Уикипедия

Аделаида Орлеанска

Френска принцеса
(пренасочване от Аделаид Орлеанска)

Луиза-Мария-Аделаида-Евгения Орлеанска (на френски: Louise Marie Adélaïde Eugénie d'Orléans; * 23 август 1777, Париж, Кралство Франция, † 31 декември 1847, пак там) е френска принцеса от Дом Орлеан, по-малка сестра на френския крал Луи-Филип, което я прави ключова фигура в Реставрацията и Юлската монархия.

Луиза-Мария-Аделаида-Евгения Орлеанска
Adélaïde d'Orléans
френска принцеса
Родена
Починала
ПогребанаФранция
Активен периодот 1792 г. до 1847 г.
Семейство
РодОрлеански дом
БащаЛуи-Филип II Орлеански
МайкаЛуиза-Мари-Аделаид дьо Бурбон
Братя/сестриЛуи-Филип
Луи-Шарл Орлеански
Антоан-Филип Орлеански
Луиза-Мария-Аделаида-Евгения Орлеанска в Общомедия

Носи титлите Мадмоазел дьо Шартър по рождение, Мадмоазел Орлеанска при смъртта на близначката ѝ през 1782 г., Мадмоазел (1783–1812) и Мадмоазел Адеаида (1830).

ПроизходРедактиране

Тя е дъщеря на херцога на Шартър и след това орлеански херцог Луи-Филип (* 13 април 1747, † 6 ноември 1793), който по време на Френската революция става по-известен като Филип Егалите, и на съпругата му принцеса Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон (* 13 март 1753, † 23 юни 1821). Има сестра-близначка Франсоаз, починала на 4 г. през 1782 г.

БиографияРедактиране

Начални години и Френската революцияРедактиране

Аделаида е родена в Пале Роял, Париж на 23 август 1777 г. и е благословена същия ден, по същото време като сестра си близначка – мадмоазел Орлеанска, от Жан-Батист Талон, капелан на херцога на Орлеан.[1] На 19 април 1789 г. е кръстена в Кралския параклис на Версайския дворец от Луи-Жозеф дьо Монморанси-Лавал, велик капелан на Франция. Подобно на братята ѝ Луи-Филип и Антоан-Филип, неин кръстник е крал Луи XVI, а кръстницата – кралица Мария-Антоанета.[2]

Тя е възпитана според либералните принципи на нейната гувернантка Стефания Фелицита, графиня дьо Жанли – принципи, които също се превръщат в нейно собствено политическо убеждение. Също така се научава да свири на арфа от нея[3]. Тя получава отлично, но и много сурово образование, научава се да спи на твърдо легло и да става в 6 часа всеки ден. Дълбоко е привързана към гувернантката си. Искането на майка ѝ да бъде сменена графиня дьо Жанли, макар и безуспешно, според сведенията е причина за голямо безпокойство за самата нея.

 
Кралски монограм на принцеса Аделаида

Обмисляно е тя да сключи брак с херцога на Ангулем Луи XIX, но плановете са възпрепятствани от кралица Мария-Антоанета. По-късно е обмислян брак с херцога на Бери Шарл-Фердинанд, което също не се осъществява.

По време на Френската революция дьо Жанли я води в радикалния клуб Корделиер. През 1791 г. баща ѝ моли гувернантката да я заведе в Англия за нейната безопасност. Година след това той ги вика обратно, за да предотврати поставянето на името на Аделаида в списъка на емигрантите. Когато пристигат обаче дьо Жанли открива, че Аделаида вече е в списъка и баща ѝ, чието политическо положение се е влошило, я моли отново да изведе Аделаида от страната.

Живот в изгнаниеРедактиране

През 1792 г. тя напуска Франция с дьо Жанли и отива в Австрийска Нидерландия и след това в Швейцария, където е настанена в манастир в Бремгартен. По време на Големия терор баща ѝ е гилотиниран, а майка ѝ е прогонена в Испания. Някъде през пролетта на 1794 г. Аделаида се премества в дома на леля си, принцесата на Конти. Те се преместват в Бавария през 1798 г. и след това в Братислава, а през 1801 г. тя се присъединява към майка си в Барселона, Испания. Отношенията с нея не са добри, тъй като тя не одобрява връзката на майка си с Жак-Мари Рузе, неин канцлер.

На 25 ноември 1809 г. тя и майка ѝ присъстват на сватбата на брат ѝ Луи-Филип с Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска и Сицилианска в Палермо, Сицилия. След сватбата тя не се връща с майка си в Испания, а предпочита да живее с брат си и зълва си в Палацо Орлеан в Палермо. Тя е описвана като напълно отдадена на брат си и семейството му: обединена със зълва си във взаимната им любов и загриженост за него и втора майка за децата му.

Завръщане във ФранцияРедактиране

След падането на Наполеон през 1814 г. тя се завръща с брат си и семейството му в Париж и се установява с тях в Пале Роял. По време на Реставрацията на Бурбоните Пале Роял е описан като център на социалния живот на висшето общество в столицата и според сведенията, въпреки факта, че обичаят повелява тя като неомъжена жена да живее на заден план, тя поема ролята на домакиня вместо по-сдържаната ѝ зълва.

