Арон (комитопул)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аарон.
Аро̀н или Ааро̀н[1] е български болярин, комитопул. Обвинен е в опит да заеме царския престол с помощта на Византия. Убит с цялото си семейство по заповед на брат си цар Самуил. Остава жив само синът му Иван Владислав.[1]
| Арон | |
| български болярин, комитопул | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Религия | православие |
| Семейство | |
| Род | Комитопули |
| Баща | Никола |
| Майка | Рипсимия |
| Братя/сестри | Мойсей Самуил Давид |
| Деца | Иван Владислав |
Биография
редактиранеПроизход
редактиранеТой е трети син на Никола, комит на Средец, и на арменката Рипсимия, дъщеря на арменския цар Ашот II Железни. Брат е на българския цар Самуил и на комитопулите Давид и Мойсей.
Управление
редактиранеИмператор Йоан Цимисхий покорява източната половина на българското царство и я обръща във византийска провинция.[2] Ангажиран с продължителната война с арабите, Цимисхий оставил пълното завоевание на България.[3] Все още свободните български земи се управляват от синовете на комит Никола – Давид, Мойсей, Арон и Самуил. Като лидери на българската аристократична класа те също са част от съюза на киевския княз Светослав I с болярите в България срещу императора на Византия. През 970 г. при съвместни действия българи и руси разбиват византийците при Пловдив.[4][5]
След няколко победи срещу византийците, четиримата братя добиват голям престиж. Комитопулите са славени като герои – борци срещу Византия. Допълнителна слава им донася това, че приемат избягалия след падането на Преслав патриарх Дамян, като така той може да продължи да бъде глава на Българската църква.[6]
Комитопулите управляват България заедно. Давид ръководи българските територии в Тесалия, негов управленчески център са Костур и Преспа. Вторият брат Мойсей се организира в Струмица. Неговата цел е да охранява българското Беломорие. Арон – третият брат се намира в Средец и възпира византийците да не преминат линията Одрин – Пловдив – София – Ниш – Белград. Най-малкият брат Самуил управлява Видин и негова задача е да изготви план за освобождението на изгубените български земи на североизток[7]. Главната цел и на четиримата братя е да укрепят държавата и да си върнат изгубените български земи[8].
Моментът на комитопулите настъпва, когато император Цимисхий е отровен от любовницата си.[9][10] Подстрекавани от четиримата братя, българите в завладените от Византия земи се вдигат на въстание и отхвърлят византийската власт, бунтът е воден от местни аристократи – Петър и Боян, които са връзката на комитопулите с останалите български земи[11]. В хода на бунта византийските управители са изгонени, а хората признават властта на братята. Под византийска власт остават само Тракия, Родопите и Стара планина. В началото византийците дори не разбират, те се занимават със своите вътрешни сътресения около убийството на Цимисхий.
Този момент на слабост е използван от българите, Мойсей обсажда Серес, но случайно хвърлен камък от крепостта го убива на място.[12] Давид също загива при странни обстоятелства, убит от наемни убийци край Преспа. Съвременните историци често твърдят, че зад тези убийства стои Самуил с цел да си осигури самостоятелна власт, но подобни предположения са недоказани[12]. Действията на двамата братя преди смъртта им привличат вниманието на Византия към тях, което дава възможност на Самуил да се подготви за ново настъпление.
Скоро след освобождаването на българските територии от река Дунав до Стара планина българите се насочват към Отвъддунавска България, която също е поробена. Византийските сили там не са добре подготвени за война и скоро отстъпват[13].
Плачевното положение на Византия в северните балкански части, дава възможност на византийския управител на Месопотамия – Варда Склир да вдигне бунт против младия император Василий II. Склир дори изпраща сина си Роман да се приготви за обсада на Цариград.
