Отваря главното меню

Защитената територия е място, което получава защита поради общопризната природна, екологична и / или културна значимост. Защитените територии в България се обявяват по реда на Закона за защитените територии.

Съдържание

Категории защитени територии по класификацията на Международния съюз за защита на природатаРедактиране

Съгласно класификацията на Международния съюз за защита на природата (IUCN) чрез своята Световната комисия за защитените територии [1], е класифицирал всички защитени категории в шест категории съобразно целите на тяхното управление:

  • Категория Ia – Строг природен резерват
  • Категория Ib – Територия за дива природа
  • Категория II – Национален парк
  • Категория III – Природна забележителност
  • Категория IV – Територия за управление на видове или местообитания
  • Категория V – Защитен ландшафт
  • Категория VI – Защитена територия за устойчивото използване на природните ресурси

Категории защитени територии по българското законодателствоРедактиране

В България съгласно Закона за защитените територии има 6 вида защитени територии – резерват, национален парк, природна забележителност, поддържан резерват, природен парк и защитена местност.[2]

Националните паркове и природните резервати, са изключителна държавна собственост. Обявяването на всички останали защитени територии не променя собствеността на горите, земите и водните площи в тях. Собствеността на държавата, и на общините върху горите, земите и водните площи, включени в защитените територии е публична. Собствениците и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените територии са длъжни да спазват режимите им, които са установени с Закона за защитените територии, заповедите за обявяването и/или плана за управлението им.[2]

РезерватиРедактиране

За резервати (отговарят на категория Ia на IUCN) се обявяват образци от естествени екосистеми, включващи характерни и/или забележителни диви растителни и животински видове и местообитанията им. Резерватите се управляват с цел запазване на естествения им характер, научна и образователна дейност и/или екологичен мониторинг, опазване на генетичните ресурси, запазване на естествени местообитания и на популациите на защитени редки, ендемитни и реликтни видове, развитие на мрежа от представителни за България и Европа екосистеми и застрашени местообитания. В резерватите са забранени всякакви човешки дейности освен тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, потушаване на пожари и санитарни мероприятия в горите, увредени вследствие на природни бедствия и каламитети.[2]

Поддържани резерватиРедактиране

За поддържани резервати (отговарят на категория IV на IUCN) се обявяват екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви растителни и животински видове и местообитанията им. Поддържаните резервати се управляват с цел поддържане на природния им характер, научни и образователни цели и/или екологичен мониторинг, възстановяване на популации на растителни и животински видове и/или условия на местообитанията им и опазване на генетичните ресурси. В поддържаните резервати се забраняват всякакви дейности, с изключение на тяхната охрана, посещения с научна цел, преминаването на хора по маркирани пътеки, провеждане на поддържащи, направляващи, регулиращи или възстановителни мерки.[2]

Национални парковеРедактиране

За национални паркове (отговарят на категория II на IUCN) се обявяват територии, в чиито граници не попадат населени места и селищни образувания и които включват естествени екосистеми с голямо разнообразие на растителни и животински видове и местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Националните паркове се управляват с цел поддържане разнообразието на екосистемите и защита на дивата природа, опазване и поддържане на биологичното разнообразие в екосистемите, предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности, създаване на предпоставки за развитието на туризъм и екологосъобразен поминък на населението. В националните паркове се обособяват следните зони:

  • резервати и поддържани резервати;
  • туристическа зона; зони на хижите, административните центрове за управление и поддръжка на парковете и спортните съоръжения;
  • други зони съобразно конкретните условия в парковете.[2]

В националните паркове се забраняват:

