Аделхайд Савойска (1052 – 1079)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.
Аделхайд Савойска или Аделхайд Торинска (на немски: Adelheid von Turin, на италиански: Adelaide di Savoia; * 1050/1053 или 1052; † 1079, Замък Хоентвил, Хегау) е принцеса от Савойската династия и чрез брак херцогиня на Швабия от 1062 г. и кралица на Германия от 1077 г. до смъртта си.
Аделхайд Савойска | |
херцогиня на Швабия | |
Родена | |
---|---|
Починала | 1079 г.
Замък Хоентвил |
Погребана | Абатство „Свети Блез“ в Шварцвалд |
Управление | |
Период | ок. 1067 – 1079 |
Предшественик | Херменегарда от Суза |
Наследник | Агнес фон Вайблинген |
Други титли | принцеса на Савоя |
Религия | Католицизъм |
Семейство | |
Род | Савоя по рождение Райнфелден по брак |
Баща | Ото I Савойски |
Майка | Аделхайд от Суза[1] |
Братя/сестри | Берта Савойска[2][1] Амадей II Савойски[2] Петър I Савойски[2] |
Съпруг | Рудолф фон Райнфелден[1] |
Деца | Аделхайд Бертхолд Агнес Берта Ото Бруно |
Произход
редактиранеТя е най-малката дъщеря на Ото Савойски (* 1010/1020, † 1057 или 1060), маркграф на Торино и граф на Савоя, 3-ти граф на Аоста, на Мориен и на Шабле (1051 – 1060), и на втората му съпруга Аделхайд от Суза (* 1052, † 1079), сестра на Берта – съпругата на император Хайнрих IV.[3] Нейни дядо и баба по бащина линия са графът на Мориен и на Шабле Хумберт I Белоръки и Аксиленда или Аксилия, а по майчина – маркграфът на Торино и Суза Оделрик Манфред II и Берта от Милано.[4]
Има двама братя и две сестри:
- Петър I (* ок. 1047/1049, † 1078), 4-ти граф на Савоя, граф на Аоста, на Мориен и на Шабле, маркграф на Суза до 1046 г. под регентството на майка си, съпруг на Агнес Поатиенска
- Амадей II (* ок. 1048/1050, † 1080), 5-и граф на Савоя, граф на Аоста и на Мориен, маркграф на Суза, съпруг на Жана Женевска
- Берта (* 1051, † 1087), кралица на Германия и императрица на Свещената римска империя като съпруга на Хайнрих IV
- Ото († ок. юни 1095/1099), погрешно считан за епископ на Асти.
Освен това има двама полубратя и една полусестра от първия брак на майка си.
Биография
редактиранеАделхайд е спомената индиректно в документ от 1057 г., без да бъде назована, в който нейният баща и нейната майка заедно с техните деца Петър, Амадей и дъщери правят дарение на църквата в Улкс.[5]
През 1067 г. тя се омъжва за херцога на Швабия Рудолф фон Райнфелден, придобивайки титлата „херцогиня на Швабия“. По време на брака я сполетяват различни нещастия:[6] тя е лъжливо обвинена, че е изневерила на съпруга си, през 1069 г. е прокудена от него и опозорена[7] заради граф Вернер I от Хабсбург, а през 1071 г. съпругът ѝ я вика обратно, след като папа Александър II я освобождава от вина.[8] По същото време Хайнрих IV се опитва да анулира брака си с нейната сестра Берта.