Тя е описана като твърда, интелектуална и откровена и е водеща сила в семейните съвети на Дом Орлеан. Нейната лоялност към брат ѝ е описана като дължима на факта, че рано отделена от семейството си, тя е била третирана резервирано по време на изгнанието си поради политическите действия на баща ѝ по време на революцията, а брат ѝ е първият човек, на когото може да прехвърли обичта си. Луи-Филип, от своя страна, разчита на нейната интелигентност и лоялност, прави я свой довереник и се вслушва в съветите ѝ, и следователно тя упражнява голямо политическо влияние върху него. Възпитана като либерал, тя подкрепя идеята за конституционна монархия и представително управление.

Принцесата не е в добри отношения с управляващото семейство Бурбон, поради техните реакционни идеи, а също и поради враждебността, проявена от Орлеанската линия, и към нея особено от Мария-Тереза-Шарлота Бурбон-Френска. Аделаида, а не брат ѝ, е описана като активен ръководител на фракцията на Орлеаните и тя има активното желание и амбиция да го направи монарх. В апартамента си в Пале Роял тя е домакин на салон, който става център на либералната опозиция срещу режима. Използвайки голямото си лично състояние, тя подкрепя либералната преса и различни политически актьори, художници, интелектуалци и влиятелни фигури, за да се събере подкрепа за брат си, сред които е и Шарл Морис дьо Талейран.

Юлска монархияРедактиране

 
Крал Луи-Филип и семейството му

Когато Луи-Филип става крал на Франция по време на царуването, известно като Юлската монархия (1830 – 1848), тя е известна като Мадам Аделаида. През целия си живот е негов верен съветник или, на езика на XIX век, неговата „Егерия“. Твърди се, че именно тя го насърчава да приеме короната по време на Юлската революция и нейното влияние продължава необезпокоявано по време на неговото управление. Когато вълненията последват публикуването на Наредбите през 1830 г. и избухват в Юлската революция в Париж, семейство Орлеан е в провинциалното си имение в Ньой.

Аделаида убеждава Луи-Филип, че моментът е подходящ за него да се постави като водач на опозицията срещу абсолютната монархия на Шарл X и да се представи като кандидат за конституционна монархия, между непопулярната абсолютна монархия и републиканизма. С това тя побеждава мнението на своята зълва Мария-Амалия, която е лоялна към управляващия по-стар клон. Когато идват слухове, че роялистите ще арестуват Луи-Филип, той се евакуира в Льо Ренси и децата са изпратени във Вилиер-Котере, но Аделаида и Мария-Амалия остават в Ньой. Когато делегация пристига в Ньой и предлага на Луи-Филип короната, Мария-Амалия отказва предложението от свое име и от името на съпруга си като обида, упреквайки Шефер и Адолф Тиер, че са ги обидили с това. Аделаида обаче го приема с аргумента, че брат ѝ ще направи всичко, за да предотврати анархията в страната, която обича. Тиер приема отговора на Аделаида, а не този на Мария-Амалия с думите: „Мадам, Вие дадохте короната на вашето семейство“. Следваат няколко други посещения от хора, които молят Луи-Филип да приеме короната: на всички Мария-Амалия отговаря, че Луи-Филип е честен човек и следователно не може да го направи, докато Аделаида ѝ противоречи, заявявайки, че предложението трябва да се направи на Луи-Филип от Камарата на депутатите; и ако той се поколебае, тя сама ще отиде в Париж и ще приеме короната вместо него. Скоро след това Камарата на депутатите вика Луи-Филип в Париж, за да му представи официално преложението си. Смята се, че той е приел короната до голяма степен заради Аделаида.[4]

На 6 август 1830 г. тя и нейната зълва присъстват на трибуната на церемонията в камерите в Париж, когато Луи-Филип е обявен за крал на Франция. Двете посещават ранените по време на революцията и ги подкрепят финансово. През октомври 1830 г. тълпа нахлува в Пале Роял и се правят многократни опити за екзекутиране на министрите от предишния режим, което е отказано от Луи-Филип. Когато маршал Жерар отбелязва, че ще бъде трудно да ги спасят, тя отговаря: „Добре, мосю, тогава всички ще загинем при опита“.[5]

По време на управлението си Луи-Филип я посещава всеки ден, обсъжда с нея държавните и семейните въпроси и следва нейните съвети.[5] Следователно нейната смърт се смята за голяма загуба не само в емоционален, но и в политически мащаб. Аделаида Орлеанска умира на 31 декември 1847 г. в Тюйлери, два месеца преди абдикацията на Луи-Филип на 24 февруари 1848 г. в резултат на Февруарската революция. Тя е погребана в семейната гробница на Орлеан в Кралския параклис на Дрьо.

