Никюп
Никюп е село в Северна България. То се намира в община Велико Търново, област Велико Търново. От 2011 кметски наместник в селото е Йорданка Атанасова.[2]
Никюп | |
---|---|
![]() | |
Общи данни | |
Население | 386 души[1] (15 септември 2022 г.) 19,9 души/km² |
Землище | 19,433 km² |
Надм. височина | 135 m |
Пощ. код | 5068 |
Тел. код | 06121 |
МПС код | ВТ |
ЕКАТТЕ | 51740 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Велико Търново |
Община – кмет | Велико Търново Даниел Панов (ГЕРБ) |
Никюп в Общомедия |
ГеографияРедактиране
Село Никюп се намира в предпланински район, централната част на Дунавската равнина. Наблизо тече река Росица.
Климат – умерено-континентален. Почви – плодороден чернозем. Благоприятни условия за отглеждане на зеленчуци и плодове. Селото е известно в региона с отглеждането на качествени дини. В миналото, дините са били от местен сорт с тънки кори, който за жалост днес е изгубен.
ИсторияРедактиране
Останките от античния римски град Никополис ад Иструм („Град на победата при Дунава“) се намират на 3 км от село Никюп, на 18 км северно от старата българска столица Велико Търново. След 16 октомври 1444 г. сборната кръстоносна армия на Владислав III Ягело и Янош Хуняди преминава в близост до тях.[3]
Първите писмени сведения за селото датират от XV век. Източник на тази информация са стари турски данъчни регистри. Селото е било разположено около римския град, като през 1789 – 90 г. вероятно настъпва преместване на село Никюп на сегашното му място на около 2.5 километра западно от средновековното му местонахождение.
Потребителска кооперация „Пробуда“ е основана през 1915 година. В селото се учредява ТКЗС „Димитровски завети“ през 1945 г.
НаселениеРедактиране
Численост на населението според преброяванията през годините:[4][5]
| ![]() |
Етнически съставРедактиране
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 365 | 100.00 |
Българи | 307 | 84.10 |
Турци | 25 | 6.84 |
Цигани | 0 | 0.00 |
Други | 7 | 1.91 |
Не се самоопределят | 1 | 0.27 |
Не отговорили | 25 | 6.84 |
РелигииРедактиране
Населението на селото в преобладаващата си част е източноправославно.
- Православен храм „Света Параскева“
Културни и природни забележителностиРедактиране
Лапидариум с археологически находки от древно-римското селище Никополис ад Иструм има в Никюп. В музея на открито са събрани няколко колони, капаци на саркофази, мраморни части от сгради, които дават богата информация за архитектурата по онова време.
В центъра на селото се намира паметник на загиналите никюпени във всички войни.
УчилищеРедактиране
Първото училище в Никюп е основано през 1884 година. Училището се помещава в църковната килия. Първи учител е Йордан Георгиев Чолаков. Следващите преподаватели в селото са: Тодор Георгиев Минчев и Сава Парапанов от с. Тенча.
Народно читалище „Зора“Редактиране
Народно читалище „Зора“ е основано през 1899 г. по инициатива на будния учител Стефан Беливанов от Лясковец. Формират се първите културни формации. Първите пиеси, които се изнасят са „Геновева“, по-късно „Ильо Войвода“, „Хъшове“ и др. През 1932 година се построява нова по-голяма Читалищна сграда.
Редовни събитияРедактиране
„Фестивал на динята“ – провежда се първата събота на месец август.[7][8]
Античен римски фестивал „Нике – играта и победата“ – провежда се последната събота и неделя на месец август.
Храмов празник – „Петковден“, 14 октомври.
Съборът на селото се празнува всяка последна неделя от месец октомври. Разминаването се е получило от разликата в юлианския и григорианския календар.
СпортРедактиране
- ФК Вихър – Никюп – не съществува от 1986 г.
- ФК „Олимпиакос Никюп 2018“ – президент: Кирил Минков
ЛичностиРедактиране
- Станчо Чолаков, министър на народното просвещение (1944 – 1945), министър на финансите (1945 – 1946), управител на БНБ (1946)
ЛитератураРедактиране
Атанас Попов е автор на първата книга за историята на село Никюп от „От векове до днес“.
ДругиРедактиране
Морският нос Никюп на полуостров Тринити в Антарктика е наименуван в чест на селището.[9]
ИзточнициРедактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ „В Никюп хората сами си избраха кметски наместник“, в: Борба, 15.11.2011 г. // Посетен на 11.02.2014.
- ↑ Бистра Цветкова, Паметна битка на народите (Европейският югоизток и османското завоевание - края на ХІV и първата половина на ХV век), Изд. „Георги Бакалов“, Варна 1979 г., стр. 301
- ↑ „Справка за населението на село Никюп, община Велико Търново, област Велико Търново, НСИ“. // nsi.bg. Посетен на 14 декември 2018.
- ↑ „The population of all towns and villages in Veliko Tarnovo Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 14 декември 2018. (на английски)
- ↑ 3 тона дини изядоха на фестивала в Никюп, в: Янтра днес, 5.08.2013
- ↑ „МНОГОБРОЙНИ НАДПРЕВАРИ, ШЕСТВИЯ, КАРВИНГ-ТВОРБИ, БОДИ-АРТ И ПРИПОВДИГНАТО НАСТРОЕНИЕ НА ФЕСТИВАЛА НА ДИНЯТА В НИКЮП“, в: Агро вестник. // Посетен на 6 януари 2014. Архив на оригинала от 2014-01-06 в Wayback Machine.
- ↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Nikyup Point.