Емблема за пояснителна страница Тази статия е за древното царство. За съвременния град вижте Аксум.

Царство Аксум (геез: አክሱም) е голямо царство в Североизточна Африка, съществувало от 1 век пр.н.е. до около 10 век. След разпада му териториите са завладени от арабите, но до периода на Късното Средновековие земите на Аксум остават познати на европейците просто като Етиопия.

Царство Аксум
መንግሥተ አክሱም
4-ти век пр.н.е. – 960
Национален девиз
ለሐዘበ ፡ ዘየደአ
(„Нека да прави хората доволни“)
Царство Аксум по време на най-голямото си териториално разширение
Царство Аксум по време на най-голямото си териториално разширение
Континент Африка
Столица Аксум, Кубар
Официален език геез
Религия християнство
Форма на управление Монархия
Император
ок. 100 г. Зоскалес (първи)
ок. 940 г. Дил Наод (последен)
История Античност
Създаване ок. 80 г. пр.н.е.[б 1]
Разпадане ок. 960 г.
Площ
Общо (350 г.) 1 250 000 km2
Население
Преброяване ~ 500 000 д.[б 2]
Валута Аксумитски пари
Предшественик
Даамот
Наследник
Династия Загве
Днес част от  Етиопия
 Еритрея
  1. Протоаксумутски период: IV до I век преди Христа.
  2. С изключение на завладените територии.
Царство Аксум в Общомедия

Произход на аксумититеРедактиране

Първоначално се е смятало, че царството Аксум е основано от семитското племе сабеи, които са прекосили Червено море през Йемен. С времето тази хипотеза е отхвърлена и днес се смята, че произходът на аксумитите е местен. Езикът геез, който е бил основният в царството, няма връзка със сабейския, както по-рано се е предполагало.

ИсторияРедактиране

Първото чуждестранно сведение за царство Аксум е Periplus Maris Erythraei („Перипъл на Еритрейското море“), където то е описано като важен център за търговията със слонова кост, широко изнасяна суровина в Античността.

Оттам до града на народа, наречен аксумити, има още пет дена път; дотам се пренася цялата слонова кост, идваща отвъд Нил, през областта Циений, а след това отпътува към Адул.

— Перипъл на Еритрейско море, Гл.5[1]

Засилването на аксумитското влияние започва в края на 2 и началото на 3 век. В края на 3 век пророкът Мани определя царство Аксум като една от великите държави по това време, заедно с Персия, Рим и Китай. Приблизително по същото време започва и сеченето на собствена валута.

Аксумитите приемат християнството между 325 и 328 година, по време на управлението на цар Езана. След покръстването царство Аксум става първата държава в света, която изобразява Светия кръст на своите пари. В първия Златен век територията на царството се е простирала върху части днешните Етиопия, Еритрея, Северен Судан, Южен Египет, западните части на Йемен и Саудитска Арабия, Джибути и Западна Сомалия.

Втори златен век се състои в началото на 6 век. По-късно започва период на упадък, спира сеченето на пари. Разпространението на исляма води до занемаряване на търговията с Далечния изток и Европа, в частност Византия. Царица Гудит (или Юдит), която е имала еврейски или езически религиозен произход, разрушава царството през 10 век. Малко информация е запазена за Аксум след нейното управление, характеризиращо се с избиване на местното население и разрушаването на храмове.

След Гудит на власт идва християнската династия Загве, която възстановява поне отчасти културата на аксумитите. Въпреки това царство Аксум окончателно е престанало да съществува в истинския си вид след 10 век.

Последният цар от Загве е убит по време на битка от Йекуно Амлак, за който се смята, че е пряк наследник на Дил Наод – последният истински аксумитски цар от началото на 10 век.

ГеографияРедактиране

В апогея на териториалното си разширение царството е заемало изцяло териториите на съвременните страни Еритрея и Джибути, както и северозападните части на Сомалия, югоизточните части на Египет, северозападните на Йемен, северните на Етиопия и североизточните на Судан. Столица е била град Аксум. Други по-важни градове са били Кохайто, Йеха, Адул и Матара.

Етническа и езикова структураРедактиране

Основната част от населението се е състояла от прото-амхарци и прото-тиграйци, както и смес от кушитски, семитски и нило-сахарски народи (като Кунама и Нара), наричани с общото название хабеши.

Царете на Аксум са носели титлата ነገሠ ፡ ነገሠተ – ngś ngśt, с вокализация – нигуса нагаст, което буквално означава „цар на царете“. Смятани са били за наследници на цар Соломон и Савската царица.

Търговия и отношения с други страниРедактиране

 
Големият обелиск в Парка на стелите в Аксум

Най-големите търговски партньори на Аксумитското царство са били Индия и Римската империя (по-късно Византия), както и Нубия и Йемен. Износните стоки са били предимно слонова кост, черупки на костенурки, смарагди и злато. Внасяни са били подправки и коприна.

Царството развива мощна военна и търговска флотилия както по река Нил (единствената водна връзка с Европа), така и в Червено море (основният морски търговски път до Индия). С разпространението на исляма през 7 и 8 век търговията започва да запада.

КултураРедактиране

Едно от най-важните постижения на царството е създаването на писмеността геез, която се използва и до днес. Тя се основава на южноарабското писмо. Аксум приема християнството около 325 г. сл. Христа, заменяйки юдаизма и политеистичните религии. Покръстването е осъществено при управлението на цар Езана.

След схизмата с Римската църква заради Халкидонския събор (451 г.), Аксумитското царство се превръща в средище на хенофизитичните християнски течения.

Аксум е било пресечната точка на множество култури – египетската, нубийската, индийската и арабската. Присъствали са малцинства на сабеи, евреи, египтяни, нубийци, и дори будисти.

ИзточнициРедактиране