Алеково (област Велико Търново)
За другото село със същото име вижте Алеково (Област Силистра).
Алѐково е село в Северна България, община Свищов, област Велико Търново.
| Алеково | |
  Алеково  Алеково | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 489 души[1] (15 март 2024 г.) 14,1 души/km² |
| Землище | 34.698 km² |
| Надм. височина | 45 m |
| Пощ. код | 5288 |
| Тел. код | 06322 |
| МПС код | ВТ |
| ЕКАТТЕ | 00237 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Велико Търново |
| Община – кмет | Свищов Генчо Генчев (ГЕРБ; 2015) |
| Кметство – кмет | Алеково Димитър Василев (ГЕРБ) |
География
редактиранеСело Алеково се намира в средната част на Дунавската равнина, 16 – 17 км на юг-югоизток от град Свищов. Съседни са му селата Козловец – на 5 – 6 км северозападно, Хаджидимитрово – на 5 – 6 км североизточно, Павел – на около 9 км източно, Вързулица – на около 5 км югоизточно и Александрово – на около 2 км югозападно. Югоизточно покрай селото тече река Студена, ляв приток на река Янтра, при която надморските височини варират около 50 – 60 м, а в северозападните части на селото достигат до 80 – 100 м. Надморската височина при църквата в центъра на селото е около 64 м.
През Алеково минава третокласен републикански път, по който на север се установява връзка с общинския център Свищов, а на юг – с областния център Велико Търново.
Между селата Алеково и Хаджидимитрово се намира защитената местност „Русалка“[2][3].
Населението на село Алеково [4] наброява 2172 души към 1934 г., има максимум към 1956 г. – 2382 души, след което бързо намалява до 1145 души към 1985 г. и относително по-бавно – до 502 към 2018 г.
История
редактиранеДревни селищни останки на няколко места – в местностите Папазеолу, Чобан баир, Асърлъка – говорят за заселване в Алековското землище още от римско време. Сведения за това дава Константин Иречек, идвал в Алеково към 1898 г., за да търси останките от караулната кула, разположена по римския път от Никопол за Никюп. Селото е възникнало като турско селище около турски чифлик вероятно през 17 век или началото на 18 век с 25 – 30 турски къщи. Отбелязано е в турски документи от 15 – 19 век като Акчаяр. За заселници черкези през 19 век съобщава руският военен кореспондент Василий Немирович-Данченко. Според преданията болести (чума) са причинили две премествания на селото. [5]
През 1934 г. името на селото е променено от дотогавашното „А̀кчар“[6] на „Алеково“ [7] – на името на писателя Алеко Константинов.
На 6 септември 1944 година, в навечерието на Деветосептемврийския преврат, кметът на селото отстъпва поста си на местен комунистически активист, като по-късно, главно в мемоарите на Сава Дълбоков, случаят е представян като начало на масово въстание.[8]
Население
редактиранеПреброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[9]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 625 | 100,00 |
| Българи | 474 | 75,84 |
| Турци | 47 | 7,52 |
| Цигани | 76 | 12,16 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 27 | 4,32 |
Поминък
редактиранеВ землището на селото се отглеждат лозя, овощни насаждения, захарно цвекло, слънчоглед.
На първия панаир в Пловдив през 1892 г. животновъдите от селото получават първа награда на изложбата на добитък.
Обществени институции
редактиранеСело Алеково е център на кметство Алеково. [10] [11]
Основното училище „Христо Ботев“ (І – VІІІ клас) е с общинско финансиране към 2019 г.
В селото функционира читалище „Слънце“, основано през 1898 г. То е регистрирано под номер 2667 в Министерството на културата на Република България[12].
Църквата „Свети Йоан Рилски“[13] е действаща само на големи религиозни празници.
В селото има действащ клуб на пенсионера.
Средно професионално техническо училище по лека промишленост
редактиранеСредно професионално техническо училище по лека промишленост e съществувало от 1992-ра година до 2000-та година. Учредено е със заповед РД - 14 - 34/ от 30.06.1992. Пръв директор е бил Иван Антонов.[14]
Личности
редактиране- Евтим Цветков (1915 – ?), партизанин
Спорт
редактиранеФК „Лато (Алеково)“
Източници
редактиране- ↑ www.grao.bg
- ↑ Защитените територии на територията на РИОСВ – Велико Търново (таблица): „25. Русалка; Защитена местност; 213,0 хектара; с. Алеково и с. Хаджидимитрово, община Свищов“
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България – РУСАЛКА (Код в регистъра: 433)
- ↑ Справка за населението на с. Алеково, общ. Свищов, обл. Велико Търново
- ↑ По данни от книгата „Местните имена в Свищовско“ от чл.-кор. проф. д-р Емилия Пернишка, през „За историята на село Алеково“ // Архивиран от оригинала на 2019-08-08. Посетен на 2019-08-08.
- ↑ Справка за с. Алеково, общ. Свищов, обл. Велико Търново към 03.03.1878 г.
- ↑ Справка за с. Алеково, общ. Свищов, обл. Велико Търново към 14.08.1934 г.
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 273.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Кметство Алеково
- ↑ Справка за събитията за кметство Алеково, общ. Свищов
- ↑ Читалище „Слънце“
- ↑ Храм „Свети Йоан Рилски“
- ↑ село Алеково