Аделхайд от Суза

Вижте пояснителната страница за други личности с името Аделхайд.

Аделхайд (Аделаида) от Суза или от Торино (Adelheid, Adelais, Adeline, Adelaide на италиански: Adelaide di Susa, Adelaide di Torino, * 1016 в Торино, Маркграфство Торино, † 19 декември 1091 в Канискио, Савойско графство) е маркграфиня на Торино (1034 – 1091), херцогиня-консорт на Швабия (1037 – 1038), маркграфиня-консорт на Монферат (1042 – 1045), графиня-консорт на Мориен (1046 – 1057) и накрая графиня-регент на Мориен (1051 – 1091).

Аделхайд от Суза
Маркграфиня на Торино, херцогиня на Швабия, маркграфиня на Монферат, графиня на Мориен и графиня регент на Мориен
Adelaide di Susa.jpg
УправлениеI. ок. 1051 – 1057/1060 (Мориен)
II. 10571091 (регентка)
III. 10341091 (Торино)
НаследилаI. Адила
II. Ото I Савойски
III. Оделрик Манфред II
Наследена отI. Агнес Поатиенска
II. Хумберт II Савойски
III. никого
Лични данни
Родена
Починала
декември 1091 г. (71 г.)
Погребан вцърквата на село Канискьо
Семейство
ДинастияАрдуини по произход
Бабенберги, Алерамичи и Савоя по брак
БащаОделрик Манфред II
МайкаБерта
БраковеХерман IV
Хайнрих Монфератски
Ото I Савойски
ПотомциГебхард I
Рихвара
Херман I
Петер I
Амадей II
Берта
Аделхайд
Ото
Аделхайд от Суза в Общомедия

Измества столицата си от Торино в Суза. Тя е последната от рода Ардуини. Бракът ѝ с Ото Савойски позволява на Савойците, отвъдалпийски род, да се появят в Пиемонт и след това да заемат отчасти мястото на Ардуините там.

ПроизходРедактиране

Принадлежи към рода на Ардуините. Според френския историк Самюел Гишенон в неговата „Генеалогична история на кралски дом Савоя“ (Histoire généalogique de la royale maison de Savoie) тя е дъщеря на Оделрик Манфред II (* 992 † 29 октомври 1034), маркграф на Торино, и съпругата му Берта (* ок. 997 † сл. 29 декември 1037/1040).[1] Баща ѝ е син на маркграфа на Торино и Суза Оделрик Манфред I[2] и Прангарда от Каноса,[3] както и внук на Ардуин Глабер – първият владетел на Маркграфство Торино. Майка ѝ, според историка Лудовико Антонио Муратори, е дъщеря на Оберто II, пфалцграф и маркграф на Милано, Тортона и Генуа.[2]

През 1034 г. умира нейният единствен брат. След смъртта на баща ѝ маркграфството е разделено между нея и нейните сестри Ирмигарда (Имила) и Берта. Тя получава графствата Ивреа, Ауриате, Аоста и Торино.

БиографияРедактиране

Семейни връзки и браковеРедактиране

Според Аналиста Саксо Аделхайд има брат – граф на Монте Бардоне, който умира преди 1034 г. преди баща им, и две по-малки сестри: Берта, съпруга на Тевтон Монфератски († пр. 1064) (прародител на Дом Васто) и Имула (или Ирменегарда), съпруга първо на херцога на Швабия Ото III[4] и след това на маркграфа на Майсен Екберт I.[5] Маркграфът разделя притежанията си между дъщерите си, повечето от които отиват у Аделхайд, но след смъртта му Южен Пиемонт (Салуцо, Бовес, Чева и др.) преминава към сина на сестра му Берта Бонифаций дел Васто.[6]

