Радомир Български

Радомир е петият син на българския цар Иван Владислав и царица Мария.

Радомир Българина
патриций
Обсада на Никея (1097)
Лични данни
Преданост	Византия
Кариера	Битка при Левунион, Първи кръстоносен поход
Религия	Православие
Роден	преди 1019 г. Битоля
Починал	след 1097 г.
Семейство
Народност	българин
Род	Комитопули
Баща	Иван Владислав
Майка	Мария

Произход

За него в Алексиада Анна Комнина споменава:

„

...тоя мъж, който излиза от българите, е благороден и по майчина страна е родственик на императрицата и нашата майка...

“

Има шест пет братя и шест сестри, сред които:

• Пресиян II, владетел на България
• Алусиан, стратег на Теодосиополис (дн. Ерзурум), претендент за българския престол
• Аарон, пълководец, катепан на Васпуркан, управител на Иверия, дук на Едеса
• Траян, княз
• Екатерина, императрица на Византия като съпруга на Исак I Комин
• Сестра, омъжена за Роман Куркуа, ослепен 1026 по обвинение в заговор срещу император Константин VIII.

Биография

След завладяването на България Радомир и семейството му са отведени във Византия, където са интегрирани в редовете на византийската аристокрация. Подобно на братята си и Радомир е изпратен в далечните източни области на империята, където се налага да участва в кампаниите срещу селджукските турци. Анна Комнина съобщава:

„

Радомир някога си (отдавна) бил уловен от турците и като прекарал дълго време с тях, научил и езика им.

“

По времето на император Алексий I Комнин вече престарелият Радомир взима участие в прословутата битка срещу печенегите при Левунион на 29 април 1091 г.

Името му се споменава за последно през 1097 г., когато император Алексий I изпраща Радомир при един от водачите на Първия кръстоносен поход-Боемунд I Тарантски, за да води преговори с турските защитници на обсадената Никея, тъй като Радомир владее езика им.

Източници

• Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Т. II. България под византийско владичество (1018-1187). I. Епоха на въстанията. 135-136.