През 1077 г. тя става и кралица на Германия, след като съпругът ѝ е избран за антикрал на Германия от някои германски принцове в опозиция на Хайнрих IV Франконски.[9] След това събитие Аделхайд, пресичайки Бургундия, за да отиде в своя замък, е жертва на няколко престъпления; има и бунт, воден от антиепископите на Базел, Лозана и Страсбург, потушен от войските на Рудолф.[10] Също през този период тя е сред основателите на манастир в Шварцвалд.[11]
Под тежестта на толкова много премеждия Аделхайд умира на около 27 г. през 1079 г. от треска в замъка Хоентвил близо до Боденското езеро.[12] Погребана е в абатството „Свети Блез“ в Шварцвалд.[12][13]
Брак и потомство
редактиране1. ∞ вероятно за Гиг IV, граф на Албон, развод
2. ∞ ок. 1061/1062[14] или 1067[15] за Рудолф фон Райнфелден (* ок. 1025; † 15 или 16 октомври 1080 при Хоенмьолсен), херцог на Швабия от 1057 до 1079 г. и немски антикрал от 1077 до 1080 г., от когото има трима сина и три дъщери:[15][16]
- Аделхайд фон Райнфелден (* 1060/1063; † май 1090), ∞ 1077 за унгарския крал Ласло I (* 1040, † 1095), от когото има две дъщери
- Бертхолд фон Райнфелден (* ок. 1060; † 18 май 1090), херцог на Швабия (1079 – 1090), бездетен
- Агнес фон Райнфелден (* ок. 1065; † 1111), чрез брак херцогиня на Швабия; ∞ 1079 г. херцог Бертхолд II фон Церинген, херцог на Швабия (* ок. 1050, † 1111), от когото има шест сина и две дъщери
- Берта фон Райнфелден († 1128), графиня на Келмюнц, ∞ 1077 за граф Улрих X фон Брегенц († 1097), граф на Брегенц, от когото има трима сина и една дъщеря
- Ото фон Райнфелден († млад)
- Бруно фон Райнфелден, монах в Хирсау и след това абат в абатството в Шайерн[17]
Източници
редактиранеПървични източници
редактиране- (LA) Monumenta Germaniae Historica, Scriptores, tomus III, tomus V, tomus VI, tomus XIII, tomus XVII, tomus XX
- (LA) Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 - 1106)
- (LA) Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300
- (IT, LA) Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino : ricerche e documenti
- (LA) De Rudolpho Suevico comite de Rhinfelden
Историографска литература
редактиране- (DE) E. Hlawitschka, Zur Herkunft und zu den Seitenverwandten des Gegenkönigs Rudolf, в Die Salier und das Reich, I, с. 175 – 220
- (FR) Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, ..par Guichenon, Samuel
- (DE) H. Bresslau, Jahrbücher des Deutschen Reichs unter Konrad II., 2 vols. (1884), accessible online at: archive.org
- (EN) Charles William Previté-Orton, The Early History of the House of Savoy (1000 – 1233) (Cambridge, 1912), online archive.org
- (IT) Anna Maria Patrone, ADELAIDE di Savoia, в Dizionario biografico degli italiani, vol. 1, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1960
Други
редактиране- Adelheid von Turin Deutsche Königin, Genealogie-Mittelalter
- (EN) COMTES de SAVOIE et de MAURIENNE 1060-1417 - ADELAIDE, на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy
- (EN) GRAFEN von RHEINFELDEN - ADELAIDE (RUDOLF von Rheinfelden), на fmg.ac, Foundation for Medieval Genealogy
- (EN) The House of Savoy - Adelaide, на genealogy.euweb.cz, Genealogy
Бележки
редактиране- ↑ а б в ADELAIDE di Savoia // 1960 г. Посетен на 17 януари 2023 г.
- ↑ а б в www.academiesavoie.org
- ↑ ADELAIDE, fmg.ac
- ↑ Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 200
- ↑ Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, с. 7 - 10
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Bertholdi Annales, anno 1079, с. 319
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus III, Annales Weissemburgenses, anno 1069, с. 71 Архив на оригинала от 2018-07-14 в Wayback Machine.
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus III, Annales Weissemburgenses, anno 1071, с. 71 Архив на оригинала от 2018-07-14 в Wayback Machine.
- ↑ Savoy 1, genealogy.euweb.cz
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Bertholdi Annales, anno 1077, с. 298
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XIII, Genealogia Zaringorum, Nomina Fundatorum huius loci Monasterii Sancti Petri in Nigri Silva, с. 736
- ↑ а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Bertholdi Annales, anno 1079, pag 319
- ↑ Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XVII, Annales Sancti Blasii, anno 1079, с. 277
- ↑ Charles Cawley, « Adelaide » , на fmg.ac/MedLands (Foundation for Medieval Genealogy)
- ↑ а б André Palluel-Guillard, « La Maison de Savoie » [archive], на уебсайта на Archives départementales de la Savoie et de la Haute-Savoie - Sabaudia.org
- ↑ Rudolf von Rheinfelden, fmg.ac
- ↑ (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: GRAFEN von RHEINFELDEN - ADELAIDE (RUDOLF von Rheinfelden)
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Adelaide di Savoia (1052-1079) в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |