Алеково (област Велико Търново)

За другото село със същото име вижте Алеково (Област Силистра).

---

Алѐково е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.

Алеково
Алеково 43.46624, 25.419506 Алеково
Общи данни
Население	489 души (15 март 2024 г.) 14,1 души/km²
Землище	34.698 km²
Надм. височина	45 m
Пощ. код	5288
Тел. код	06322
МПС код	ВТ
ЕКАТТЕ	00237
Администрация
Държава	България
Област	Велико Търново
Община    – кмет	Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015)
Кметство    – кмет	Алеково Димитър Василев (ГЕРБ)

География

Село Алеково се намира в средната част на Дунавската равнина, 16 – 17 км на юг-югоизток от град Свищов. Съседни са му селата Козловец – на 5 – 6 км северозападно, Хаджидимитрово – на 5 – 6 км североизточно, Павел – на около 9 км източно, Вързулица – на около 5 км югоизточно и Александрово – на около 2 км югозападно. Югоизточно покрай селото тече река Студена, ляв приток на река Янтра, при която надморските височини варират около 50 – 60 м, а в северозападните части на селото достигат до 80 – 100 м. Надморската височина при църквата в центъра на селото е около 64 м.

През Алеково минава третокласен републикански път, по който на север се установява връзка с общинския център Свищов, а на юг – с областния център Велико Търново.

Между селата Алеково и Хаджидимитрово се намира защитената местност „Русалка“.

Населението на село Алеково наброява 2172 души към 1934 г., има максимум към 1956 г. – 2382 души, след което бързо намалява до 1145 души към 1985 г. и относително по-бавно – до 502 към 2018 г.

История

Древни селищни останки на няколко места – в местностите Папазеолу, Чобан баир, Асърлъка – говорят за заселване в Алековското землище още от римско време. Сведения за това дава Константин Иречек, идвал в Алеково към 1898 г., за да търси останките от караулната кула, разположена по римския път от Никопол за Никюп. Селото е възникнало като турско селище около турски чифлик вероятно през 17 век или началото на 18 век с 25 – 30 турски къщи. Отбелязано е в турски документи от 15 – 19 век като Акчаяр. За заселници черкези през 19 век съобщава руският военен кореспондент Василий Немирович-Данченко. Според преданията болести (чума) са причинили две премествания на селото. 

През 1934 г. името на селото е променено от дотогавашното „А̀кчар“ на „Алеково“ – на името на писателя Алеко Константинов.

На 6 септември 1944 година, в навечерието на Деветосептемврийския преврат, кметът на селото отстъпва поста си на местен комунистически активист, като по-късно, главно в мемоарите на Сава Дълбоков, случаят е представян като начало на масово въстание.

Население

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:

	Численост	Дял (в %)
Общо	625	100,00
Българи	474	75,84
Турци	47	7,52
Цигани	76	12,16
Други	0	0,00
Не се самоопределят	0	0,00
Неотговорили	27	4,32

Поминък

В землището на селото се отглеждат лозя, овощни насаждения, захарно цвекло, слънчоглед.

На първия панаир в Пловдив през 1892 г. животновъдите от селото получават първа награда на изложбата на добитък.

Обществени институции

Село Алеково е център на кметство Алеково.  

Основното училище „Христо Ботев“ (І – VІІІ клас) е с общинско финансиране към 2019 г.

В селото функционира читалище „Слънце“, основано през 1898 г. То е регистрирано под номер 2667 в Министерството на културата на Република България.

Църквата „Свети Йоан Рилски“ е действаща само на големи религиозни празници.

В селото има действащ клуб на пенсионера.

Личности

• Евтим Цветков (1915 – ?), партизанин

Спорт

ФК „Лато (Алеково)“

Външни препратки

• „В караисенските лозя“, Записки на Христо Македонски (1852 – 1877) Архив на оригинала от 2007-09-30 в Wayback Machine.
• „Преселници в Алеково от Мала Азия“
• „Алековска коледна блогословна песен“