Агостино Барбариго

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агостино Барбариго.

---

Агостино Барбариго (на италиански: Agostino Barbarigo; * 3 юни 1419, Венеция, Венецианска република; † 20 септември 1501, пак там) е 74–тият дож на Венецианската република от 1486 до 1501 г.

Агостино Барбариго Agostino Barbarigo
дож на Венеция
Портрет от Марко Базаити
Роден	3 юни 1419 г. Венеция, Венецианска република
Починал	20 август 1501 г. Венеция, Венецианска република
Погребан	църква „Санта Мария дела Каритà“ (Венеция)
Религия	католицизъм
Семейство
Род	Барбариго
Баща	Франческо Барбариго
Майка	Касандра Морозини
Братя/сестри	Марко Барбариго 2 братя
Съпруга	Елизабета Соранцо
Деца	Франческо Барбариго 4 дъщери
Агостино Барбариго в Общомедия

Заедно с Франческо Фоскари и Томазо Мочениго той е най-важната фигура във венецианския политически свят от втората половина на XV век. Aнгажира се решително в борбата срещу турците, окончателно анексирайки Кипър към Венеция (1489 г.). В останалата част управлението му се характеризира с внимателни политически инициативи, насочени към включването на Венеция в международната политическа игра с оглед на експанзия на континента, но също и с някои сериозни провали, като напразната помощ, дадена на Пиза, обсадена от флорентинците, и, през последните години, съживяването на турците в Източното Средиземноморие.

Произход

Син е на Франческо Барбариго, принадлежащ към известното венецианско семейство Барбариго, и на съпругата му Касандра Морозини. Има трима братя, единият от които – Марко Барбариго (* 1413, † 1486) е негов предшественик на поста „дож“. По това време Барбариго са една от най-богатите семейства във Венеция с обширни владения на о-в Крит, във Верона и в Тревизо.

Биография

Начална политическа кариера

Агостино е назначен за подест на Верона през 1478 г. и на Падуа през 1482 г. Докато е в Падуа, умира единственият му син.

Играе значителна роля във Ферарската война, като изпълнява мисии за венецианския генерален наместник в Полезине, където след това е назначен за администратор, и е администратор на Полезине при Роберто ди Сансеверино, генерален капитан на Републиката, срещу папа Сикст IV.

Така той придобива значителен военен и политически опит, който му позволява да се справи с трудните години, в които е дож на Венеция. Годината след края на Фераската война (Мир от Баньоло от 7 август 1484 г.), когато брат му Марко е избран за дож, Агостино заема длъжността на прокуратор на Свети Марк – най-важната след тази на дожа. Той е яростен противник на брат си, с когото има жестоки сблъсъци.

Начало на управлението

Идва на власт благодарение на новата аристокрация на 30 август 1486 г., когато е избран за дож след смъртта на брат си Марко. Това са трудни избори, които го изправят срещу Бернардо Джустиниан вследствие на резултатите от войната срещу Ферара (1482 – 1484). Това е един от редките в историята на Венеция случаи, когато двама членове на едно и също семейство се сменят начело на републиката.

Още в началото на управлението си има сериозен конфликт със Сигизмунд Австрийски-Тиролски за границите в Трентино, където Републиката, притежаваща Рива, Торболе и Роверето, изглежда заплашва прохода Бренер. Войната, която приключва през 1487 г., не разрешава проблема, тъй като и двамата претенденти остават на изходните си позиции; въпреки това липсата на успех на северозападната граница е компенсирана през 1489 г. от закупуването на о-в Кипър от Катерина Корнаро, и на Кефалония.

На 10 април 1495 г. Барбариго организира антифренска коалиция (Венецианска лига), в която влизат освен Венеция папата, императорът, Испания и Милано, целяща да прогони краля на Франция Шарл VIII от Италия – цел, постигната благодарение на битката при Форново (6 юли). Въпреки поражението им в битката с този съюз италианските държави постигат целта си да накарат войските на краля да се изтеглят обратно във Франция.

Последиците от френското начинание въвличат Венеция в Пизанската война, което е истинският и сензационен провал на цялата политическа кариера на дожа. Намесата в полза на града, обсаден от флорентинците, цели преди всичко да задържи Флоренция заета, за да може Венеция да действа по-лесно в Романя. Същевременно това е голямо пилеене на пари и сили и сериозен политически неуспех, което, заедно с провала на подкрепата, предоставена на Пиеро де Медичи в опитите му да се върне във Флоренция, води до изолацията на Венеция и до приемането на арбитражното решение на Ерколе I д'Есте. Според това решение Пиза е дадена на флорентинците, което анулира три години безполезно скъпа война.