През януари 1037 г., както е потвърдено от френският историк Самюел Гишенон, Аделхайд се омъжва за Херман IV, херцог на Швабия[1] (* 1014, † 1038) от рода Бабенберги, който според Chronicon Ottonis Frisingensis е вторият син на Гизела Швабска и Eрнст I, херцог на Швабия и доведен син на император Конрад II, трети съпруг на Гизела.[7] Бракът също е косвено потвърден от Herimanni Augiensis Chronicon.[8]

Документ № CXVII на Regesta comitum Sabaudiae документира дарение от Аделхайд и Херман IV от 4 юли 1038 г.[9]

Херман съгласно документ n° CXV на Regesta comitum Sabaudiae, умира от чума на 28 юли 1038 г.,[9] борейки се в района на Неапол. Смъртта му се съобщава и във Fuldense Necrological Annales през 1038 г.[10]

След като овдовява, Аделхайд през 1042 г., както е потвърдено с дарение на Сан Антонино, докладвано в Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, се омъжва за втори път за маркграфа на Монферат Хайнрих Монфератски,[11] син на маркграфа на Монферат Вилхелм III, както се потвърждава от документ № 1 на Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300[12] и на съпругата му Ваза.

Аделхайд и Хайнрих правят няколко дарения след сватбата си:
през 1042 г. за църквата в Торино[13]
през 1043 г. за манастира „Сант Антонино“[11]
през 104 г. за абатство „Санта Мария“ в Кавур[11]
през 1043 г. за манастира „Сант Антонино“ съгласно документ № LXXIX на Diplomatique de Bourgogne[14]
през 1044 г. за църквата на Пинероло съгласно документ № I на Il gruppo dei diplomi Adelaidini in favore dell´abbazia di Pinerolo (не е консултиран).[15]
Хайнрих умира между 1044 и 1045 г.[16]

След като овдовява за втори път, Аделхайд през 1046 г., както е потвърдено от Самюел Гишенон, се омъжва за бъдещия граф на Мориен и граф на Аоста Ото I,[1] четвъртият син на графа на Мориен и Шабле Хумберт I Белоръки[17] и Аксиленда или Аксилия, както е потвърдено в документ № XXVII Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti;[18] бракът се потвърждава и от Аналиста Саксо, когато говори за дъщеря им Берта.[5] Нейната зестра му носи обширни територии в Пиемонт и достъп до Средиземно море.

 
Портрет на Аделхайд от Суза, съпруга на Ото Савойски, маслена картина от 18. век (Кралски дворец във Венария Реале, Италия)

След смъртта на тъста ѝ Хумберт между 1047 и 1048 г. нейният девер Амадей – най-големият му син го наследява във всичките му титли.[19] След смъртта на девера ѝ след 12 декември 1051 г.,[20][21] погребан според Самюел Гишенон в катедралата Сан Джовани в Мориен,[22] тъй като най-големият му син Хумберт умира преди него и второродният му син Аймон е духовник (може би той също умира преди баща си), титлите му преминават към Ото, съпругът на Аделхайд.

Съгласно документ № VII на Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, датиращи от 1057 г., Аделхайд и нейният съпруг Ото заедно със синовете им Петер, Амадей и техните дъщери правят дарение за църквата в Улкс.[13]

Третият ѝ съпруг Ото Савойски умира млад, вероятно през 1057 г., на 19 януари в Торино според Regesta comitum Sabaudiae[23] (според английския историк Чарлз Превите-Ортън в неговата „Ранна история на Дом Савоя (1000 – 1233 г.)“ датата на смъртта му е 21 май 1060 г.[24]). Той оставя потомството си в детска възраст, което е поверено на регентството на съпругата му, която има малко повече от 40 г. Аделхайд освен съпруга си също надживява и децата си. Тя ефективно поддържа властта, бидейки регентка първо на децата си Петер и Амадей, а след това на племенника си Хумберт II до смъртта си през 1091 г., 31 години след тази на съпруга си. Богата и могъща, тя притежава голяма способност за управление.

