Агостино Барбариго

Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Агостино Барбариго.

Агостино Барбариго (на италиански: Agostino Barbarigo) е 74–ти венециански дож от 1486 до 1501 г.

Агостино Барбариго
Agostino Barbarigo
дож на Венеция
Basaiti Portrait of Doge Agostino Barbarigo.jpg
Роден
Починал
Погребан Венеция, Италия

Религия католицизъм
Семейство
Род Барбариго
Братя/сестри Марко Барбариго
Агостино Барбариго в Общомедия

БиографияРедактиране

Агостино Барбариго от известната венецианска фамилия Барбариго е син на Франческо и Касандра Морозини. Той има трима братя, единият от които Марко Барбариго е негов предшественик на поста „дож“.[1] По това време Барбариго са една от най-богатите фамилии във Венеция с обширни владения на Крит, във Верона и Тревизо. Освен двамата братя дожове сред представителите на фамилията има кардинали и прокуратори.

УправлениеРедактиране

Агостино Барбариго наследява брат си Марко на поста в един от наистина редките в историята на Венеция случаи, когато двама членове на една и съща фамилия се сменят начело на републиката. На изборите за дож той се изправя срещу дипломата Бернардо Джустиниани от една от старите венециански фамилии и това става причина за по-сетнешни интриги и напрежение.

През 1495 г. Агостино Барбариго участва във Венецианската лига, сформирана срещу френската хегемония на Апенинския полуостров. Въпреки поражението им в битката при Форново, с този съюз италианските държави постигат целта си да накарат войските на Шарл VIII да се изтеглят обратно във Франция.

През 1489 г. Кипър е окончателно присъединен към Венеция.

Между 1499 и 1503 г. Венеция воюва с Османската империя. Войната започва след като султан Баязид II се почувствал оскърбен от шифрованите писма, които венецианският посланик в Константинопол изпраща на правителството си и нарежда той да напусне империята в рамките на три дни. В резултат на това дипломатическите отношения между двете страни са прекъснати, а венецианските търговци в османската столица са арестувани. Флотът на двете държави се сблъсква край пристанището на Пилос и въпреки че силите са наравно Лепанто пада в ръцете на османците. През юни 1499 г. Метони е атакувана лично от султана и макар и защитавана упорито от венецианците, след няколко седмици е принудена да се предаде. Едва влезли в града, османците устройват истинско клане на населението. Всичко това е тежък удар за Венеция, която губи важни пристанища, осигурявали ѝ до момента интензивна търговия с Изтока.

Агостино Барбариго умира на 20 септември 1501 г. и е погребан в църквата Санта Мария дела Карита. Гробницата му е разрушена от войските на Наполеон.[2]

БележкиРедактиране

  1. Norwich, John J. (1983). A History of Venice. Penguin Books. p. 363. ISBN 0140066233.
  2. Lorenzetti, Giulio (1975). Venice and its Lagoon (English ed.). Trieste. pp. 141–142.
Марко Барбариго дож на Венецианската република (1486 – 1501) Леонардо Лоредано