Алберто Ацо I д’Есте
Алберто Ацо I д'Есте (Alberto Azzo d'Este, * 970, † 1029 в замък Гибихенщайн в Хале), е маркграф на Анкона, маркграф на Милано, граф на Луни, Генуа и Тортона. Член на фамилията Отбертини и първият известен член на рода Есте в периода преди пристигането им във Ферара, той е засвидетелстван в документи от 1011 до 1026 г.
| Алберто Ацо I д’Есте | |
| маркграф на Милано и на Анкона | |
| Лични данни | |
|---|---|
| Роден | 970 г.
|
| Починал | 1029 г.
|
| Други титли | граф на Луни, Генуа и Тортона |
| Семейство | |
| Баща | Оберто II |
| Майка | Райленда |
| Брак | Адела |
| Потомци | Адела Алберто Ацо II |
| Герб | .svg) |
Произход редактиране
Той е вторият син на пфалцграф и маркграф Оберто II († сл. 1014) и Райленда, дъщеря на граф Рипранд. Дядо му по бащина линия е Оберто I, пфалцграф на Италия, маркграф от фамилията Отбертини.
Има четирима братя и една сестра:
- Хуго († ок. 1035), маркграф на Милано, граф на Генуа
- Берта († 29 декември 1037), съпруга на Ардуин от Ивреа, маркграф на Ивреа, крал на Италия (1002 – 1004) и на Оделрик Манфред II, маркграф на Торино
- Адалберт IV, маркграф
- Гвидо († 1037)
- Оберто III, маркграф на Източна Лигурия
Биография редактиране
Преди да се стигне до представителите на Есте в град Ферара трябва да мине едно поколение – всъщност неговият син Алберто Ацо II, който умира почти на 100 г., се смята за истинския родоначалник на Дом Есте.[1]
Алберто Ацо I се появява за първи път в хрониките през 1011 г. На 10 май 1013 г. той е избран за missus dominico в Италия. През 1014 г. по-големият му брат Уго умира и Алберто Ацо наследява Отбертиновата марка с и графствата Луни, Генуа и Тортона. Той споделя титлата „маркграф на Милано“ с братята си Адалберто и Обицо д'Есте. Алберто Ацо има сестра, Берта д'Есте, която се омъжва първо за Ардуин от Ивреа (веднъж узурпатор на трона на Италия срещу император Хайнрих II от Свещената Римска империя) и второ за Оделрик Манфред II. Алберто Ацо I се жени за Аделхайд от Салическата династия.
Първоначално Алберто Ацо I и братята му Хуго, Адалберт IV и Гвидо подкрепят Ардуин от Ивреа срещу Хайнрих II, но през 1014 г. те не се противопоставят на коронацията на императора като крал на Италия. През май същата година, след заминаването на императора, те все пак помагат на брат си. По-късно Хайнрих II обсажда Павия, Верчели и Новара. През 1019 г. Алберто Ацо се помирява с императора, но през 1022 г. братята му са заловени от армиите на Хайнрих и са изправени на съд в Монселиче.
В обхвата на комитатите на Отбертиновата марка постепенно са отнети юрисдикциите на градовете, които стават от автономни независими:
- Генуа от 958 г. в полза на епископите и след това на консулската комуна (от 1099 г.)
- Тортона от 979 г. в полза на епископите и след това на комуната (от 1122 г.)
- Луни от 981 г. в полза на епископите
- Бобио от 1014 г. в полза на епископите-графове и следователно на „Епископско графство Бобио“
- Милано от 1046 г., в полза на епископите и след това на консулската комуна (от 1117 г.)
През пролетта на 1026 г. Алберто Ацо I и Оделрик Манфред II защитават Павия срещу силите на император Конрад II Салически, наследник на Хайнрих II.
Брак и потомство редактиране
∞ за Адела (ок. 975, † сл. 1012) от Салическата династия, роднина на Ланфранко, граф на Аукция, от която има син и дъщеря:
- Адела (* ок. 995, † сл. 1055), ∞ за Аледрам II, маркграф на Салуцо, от когото има 3 сина.
- Алберто Ацо II д’Есте (* 996, † 1097), маркграф на Милано, ∞ 1. 1035 за Кунигунда от Алтдорф, 2. от ок. 1050 за Гарсенда от Мен, 3. за Матилда, сестра на Вилхелм, епископ на Павия. Той е основател на Дом Есте и прародител на Младите Велфи.
Източници редактиране
- U. Brunhofer, Arduin von Ivrea. Untersuchungen zum letzten italienischen Königtum des Mittelalters (Augsburg, 1999).
- A. Thiele, Erzählende genealogische Stammtafeln zur europäischen Geschichte Band III Europäische Kaiser-, Königs- und Fürstenhäuser (R.G. Fischer Verlag, 1994).
- Luciano Chiappini, Gli Estensi (Varese, 1988).
- M.G. Bertolini, Alberto Azzo, в Dizionario Biografico degli Italiani Vol. 1 (1960). Посетено на 13 февруари 2023 г.
- H. Bresslau, Jahrbücher des deutschen Reiches unter Konrad II. vol. 1 (Leipzig, 1879).
- Medieval Lands Project: Modena and Ferrara. Посетено на 13 февруари 2023 г.
- Adalbert Azzo I Markgraf von Mailand. Посетено на 13 февруари 2023 г.
Бележки редактиране
- ↑ Este, в Enciclopedia Italiana di scienze, lettere ed arti, XIV ENO-FEO, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1949, с. 396.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Alberto Azzo I в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |