Битка при Форново

Битката при Форново (на италиански: Battaglia di Fornovo) е най-важното сражение от Първата италианска война. На 6 юли 1495 г. отстъпващите от Италия французи, начело с Шарл VIII, са пресрещнати от съюзна армия от венецианци, миланци и мантуанци, но побеждават и си отварят път за придвижване към родината си.

Битка при Форново
Италиански войни
Битката при Форново, галерия на картите, Ватикана
Битката при Форново, галерия на картите, Ватикана
Информация
Период 6 юли 1495 г.
Място Форново ди Таро, Северна Италия
Страни в конфликта

Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция

Flag of Most Serene Republic of Venice.svg Венецианска република
Flag of Milan.svg Миланско херцогство
Mantua Flag 1575-1707 (new).svg Херцогство Мантуа

Командири и лидери

Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Шарл VIII

Mantua Flag 1575-1707 (new).svg Франческо II Гонзага

Сили

ок. 11 000

ок. 20 000

Битка при Форново в Общомедия

ПредисторияРедактиране

 
Шарл VІІІ, худ. Джон Хопкинс

Италианските войни започват с нашествието на Шарл VІІІ на Апенинския полуостров. Кралят има претенции към престола на Неапол. Армията му го достига без сериозна съпротива, но скоро се налага да отстъпва, тъй като италианските държави се обединяват срещу нападателите.

През лятото на 1495 г. французите се оказват в Ломбардската низина, близо до Парма, а срещу тях е застанала италианската войска, решена да ги спре. Само река Таро отделя противниците. Докато французите са между 10 и 11 хиляди, италианците достигат 20 хиляди.[1]

Ход на биткатаРедактиране

 
Битката при Форново, худ. Иларио Сполверини

Основният мотив на съюзниците са парите. Шарл е отнел от Неапол 180 000 дуката – огромна сума за онази епоха и ги отнася във Франция. Италианците смятат, че те трябва да останат в Италия.[2] Много политици обаче настояват да не се рискува с битка и да се оставят французите да се приберат безпрепятствено. Докато Шарл се надява на такъв изход и се опитва да преговаря, се вижда, че броят на противниците му непрекъснато се увеличава. Ето защо той решава да действа. Условията за това не са благоприятни, защото реката е пълноводна и опасна. Все пак на 6 юли сутринта 2500 мъже, водени от италианския наемник (кондотиер) Джакомо Тривулцио, форсират реката, последвани от основните сили начело с краля.

Херцогът на Мантуа Франческо II Гонзага, който командва италианците, нарежда атака срещу първите преминали, но поради лошия терен новата лека конница не постига съществен резултат.[3] Двете армии се разминават, тъй като французите се движат не север, а италианците на юг. Така Гонзага вижда възможност да разбие ариегарда на Шарл, командван от Луи дьо ла Тремуй. В започналата кървава битка кралят се връща на помощ и нанася на италианците тежко поражение. Това ги принуждава да се оттеглят и да не предприемат повече атаки. Французите достигат на сигурно място в Асти, изгубвайки около 1000 души – двойно по-малко от противниците си.

ОценкиРедактиране

И двете страни претендират за победата – французите, защото са постигнали тактическо надмощие, италианците, защото успяват да овладеят обоза на противника. В резултат френската армия се оттегля без палатки, сухи дрехи и храна за вечерта. Оценката на историците не е еднозначна: някои се съгласяват, че резултатът е наравно,[4] но за други френската победа е категорична.[5]

В нея Шарл показа голяма смелост и с малката си армия отблъсна противника, разби редиците му и му нанесе пълно поражение...

—  Жак дьо Май, 1527 г.[6]

Битката при Форново е първата, в която младият сеньор Пиер дьо Баяр блесва с пословутата си храброст. Той пленява знаме на противника и не случайно след победата Шарл VІІІ го посвещава в рицарско звание.

Поражението на италианците показва, че техните военни умения вече не са първостепенни в Европа. Последиците са в това, че се полагат повече усилия за пехотата, изграждана по швейцарски образец. Най-големи постижения в тази посока има Флоренция.[7]

БележкиРедактиране

  1. За броя на италианците има различни мнения – сайтът History of war дава цифрата 40 000.
  2. Battle of Fornovo, 1495, на сайта The art of battle
  3. Battle of Fornovo, 6 July 1495, на сайта History of war
  4. Lamar Jensen, Renaissance Europe. Age of recovery and reconciliation, Lexington 1992, p. 301
  5. F. Taylor, The art of war in Italy 1494 – 1529, Cambridge 1921, p. 14
  6. Jacques de Mailles, The story of Bayard, ed. by Amy Andrewes, New York 1910, p. 38
  7. Taylor, The art of war..., p. 35