Макар и жестоко цензурирана от съвременници и потомци, аферата от Блоа (1499) с Луи XII (виж Втора италианска война (1499 – 1504)) остава щастлива инициатива, която показва как отговорните за венецианската политика, с Агостино начело, напълно схващат значението на събитията и разбират конкретния условия, в които възникват италианските проблеми.

Война с Османската империя

Между 1499 и 1503 г. Венеция воюва с Османската империя. Отношенията с османския султан Баязид II първоначално са добри, но от 1492 г. започват проблеми. Султанът се чувства оскърбен от шифрованите писма, които венецианският байло в Константинопол изпраща на правителството си, и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, венецианските търговци в османската столица са арестувани (1499), а босненците навлизат в Далмация и стигат до портите на Задар. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на Пилос и въпреки че силите са наравно, Лепанто пада в османски ръце. През юни 1499 г. Метони е атакувана лично от султана и, макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Малко след това пада и Корони. Всичко това е тежък удар за Венецианската република, защото двата града са база и убежище за всички венециански кораби, които плават оттам към Леванта. Войната срещу турците продължава още четири години. Мирът от 1503 г. постановява загубата на двете крепости и остров Санта Маура за Венеция: Венеция запазва в Морея само Навплио, Патра и Монемвасия.

Културна дейност

По време на неговото управление започват работите, които дават на Пиаца „Сан Марко“ някои от основните паметници, които все още я характеризират: през 1494 г. са положени основите за Часовниковата кула и през 1495 г. на Старите прокурации.

На 1 февруари 1499 г. дожът тържествено открива часовника на кулата. Статуя на дожа е поставена до лъва на Свети Марко, символ на самия град, в горната част на фасадата на кулата. Статуята обаче е унищожена от французите през 1797 г., за да представи и визуално края на републиката. По негова инициатива е построено и стълбището на великаните в Двореца на дожите от братята Марко и Пиетро Ломбардо.

През 1488 г. в църквата „Санта Мария дела Карита“ Агостино се занимава с изграждането на великолепна гробница за себе си и брат си Марко. Джовани Белини получава поръчка за четири големи триптиха за гробницата. В нея е погребан дожът. Въпреки това през 1807 г. тя е почти напълно разрушена от французите. Той поръчва на Белини портрета на брат му Марко, предназначен за Залата на Големия съвет (1486-1487) и за олтара „Барбариго“ (1488).

Смърт

Барбариго умира на 20 септември 1501 г. на 82-годишна възраст и е погребан в църквата „Санта Мария дела Каритà“ във Венеция. Гробницата му е разрушена от войските на Наполеон през 1807 г. След смъртта му е основана институцията на Инквизиторите над починалия дож, която иска да възпре неговите наследници, така че те да нямат властта на Барбариго, оставил лоша репутация за действията си. Обвинен в сериозни административни нарушения, след смъртта му е образувано разследване на действията му, а наследниците му са осъдени на голяма глоба.

Брак и потомство

∞ за Елизабета Соранцо, от която има един син и четири дъщери:

• Франческо Барбариго († сл. 1482)
• 4 дъщери

В масовата култура

Появява се като таен съюзник във видеоиграта Assassin's Creed II. В следващите истории ̈(Assassin's Creed: Renaissance и Assassin's Creed: Project Legacy) той обаче е споменат като антагонист. Появява се и във Фейсбук играта Assassin's Creed: Project Legacy, чийто сюжет обяснява, че Агостино е бил корумпиран като брат си и затова е бил убит от асасините с отровни писма на 20 септември 1501 г.

Източници

• Franco Gaeta, BARBARIGO, Agostino, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 6, Roma, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1964
• Roberto Cessi, Barbarigo, Marco e Agostino, в Enciclopedia Italiana (1930)
• Barbarigo, Agostino, на Treccani.it – Enciclopedie on line, Istituto dell'Enciclopedia Italiana
• Lorenzetti, Giulio (1975). Venice and its Lagoon (1982 ed.). Edizioni Lint Trieste
• Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Agostino Barbarigo (doge) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​