Документ № 16 на Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien казва, че през 1064 г. Аделхайд ръководи управлението заедно със сина си Петер: всъщност документът е подписан и от двамата.[25]

Между 1079 и 1083 г. Аделхайд прави три дарения, докладвани от Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien,[26] плюс четвърто, докладвано в Дипломатическия кодекс на манастира Сан Коломбано (редактиран от Чипола и Буци), Рим 1918, I, стр. 418, док. CXXXI.

Между 1089 и 1090 г. Аделхайд подписва три документа на Regesta comitum Sabaudiae.[27] Също така Regesta comitum Sabaudiae съобщават, че през 1091 г. – годината на смъртта на графиня Аделхайд, през месец март, град Асти е част от нейните владения.[28] И император Хайнрих IV признава на Аделхайд притежанието на Асти.[29]

Тя е голяма привърженичка на гибелините и противничка на грегорианската реформа. Кара да построят манастири.

Умира през 1091 г. и е погребана в църквата на малкото село Канискио в Пиемонт, където прекарва последните си години. Смъртта ѝ се съобщава в Necrologium Scafhusenses, Bernoldi Chronicon Introduction на 19 декември 1091 г.[30] И Regesta comitum Sabaudiae съобщават за смъртта ѝ през декември 1091 г. с два различни некролога:[31] на 25 декември и на 19 декември.

Брак и потомствоРедактиране

Аделхайд се омъжва три пъти:[32][33]

1. ∞ 1035 за Херман IV от Швабия (* ок. 1015, † 28 юли 1038 в Тренто), от 1030 г. херцог на Швабия, второроден син на херцог Ернст I и Гизела Швабска, от когото има вероятно двама сина и една дъщеря:

Раждането на деца от този брак, потвърдено от късен австрийски източник, е опровергано от много историци, също и защото по време на много краткия им брак съпругът почти винаги участва във военни кампании.[37][38] Въпросът се усложнява от липсата на определена дата както за раждането на Аделхайд, така и за първия ѝ брак. Според по-късен австрийски източник най-новото изследване е имало навика да добавя дъщеря Рихвара – майка на рода Церингер към херцога, който традиционно е считан за бездетен, докато тезата на Франц Тиролер, че графовете Кастъл и Зулцбах също са потомци на херцога, обикновено се отхвърля. Нито имотно-историческата аргументация на тезата на Рихвара е убедителна, нито решението на въпроса за близостта и възрастовите взаимоотношения. Лексиконът на Средновековието поставя брака на Херман I през 1036 г. и раждането на най-големия син на Рихвара около 1040 г. върху родословното дърво на Церингер. Към този момент Рихвара не би имала повече от четири години. През 2006 г. Едуард Хлатвишка отхвърля това родословие на Рихвара.[39]

2. ∞ януари 1042 за Хайнрих Монфератски, маркграф на Монферат († ок. 14 март 1044/1045), от когото няма деца.

3. ∞ ок. 1046 за Ото I Савойски (* 1010/1020, † 19 януари 1057 или 1 март 1060), граф на Савоя, 3-ти граф на Аоста, на Мориен и на Шабле (1051 – 1060), от когото има трима сина и две дъщери:[40][41][42]