  • строителство, освен на туристически заслони и хижи, водохващания за питейни нужди, пречиствателни съоръжения, сгради и съоръжения за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите, подземни комуникации, ремонт на съществуващите сгради, пътища, спортни и други съоръжения;
  • производствени дейности, с изключение на поддържащи и възстановителни дейности в горите, земите и водните площи;
  • извеждане на голи сечи;
  • използване на изкуствени торове и други химически средства;
  • внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
  • паша на кози, както и пашата в горите извън ливадите и пасищата;
  • събиране на билки, диворастящи плодове и други растения и животни на определени места;
  • събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
  • нарушаване на естественото състояние на водни площи, водни течения, техните брегове и прилежащи територии;
  • дивечоразвъдна дейност и ловуването, освен при регулиране на числеността на животинските видове;
  • спортен риболов и риборазвъждане на определени места;
  • замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
  • бивакуване и палене на огън извън определените места;
  • намеса в биологичното разнообразие;
  • други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление.[2]

Природни парковеРедактиране

За природни паркове (отговарят на категория V на IUCN) се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Природните паркове се управляват с цел:

  • поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях;
  • предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности;
  • устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм.[2]

В границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. Защитените територии от други категории, попадащи в границите на природните паркове, запазват режимите си, определени със заповедта за обявяването им. В природните паркове се забраняват:

  • извеждане на голи сечи във високостеблени гори, с изключение на тополовите, а в издънкови гори – с площ по-голяма от 3 хектара;
  • внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове;
  • паша на кози освен на определени за това места;
  • събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
  • замърсяване на водите и терените с битови, промишлени и други отпадъци;
  • бивакуване и палене на огън извън определените места;
  • добив на полезни изкопаеми по открит способ;
  • добив и първична преработка (обогатяване) на метални полезни изкопаеми чрез прилагане на химически и химико-бактериологични методи и цианиди;
  • дейности и строителство, които не са разрешени със заповедта за обявяване на парка, плана за управление на парка и устройствените и технически планове и проекти;
  • събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
  • добив на ресурси от морето чрез драгиране и тралиране;
  • други дейности, определени със заповедта за обявяване на защитената територия и с плана за управление.[2]

Природни забележителностиРедактиране

За природни забележителности (отговарят на категория III на IUCN) се обявяват характерни или забележителни обекти на неживата природа, като скални форми, скални разкрития с научна стойност, земни пирамиди, пещери, понори, водопади, находища на вкаменелости и минерали, пясъчни дюни и други, които са с изключителна стойност поради присъщата им рядкост, представителност, естетичност или които имат значение за науката и културата. Природните забележителности се управляват с цел запазване на техните естествени особености. В природните забележителности се забраняват дейности, които могат да нарушат тяхното естествено състояние или да намалят естетическата им стойност. Мерки за опазване, укрепване и възстановяване на природните забележителности се допускат с разрешение на Министерството на околната среда и водите съгласувано със собствениците на природните забележителности и други заинтересовани институции.[2]

Защитени местностиРедактиране

За защитени местности (отговарят на категория IV на IUCN) се обявяват:

  • територии с характерни или забележителни ландшафти, включително такива, които са резултат на хармонично съжителство на човека и природата;
  • местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и животински видове и съобщества.[2]

Защитените местности се управляват с цел запазване на компонентите на ландшафта, опазване, поддържане или възстановяване на условия в местообитанията, отговарящи на екологичните изисквания на видовете и съобществата – обект на защита, предоставяне на възможности за научни изследвания, образователна дейност и екологичен мониторинг, предоставяне на възможности за туризъм и за духовно обогатяване. В защитените местности се забраняват дейности, противоречащи на изискванията за опазване на конкретните обекти, предмет на защита.[2]

Защитените територии по светаРедактиране

Има над 161 000 защитени зони в света към октомври 2010 г.[3], което представлява между 10 и 15 на сто от сухоземната повърхност на земята, и все повече се добавят ежедневно. От друга страна едва 1,17 % от световните океани са включени в 6800-те защитени морски зони в света.

Вижте същоРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. WCPA
  2. а б в г д е ж з и к л Закон за защитените територии
  3. protectedplanet.net. // protectedplanet.net. Посетен на 28 ноември 2013. (на английски)

Външни препраткиРедактиране