Агалеи
Агалеи или Агалуш (на гръцки: Αγαλαίοι), е село в Република Гърция, в дем Гревена на област Западна Македония.
| Агалеи Αγαλαίοι | |
| — село — | |
  Агалеи  Агалеи  Агалеи | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Западна Македония |
| Дем | Гревена |
| Надм. височина | 720 m |
| Население | 70 души (2001 г.) |
| Пощенски код | 511 00 |
География редактиране
Селището е разположено на 720 m надморска височина на около 30 километра югоизточно от град Гревена и на 2 km северно от Кендро (Венци).[1]
История редактиране
В Османската империя редактиране
В края на ХІХ век Агалуш заедно със съседното село Венци е център на едноименната нахия Венци на Кожанската каза на Османската империя. Край селото се е намирала кулата на агите, от която се управлявал голям турски чифлик, простиращ се върху 24 околни села.[2]
Тогава Агалуш е смесено мюсюлманско-християнско гръкоезично село. Според статистиката на Васил Кънчов през 1900 година в Агалушъ (Ангелушъ) живеят 90 валахади (гръкоезични мюсюлмани) и 91 гърци християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Агалуше е смесено гръцко-турско село в Кожанската каза на Серфидженския санджак с 30 къщи.[4]
Според гръцкото консулство в Еласона през 1904 година в Αγαλαίοι има 100 валахади и 40 гърци християни.[5] Гръцка атинска статистика от 1910 година сочи, че Αγαλαίος се обитава от 70 мюсюлмани и 109 православни елини.[6]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Агалуш (Agalouche) има 90 гърци.[7]
В Гърция редактиране
През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Агалуш остава в Гърция.
Според сведения от 1920 година Агалуш е изцяло мюсюлманско валахадско селище с 31 фамилии и 85 жители.[8]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население е изселено в Турция и на негово място са заселени 31 семейства или 75 души бежанци от Турция.[1] В 1928 година селището е представено като изцяло бежанско с 31 семейства или 81 жители.[9]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 | 2021 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 116[1][10] | 84[1] | 75[1] | 125[1] | 125[1] | 140[1] | 100[1] | 123[1] | 93[1] | 72 | 47 |
Бележки редактиране
- ↑ а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 107. (на македонска литературна норма)
- ↑ Официален сайт на бившия дем Вендзи[неработеща препратка]
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 280.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 67. (на македонска литературна норма)
- ↑ Σπανός, Κώςτας. "Η απογραφή του Σαντζακίου των Σερβίων", in: "Ελιμειακά", 48-49, 2001.
- ↑ Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Η Μακεδονία: εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910, σ. 112.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 212-213. (на френски)
- ↑ Сайт за село Мирсина, архив на оригинала от 28 юни 2010, https://web.archive.org/web/20100628231613/http://www.mirsini.net.gr/%CE%92%CE%B1%CE%BB%CE%B1%CE%AC%CE%B4%CE%B5%CF%82.htm, посетен на 13 юни 2010
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Απαρίθμηση των κατοίκων των νέων επαρχιών της Ελλάδος του έτους 1913. Μακεδονία, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://archive.is/20120731002754/www.freewebs.com/onoma/1913.htm, посетен на 31 юли 2012