  • Семейството на Луиза-Мария-Аделаида Орлеанска

  • Луи-Филип Орлеански (Филип Егалите), баща

  • Луиза-Мария-Аделаида дьо Бурбон, майка

  • Луи-Филип I, брат

  • Антоан-Филип, брат

  • Луи-Шарл, брат

Брак и потомствоРедактиране

Редица публикации в английската преса през 1830-те г.[6][7][8] показват, че Аделаида е била тайно омъжена за генерал Ателин, адютант на Луи-Филип. Съвременните генеалогични източници (например "An Online Gotha" от П. Тиров) споменават този брак с въпросителен знак; други смятат принцеса Аделаида за неомъжена.

Художествена дейностРедактиране

 
Лятна китка
 
Теменуги, грамофончета и единични хризантеми, 1821 г.
 
Роза „Аделаида Орлеанска“

Аделаида получава уроци по рисуване от Пиер-Жозеф Редуте и в резултат на това провежда някои високо ценени ботанически изследвания.[9]

Хербариумът, който тя е съставила между 1845 и 1847 г., е закупен от държавата в полза на Музей „Луи-Филип“ на Замъка на Йо по време на публична продажба в Париж през 2019 г.

През 1826 г. Анри-Антоан Жак ѝ посвещава розов храст на име Adélaïde d'Orléans.

ИконографияРедактиране

  • Мраморен бюст на скулптора Жак-Огюстен Дийодоне (1795-1873) в Музей „Конде“ на Замъка на Шантийи
  • Портрет в цял ръст от Франсоа Жерар, картина, създадена през 1820 г. по инициатива на Луи-Филип, херцог на Орлеан, за Замъка на Йо; копие се съхранява от Центъра за национални паметници на Франция (CMN). Оригиналът на картината в цял ръст на Жерар е унищожен в Тюйлери през 1848 г. при падането на Юлската монархия
  • Ппортрет, нарисуван от Огюст дьо Крьоз през 1838 г. и негово копие, в увеличен изглед, от жанровата художничка Мари-Амели Коние (1798-1869)
  • Медальон от слонова кост от сър Уилям Чарлз Рос (1794-1860)14, № 14 от каталога на изложбата „Английско изкуство в колекциите на Института на Франция“.

ИзточнициРедактиране

  • Chantal de Badts de Cugnac et Guy Coutant de Saisseval, Le Petit Gotha, Paris, Éditions Le Petit Gotha, coll. « Petit Gotha », 2002 (1re éd. 1993)
  • Arnaud Teyssier, Louis-Philippe : le dernier roi des Français, Paris, Perrin, 2010
  • Dominique Paoli, Madame Adélaïde : sœur et égérie de Louis-Philippe, Paris, Perrin, 2016
  • Marie-Nicolas Bouillet et Alexis Chassang, « Adélaïde », в Dictionnaire universel d’histoire et de géographie Bouillet Chassang , t. 1, Librairie Hachette, 1878
  • "Mademoiselle d'Orléans", The Edinburgh Annual Register (1816): 290–291
  • Аделаида Евгения-Луиза // Энциклопедический словарь, составленный русскими учеными и литераторами. СПб., 1861

БележкиРедактиране

  1. ↑ Les registres paroissiaux de Paris ayant disparu en 1871 pendant les incendies de la Commune de Paris, cette indication se trouve dans l'acte de baptême du 19 avril 1789, Registre des baptêmes (1789) de la paroisse Notre-Dame de Versailles, Archives départementales des Yvelines.
  2. ↑ Registre des baptêmes (1789) de la paroisse Notre-Dame de Versailles, Archives départementales des Yvelines.
  3. ↑ Un dessin, quadruple portrait des enfants du duc d'Orléans vers 1786-1787, intitulé La leçon de musique et de dessin par Richard Cosway (1742-1821) la montre jouant de cet instrument, entourée de ses trois frères (ancienne collection de son neveu le duc d'Aumale, Шаблон:N° du catalogue de l'exposition « L'art anglais dans les collections de l'Institut de France », musée Condé, Chantilly, 13/10/2004-2/01/2005, Somogy, 2004, Шаблон:Dabbr 56). Шаблон:Mme de Genlis avait la réputation de fort bien maîtriser cet instrument.
  4. ↑ Dyson, C. C: The life of Marie Amélie last queen of the French, 1782–1866. With some account of the principal personages at the courts of Naples and France in her time, and of the careers of her sons and daughters (1910).
  5. ↑ а б Dyson, C. C: The life of Marie Amélie last queen of the French, 1782–1866. With some account of the principal personages at the courts of Naples and France in her time, and of the careers of her sons and daughters (1910).
  6. ↑ Court Journal, 1835. Посетено на 3 януари 2023 г. Архивирован от оригинала на 16 юли 2020 г.
  7. ↑ Quarterly review, 1834. Посетено на 3 януари 2023 г. Архивирано от оригинала 16 юли 2020 г.
  8. ↑ Belle Assemblée, 1831. Дата обращения: 3 януари 2023 г. Архивирано от оригинала на 16 юли 2020 г.
  9. ↑ Pansies, Morning Glories and Single Chrysanthemums. //
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adélaïde d'Orléans в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Аделаида_Орлеанска&oldid=11761000“.