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

БиблиографияРедактиране

Основни източнициРедактиране

Историографска литератураРедактиране

БележкиРедактиране

  1. а б в Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 200
  2. а б Antiquitates Italicæ medii ævi, pag 579
  3. Прангарда е сестра на Тедалдо, дядото на Матилда от Каноса: Аделхайд и Матилда са втори братовчедки.
  4. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1036, p. 679 Архив на оригинала от 2017-11-07 в Wayback Machine.
  5. а б Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus VI, Annalista Saxo, anno 1067, pag 695
  6. The early history of the House of savoy, (1000 – 1233). Cambridge, Univ. Press, 1912. с. 187, 212,.
  7. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XX, Chronicon Ottonis Frisingensis, cap. VI, par. 28, pag 241
  8. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Herimanni Augiensis Chronicon, anno 1036, pag 122
  9. а б Regesta comitum Sabaudiae, doc. CXVII, pag 41
  10. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus XIII, Annales Necrologici Fuldense, anno 1035 – 1040, pag 212
  11. а б в Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, pag 142
  12. Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. 1, pag 1
  13. а б в г Le carte della prevostura d'Oulx raccolte e riordinate cronologicamente fino al 1300, doc. VII, pagg 7 – 10
  14. Diplomatique de Bourgogne, doc. LXXIX, pagg 37 e 38
  15. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: MARCHESI di SUSA – ADELAIDA di Susa
  16. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: MARCHESI di MONFERRATO – ENRICO
  17. The early history of the House of savoy, (1000 – 1233). Cambridge, Univ. Press, 1912. с. 187, 212,.
  18. Il conte Umberto I (Biancamano) e il re Ardoino: ricerche e documenti, doc. XXVII, pagg 196 e 197
  19. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 194
  20. (англ.) #ES Foundation for Medieval Genealogy: COMTES de MAURIENNE – AMEDEE
  21. (англ.) #ES Genealogy: The House of Savoy – Amadeo I „Coda“
  22. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, pag 196
  23. Regesta comitum Sabaudiae, doc. CLV, pag 54
  24. (англ.) The early history of the house of Savoy (1000 – 1233), pag 124
  25. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 16, pag 5
  26. Peter der Zweite, Graf von Savoyen, Markgraf in Italien, doc. 18, 19 e 20, pag 5 e 6
  27. Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCXV, CCXVI e CCXVII, pagg 76 e 77
  28. Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCXVIII, pag 77
  29. Monumenta Germaniae Historica, Diplomata Heinrichs IV (1077 – 1106), doc. 427, pag 572 e 573
  30. Monumenta Germaniae Historica, Scriptores (in Folio) (SS), tomus V, Necrologium Scafhusenses, Bernoldi Chronicon Introduction, pag 393
  31. Regesta comitum Sabaudiae, doc. CCXIX, pag 77
  32. Adelaida di Susa, fmg.ac
  33. The Babenbergs, genealogy.euweb.cz
  34. а б в Adelaide de Montferrat, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com. Посетен на 12 окт. 2021.
  35. а б в The Babenbergs, genealogy.euweb.cz. Посетен на 12 окт. 2021.
  36. Hermann. // Medlands. Посетен на 12 окт. 2021.
  37. Вж. E. Hlawitschka, 'Zur Abstammung Richwaras, der Gemahlin Herzog Bertholds I. von Zähringen,' Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, 154 (2006), 1 – 20
  38. Schwennicke, Europäische Stammtafeln, I.1, table 84
  39. Eduard Hlawitschka: Zur Abstammung Richwaras, der Gemahlin Herzog Bertholds I. von Zähringen. In: Zeitschrift für die Geschichte des Oberrheins, Bd. 154 (2006), S. 1 – 20.
  40. SAVOY, fmg.ac
  41. Cawley I Comtes de Savoie et de Maurienne 1060 – 1417 – Oddon de Maurienne..
  42. Marek The House of Savoy – Oddone..
  43. Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, p. 695. (архив от 1 ноември 2019 г.).
  44. Georg Heinrich Pertz (a cura di), Annales et chronica ævi Salici, in Monumenta Germaniæ Historica, volume V, Hannover, Impensis Bibliopolii Aulici Hahniani, 1844, p. 319. (архив от 1 ноември 2019 г.).
  45. Samuel Guichenon (a cura di), Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, Lione, Guillaume Barbier, 1660, p. 207
  46. Ludovico Vergano, Storia di Asti, parte I, Asti 1951. Ото III, проимперски настроен, поддръжник на антипапа Климент III, е считан от много историци за син на Аделхайд, но всъщност е неин върл враг и се бори с помощта на жителите на Асти, за да вземе териториите от диоцеза на Асти. При смъртта на Аделхайд епископът получава директно от Хайнрих IV титлата „Граф на Асти“.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Adelaide di Susa“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​