Унгарски поход (1527 – 1528)
Унгарският поход е опит на Хабсбургите за завладяване на територията на бившето кралство Унгария, след злополучната за унгарците битка при Мохач (1526).
Кампания на Фердинанд I | |||
Информация | |||
---|---|---|---|
Период | 1527 – 1528 г. | ||
Място | Унгария | ||
Резултат | Австрия превзема Буда, Дьор, Комаром, Гран и Секешфехервар | ||
Страни в конфликта | |||
| |||
Командири и лидери | |||
| |||
Сили | |||
| |||
Жертви и загуби | |||
|
След битката при Мохач, османците са принудени да се оттеглят от Панонската низина, тъй като като събитията ангажират войската другаде в империята, и съответно налагат друг дневен ред за военни действия на султана.[1]. От тяхното отсъствие се възползва Фердинанд I, който се опитва да наложи претенциите си за крал на Унгария. През 1527 г. той отблъсква османския васал Ян Заполя и завзема Буда, Дьор, Комаром, Гран и Секешфехервар до 1528 г. Междувременно османският султан не предприема никакви действия на този етап, въпреки молбите на васала си.
Резултат
редактиранеЗа австрийците военната кампания е много разочароваща. На 10 май 1529 г. Сюлейман Великолепни започва собствена контраатака, премахвайки всички придобивки на Фердинанд. Още по-голямо разочарование донася фактът, че много от завзетите крепости се предават без съпротива, допринасяйки за ускоряване на напредването. В резултат на това Сюлейман достига Виена и я обсажда.
Източници
редактиране- ↑ Turnbull, Stephen. The Ottoman Empire 1326 – 1699. New York: Osprey, 2003. pg 49