Унгарски поход (1527 – 1528)

(пренасочване от Австро-турска война (1527-1529))

Унгарският поход е опит на Хабсбургите за завладяване на територията на бившето кралство Унгария, след злополучната за унгарците битка при Мохач (1526).

Кампания на Фердинанд I
Информация
Период1527 – 1528 г.
МястоУнгария
РезултатАвстрия превзема Буда, Дьор, Комаром, Гран и Секешфехервар
Страни в конфликта
Хабсбургска Австрия
Свещена Римска империя
Испания
Бохемия
Папска държава
Унгария (Кралство на Фердинанд)
Войводски сърби
Османска империя
Молдова
Унгария (Кралство на Заполя)
Командири и лидери
Фердинанд I
Карл V
Йован Ненад
Ян Заполя
Петру Рареш
Сюлейман Великолепни
Сили
неизвестнанеизвестна
Жертви и загуби
неизвестнинеизвестни

След битката при Мохач, османците са принудени да се оттеглят от Панонската низина, тъй като като събитията ангажират войската другаде в империята, и съответно налагат друг дневен ред за военни действия на султана.[1]. От тяхното отсъствие се възползва Фердинанд I, който се опитва да наложи претенциите си за крал на Унгария. През 1527 г. той отблъсква османския васал Ян Заполя и завзема Буда, Дьор, Комаром, Гран и Секешфехервар до 1528 г. Междувременно османският султан не предприема никакви действия на този етап, въпреки молбите на васала си.

Резултат

редактиране

За австрийците военната кампания е много разочароваща. На 10 май 1529 г. Сюлейман Великолепни започва собствена контраатака, премахвайки всички придобивки на Фердинанд. Още по-голямо разочарование донася фактът, че много от завзетите крепости се предават без съпротива, допринасяйки за ускоряване на напредването. В резултат на това Сюлейман достига Виена и я обсажда.

Източници

редактиране
  1. Turnbull, Stephen. The Ottoman Empire 1326 – 1699. New York: Osprey, 2003. pg 49