Алайбеглия
Алайбеглия, още Алайбегия или Алайбеглий[2] (на албански: Burim или Burimi, Бурим, Бурими), е село в Република Албания, част от община Дебър, административна област Дебър.
| Алайбеглия Burim | |
| — село — | |
  Алайбеглия | |
| Страна |  Албания |
|---|---|
| Област | Дебър |
| Община | Дебър |
| Географска област | Поле |
| Надм. височина | 572 m |
| Население | 942[1] души (2007) |
География
редактиранеСелото е разположено в историкогеографската област Поле в западното подножие на планината Дешат.
История
редактиранеПраистория
редактиранеКрай селото е открито раннонеолитно селище.[3]
В Османската империя
редактиранеАлай бег джамия в селото е от 1578 година и е обявена за паметник на културата.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Алайбеговци (Alaybégovtzi) е посочено като село с 42 домакинства, като жителите му са 90 албанци мюсюлмани и 26 българи.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Алай Бегли е чисто албанско село в Дебърската каза на Дебърския санджак с 82 къщи.[5]
В Албания
редактиранеСлед Балканската война в 1913 година селото попада в новосъздадена Албания.
В 1915 година, по време на Първата световна война, селото е анексирано от Царство България. Към 1 март 1916 година Алай Беглий е център на Алайбеглийската община на българската Дебърска околия.[6]
През Първата световна война австро-унгарските военни власти провеждат преброяване в 1916 – 1918 година в окупираните от тях части на Албания и Алайбег е регистрирано като село с 409 албанци и 4 цигани, всичко 413 мюсюлмани. Езиковедите Клаус Щайнке и Джелал Юли смятат резултатите от преброяването за точни.[7]
В рапорт на Сребрен Поппетров, главен инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания, от 1930 година Алай беглия е отбелязано като село с 80 къщи.[8]
До 2015 година селото е част от община Макелари.
Бележки
редактиране- ↑ Strategic Plan // Maqellare Commune. Посетен на 26 декември 2019 г.
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Neolithic settlement of Burim // Fasti Online. Посетен на 30 май 2020 г. (на английски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 178 – 179.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 45. (на македонска литературна норма)
- ↑ Докладъ отъ прѣдсѣдателя на дебърската тричленна комисия Ив. К. Божиновъ // 1 мартъ 1916 год. с. III. Посетен на 9 ноември 2024 г.
- ↑ Steinke, Klaus, Ylli, Xhelal. Die slavischen Minderheiten in Albanien (SMA): Golloborda - Herbel - Kërçishti i Epërm. Munich, Verlag Otto Sagner, 2008. S. 249. Bin Vergleich der beiden oben erwähnten Quellen mit der von den Österreichern während des Ersten Weltkrieges durchgeführten Volkszählung, die zweifellos glaubwürdig ist, da sie sich auf eine direkte Befragung der Bevölkerung in den Jahren 1916-1918 stützt, zeigt Unstimmigkeiten."; p.250. "Albaner A, Bulgaren B, Zigeuner Z, Sonstige S, Zigeuner Z, Musl. M, Orth. O; Gemeinde Maqellara: Alajbegja 409 A, 4 Z, 413 M; Bllatë e Epër. 177 A, 177 M; Bllatë e P. 196 A, 196 M; Çermena 141 A, 141 M; Dovolani 259 A, 44 B, 5 Z, 258 M, 51 O; Erebara 166 A, 166 M; Grazhdan 234 A, 19 Z, 253 M; Herbel 74 A, 136 S, 3 Z, 77 M, 136 O, Kërçishti i E. 23 A, 14 B 197 S, 37 M, 197 O; Kërçishti i P. 314 A, 314 M; Klloboqishta 530 A, 6 Z, 536 M; Kovaçica 237 A, 237 M; Kurtbeg 112 A, 112 M; Majtara 247 A, 247 M; Maqellara 288 A, 87 B, 11 Z, 290 M, 96 O; Obok 169 A, 29 B, 72 S, 164 M, 106 O; Pesjaka 130 A, 130 M; Poçesta 614 A, 609 M, 5 Orthodox; Popimavra 145 A, 145 M, Vojnik 263 A, 16 Z, 279 M. (на немски)
- ↑ Поверителен рапорт №54 на Сребрен Поппетров