Александър Захариев
Александър Захариев или Попзахариев[1] е български духовник, екзархийски наместник в Гевгели, Воден, Петрич и Куманово.[2]
Александър Захариев | |
български духовник | |
погребението на отец Александър | |
Роден | |
---|---|
Починал | 18 февруари 1905 г.
|
Учил в | Щипско българско педагогическо богословско училище |
Биография
редактиранеАлександър Захариев е роден в град Щип, тогава в Османската империя. Учи при Йосиф Ковачев. Работи като учител в махалата Ново село. Ръкоположен е за свещеник и е назначаван за архиерейски наместник в Гевгели, Воден, Петрич (1902-1903) и в други места в Македония. В Петрич си извоюва голям авторитет пред местните хора и османската власт. Захариев основава традицията на Богоявление в града да се извършва водосвет на открито в реката.[3] По време на Горноджумайското въстание от 26 септември до 8 октомври 1902 година е задържан от властите в местния затвор, заедно с други общински членове и градски първенци.[4]
Убит е на 18 февруари 1905 година като архиерейски наместник в Куманово от сръбски терористи. Погребението му се превръща в голям протест на българското население в Куманово и Кумановско. Три дни чаршията на града е затворена в знак на протестен траур.[5]
Бележки
редактиране- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 103.
- ↑ Димитровъ, Любенъ (редакторъ). Църквата и свободата на Македония // Илиндень 1903 - 1953. Published by the Macedonian Tribune, 1953. с. 192.
- ↑ Освобождението на Петрич // Исторически музей Петрич. Архивиран от оригинала на 2019-01-17. Посетен на 21 януари 2019.
- ↑ Георгиев, В., Трифонов, Ст. Македония и Тракия в борба за свобода (краят на XIX – началото на XX в.), София, МНИ, 1995, стр. 160.
- ↑ Албум-алманах „Македония“, София, 1931.
Христо Телятинов | → | председател на Петричката българска община (1902 – 1903) |
→ | ? |
? | → | председател на Кумановската българска община (1903 – 18 февруари 1905) |
→ | Давид Наков |