След смъртта на Давид и Мойсей Арон е най-възрастният от вече двамата братя. Той ръководи българските земи, които се намират най-близо до Тракия, и император Василий решава да се насочи към него. Освен да предотврати съюз между българите и византийските бунтовници, един евентуален договор с Арон ще възпре появата на втори фронт от север, докато войските на императора се бори за потушаването на бунта в Мала Азия. Друг е въпросът, че Арон иска да спре войната с Византия и постепенно да си осигури самостоятелна власт, като отстрани по някакъв начин брат си Самуил.[13]
Договорът между двамата владетели включва сродяване. Арон избира за своя жена сестрата на Василий II. От Цариград е изпратен севастийският митрополит, който вместо сестрата на императора води със себе си неизвестна никому жена (наречена от някои хронисти „проститутка“). Арон веднага разкрива измамата. Когато византийският император разбира за това, събира армия и се насочва към прохода Траянови врата; щом го преминава, достига Средец и обсажда града. Обсадата продължава 20 дни и византийците претърпяват поражение. Българите изгарят обсадните машини и взимат със себе си много добитък, злато и пленници. Василий II побягва, но поради несъобразителност минава отново през Траянови врата, където се натъква на засада от Самуил, притекъл се на помощ на своя брат. Почти цялата византийска армия е унищожена или попада в плен[14], а императорът бяга. Според повечето извори датата на това поражение е на 17 август 986 г.[15].
В същия този ден Самуил научава и за тайните преговори на Арон с Василий за сепаративен мир и за замислите му да го убие. Така започва скандалът между двамата братя, който завършва със смъртта на Арон и целия му род. Това става в местността Разметаница (днес местността Царичина край Дупница)[1] на 14 юни (най-вероятно през 987 г.).[16] Единствен оцелява синът му Иван Владислав, защото за неговия живот се застъпва Самуиловият син Гавраил Радомир[13][1]. През август 1015 г. Иван Владислав убива Гавраил Радомир по време на лов и заема неговото място на престола, а потомците му стават известни като Ааронов клон на Комитопулите. След смъртта на Арон цяла България минава в ръцете на Самуил.
Бележки
редактиране- ↑ а б в г Ааро̀н // „Голяма енциклопедия БЪЛГАРИЯ“. Т. Том 1 (А-БЪЛ). София, БАН, Труд, 2011. ISBN 978-954-8104-23-4. с. 7. (на български)
- ↑ Златарски, Васил Н. VI. Борба за независимост / 1. Положението в България след падането на източната половина на царството и походът на Василий II в 986 г. // „История на Първото българско Царство. От славянизацията на държавата до падането на Първото царство (852 – 1018)“. Т. 2. София, Наука и изкуство, 1971. с. 604. (на български)
- ↑ Павлов, Пламен. Дял I. България през средните векове (VII – XVII) / Падането на България под византийска власт / Българската епопея в борбата с Византия (976 – 1014) // Мария Босева. „Кратка история на българския народ“. София, Просвета, 1993. ISBN 954-01-0281-2. с. 280. (на български)
- ↑ Strässle, 2006, I.3.1, стр. 72
- ↑ Според Златарски теорията, че Светослав е спечелил се основава на руски летопис и е съмнителна. (виж Златарски стр. 577)
- ↑ С. Бобчев, „Старобългарски правни паметници“, стр. 118
- ↑ Д. Ангелов, „Византийски влияния върху средновековна България“, стр. 405
- ↑ Ал. Милев, „Гръцките жития на Климент Охридски“, стр. 124
- ↑ Ioannes Scylitzes, Historia, p. 470
- ↑ Има версии че е починал от тиф (виж Георгий Острогорски, „История на византийската държава“, София 1998, стр. 390), други сочат че е убит от печенеги.
- ↑ Й. Иванов, „Български старини из Македония“, София, 1970, стр. 550
- ↑ а б С. Бобчев, „Старобългарски правни паметници“, стр. 118
- ↑ а б в Р. Грујиħ, „Три хиландарске повлье“, стр. 14
- ↑ Leo Diaconic. Historia, стр. 171 – 173
- ↑ Розен, В. Р. „Император Василий Болгаробойца“, стр. 21
- ↑ Пламен Павлов, „Цар Самуил и българската епопея“, София – Велико Търново, 2002