Отваря главното меню

Христо Т. Телятинов (името се среща и като Тилятинов) е български възрожденски просветен и църковен деец.

Христо Телятинов
български духовник и учител

Роден
Починал
1913 г. (63 г.)

БиографияРедактиране

Телятинов е роден в македонския град Дойран (Поленин) в 1849 година. През 1867 година завършва III клас в гръцката прогимназия в родния си град.[1] Първоначално става учител, а по-късно е ръкоположен за свещеник. Участва в борбата за самостоятелна българска църква, а след 1871 година и за налагане на екзархията в Дойран и в други македонски епархии. През 60-те и 70-те години е български учител в родния си град и екзархийски архиерейски наместник.[2] В 1881 година Телятинов е единият от двамата учители на дойранското училище.[3] През ноември същата година то е затворено, но Телятинов остава в Дойран с екзархийско поръчение да работи за неговото отваряне.[4] Неговата упоритост се увенчава с успех през 1888 година, когато в града е построена българска църква и е отворено българско училище.[5] Отец Телятинов оставя следната паметна бележка по този повод:

Забележвание за сведение. През 1888 год. вследствие не оставянието на гърцкий владика Йоаким да се служи всенародами на празник „Св. Кирил и Методий” 11 май, предизвика се да се напусне църквата „Св. пророк Илия” и да се открие Български молебен дом (параклис) с име „Св. Кирил и Методий” и тъй покупи се здание и първата служба са служи на 24-и юни 1888 год.

Дойран (Поленин) Христо Телятинов[6]

През 80-те години е екзархийски свещеник в Кичево, където се опитва да противодейства на пусналата здрави корени в Поречието сръбска пропаганда.[7] Председател е на Кичевската българска община до август 1892 година, когато предава поста на отец Иван Попкръстев.[8] През периода 1898 - 1902 година Телятинов председателства българската църковна община в Петрич, където полага големи усилия за укрепване на екзархийското църковно и училищно дело.

Христо Телятинов умира в 1913 година. Той е баща на революционера Иван Телятинов.

БележкиРедактиране

  1. Църковно-исторически архив. София, 1981. Т. 1, стр.146.
  2. Янишлиевъ, Борисъ Н. Гр. Дойранъ (Полянинъ, Пулинъ) и живота ни тамъ при турското владичество до 1912 година (спомени). София, Печатница „Съгласие“, 1934. с. 29.
  3. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 642.
  4. Арсени Костенцев. „Спомени“, Глава 14 „В Солун, Струмица и Емборе“
  5. Кирил Хаджидинев: Дойран. Разцветът и гибелта на един град., С., 1960, с. 19
  6. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 302.
  7. Тома Николов. „Спомени от моето минало“, Глава 2 „Постъпването ми като ученик в Солунската гимназия“
  8. Шапкарев, Петър. Автобиография на Иван Нелчинов. // Македонски преглед XVII (4). София, Македонски научен институт, 1994. с. 127.
? председател на Петричката българска община
(1898 – 1902)
Александър Захариев