1] По време на Балканската война е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I, след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III, а от 1918 – негов флигеладютант.[2] В периода от февруари 1921 г. до септември 1922 г. отново е флигел-адютант на царя.[3]

През септември 1922 Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник. През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат, а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков.[4] Като такъв той подписва Българо-Гръцкия договор Калфов - Политис. Той е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 Калфов се присъединява към Народното социално движение. Напуска го след Деветнадесетомайския преврат през 1934, а през 1936 прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия. През 1941 става председател на XXV обикновено народно събрание.[2]

След Деветосептемврийския преврат през 1944 Христо Калфов е осъден на смърт от Народния съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №243 на Върховния съд.[2]

Брошури с неговите речи и съчинения са издавани през 30-те г.[5] Запазени ръкописи с неговите спомени се съхраняват първоначално в НИМ, а впоследствие са предадени на ДА и част от тях е публикувана.[6]

Военни звания редактиране

Награди редактиране

Източници редактиране

  1. Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 64.
  2. а б в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  3. Шарланов, Диню, Мешкова, Поля. Съветниците на цар Борис III. София, 1993. с. 7.
  4. Дневни новини – Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.3 / 18 юли 1924. / стр. 2.
  5. Секретен Книжен Фонд на Народна библиотека „Иван Вазов“, Пловдив, No.793 – 5.
  6. Калфов Х., Спомени (2021), (ред. В. Задгорска), София: Фабер, ISBN 9786190013310, (324 стр).