Династията Аюбиди (на арабски: al-Ayyūbīyūn; на кюрдски Xanedana Eyûbîyan) е мюсюлманска династия с кюрдски произход[1][2][3][4], основана от военачалника Салах ад-Дин (Саладин). Под формата на Аюбидски султанат династията управлява големи части от Близкия изток през 12 и 13 век, като основното седалище на султаните е Египет. Саладин се издига до везир във Фатимидски Египет през 1169 г., и скоро узурпира властта на Фатимидите (1171 г.) Три години по-късно той е провъзгласен за султан след смъртта на бившия си господар, селджука Нур ад-Дин Зенги.[5] През следващото десетилетие родът Аюбиди започва завоевания в целия регион и към 1183 г. техните владения обхващат Египет, Сирия, Джазира, Хиджаз, Йемен и крайбрежието на Северна Африка до границите на съвременен Тунис. Повечето от кръстоносните държави, включително кралство Йерусалим, са покорени от Саладин след победата му в битката при Хатин през 1187 г. Въпреки това, през 1190-те години кръстоносците възстановяват контрола над палестинското крайбрежие.

Аюбиди
1171 – 1341
Контролирани територии от Аюбидите през 1193 г. (в розово)
Контролирани територии от Аюбидите през 1193 г. (в розово)
Столица
Официален език
Религия
Форма на управление
Предшественик
Фатимиди
Наследник
Аюбиди в Общомедия

След смъртта на Саладин през 1193 г. неговата огромна империя престава да съществува. Наследниците му си я поделят, като така поставят началото на съперничество между управниците на Сирия (или Месопотамия) и на Египет за контрол върху днешния Близък изток[6]:с. 114. Каирският султан Ал-Адил поема контрола над Йерусалим. През 1230-те емирите на Сирия се опитват да отстояват независимостта си от Египет, но султан а-Салих Аюб възстановява единството към 1247 г., завземайки по-голямата част от Сирия, с изключение на Алепо. Дотогава местните мюсюлмански династии са прогонили Аюбидите от Йемен, от Хиджаз и части на Месопотамия. След смъртта на а-Салих Аюб през 1249 г. в Египет идва на власт ал-Муазам Тураншах. Последният обаче скоро е свален от своите военачалници мамелюци, които успяват да отблъснат кръстоносците от осмия кръстоносен поход в делтата на Нил и установяват Мамелюкски султанат. Това прекратява властта на Аюбидите в Египет, а опитите на емирите на Сирия, предвождани от Насир Юсуф от Алепо, да се отърват от Египет, се провалят. През 1260 г. монголите опустошават Алепо и скоро след това завладяват и всички останали територии на Аюбидите. Мамелюците, които прогонват монголите, подкрепят Аюбидското княжество Хама в централна Сирия до смъртта на последния му владетел през 1341 година.

По време на своето сравнително кратко властване Аюбидите ознаменуват епоха на икономически просперитет в управляваните от тях земи, а предоставените от тях средства и покровителство водят до възобновяване на интелектуалната дейност в ислямския свят. Този период е белязан и от процес на енергично укрепване на сунитите в региона чрез изграждането на множество медресета (ислямски училища) в големите градове.

Източници

редактиране
  1. Jackson, Sherman A. Islamic Law and the State: The Constitutional Jurisprudence of Shihāb Al-Dīn Al-Qarāfī. BRILL, 1996-01-01. ISBN 9789004104587. p. 36. (на английски)
  2. Humphreys 1987.
  3. Özoğlu 2004.
  4. Bosworth 1996.
  5. Eiselen 1907.
  6. Кардини, Франко. Европа и ислямът. София, Изток-Запад, 2015. ISBN 978-619-152-579-9. с. 394.

Литература

редактиране
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ayyubid dynasty в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​