Александър Йосифов

български композитор

Александър Йосифов е български композитор, диригент и музикален педагог. Дългогодишен директор на „Балкантон“, председател на Виенския клуб в София, професор в Нов български университет.

Александър Йосифов
български композитор, диригент и музикален педагог
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Национална музикална академия
Професия композитор
Музикална кариера
Стил класика, поп, народна музика, опера
Музикален издател Балкантон“, „Мелодия“ – Русия, „Gega New“
Награди Златният Орфей
Семейство
Баща Йоско Йосифов

Уебсайт

БиографияРедактиране

Роден е на 12 август 1940 г. в София. Син е на композитора, диригента и общественика Йоско Йосифов. Завършва музикалната гимназия във Варна, постъпва на служба във Военноморските сили и едновременно с това започва своите опити като композитор. Там написва и посвещава песен на първия космонавт в света Юрий Гагарин и при неговото посещение в България лично му я подарява. Песента и до днес е в музея на космонавтиката в Русия. Александър Йосифов завършва Българската държавна консерватория в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, оперно-симфонично дирижиране при проф. Константин Илиев и пиано при проф. Жени Ковачева. Международно признание и успешно начало за кариерата на Александър Йосифов поставя първа награда за композиция, която той печели на конкурс за симфонични произведения в Триест (Италия) през 1968 г.

От 1972 г. е агент на Държавна сигурност.[1] Кандидат-член на ЦК на БКП. През кариерата си е заемал и длъжността професор по оперно пеене с диригент в Националната музикална академия, а също така член на комисия към ВАК. Декан и зам. ректор на Националната музикална академия.

Дългогодишен професор в Националната музикална Аакадемия „Панчо Владигеров” и в Нов български университет, с големи заслуги в областта на музикално-образователната дейност.

Като педагог по специалността „Оперно пеене с диригент” той е подготвил над 160 изпълнители и оперни певци, много от които пеят на световните оперни сцени.

Александър Йосифов е кавалер на „Почетен кръст за заслуги към Република Австрия”, почетен кръст за „Заслуги към културата на Полша”, на орден „Стара планина” I степен, „Кирил и Методий” I степен и др.

Бил е председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Член е на Международната асоциация за клавирно дуо със седалище в Токио, Япония. Канен е многократно за председател и член на национални и международни музикални конкурси. От 1987 до 1990 г. е член на IMZ, Виена. Член на журито на фестивала „Златна роза” в Монтрьо, Швейцария. Председател на Оперния фестивал в Стара Загора. Член е на Съюза на българските композитори. Председател на Националния съвет за музика към Министерството на културата. Президент на „Виенския клуб“ към посолството на Република Австрия в София.

Умира на 25 ноември 2016 г. в София.[2][3]

Албуми с негова музикаРедактиране

Малки плочиРедактиране

  • Пее Лили Иванова – ВТК 2946 (1972)
  • Новогодишна / Сурвакари – ВТК 2968 (1972)
  • Пътека до теб – ВТК 3032 (1973)
  • Как червената шапчица остана без шапчица – ВАМ 6547 (1973)
  • Тони Далара – ВТК 3195
  • Йорданка Христова – ВТК 3230 (1975)
  • Александър Йосифов – Пет лалета – ВТК 3172 (1975)
  • Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на слова Павла Матева – Г62-05827-8 (1976), изд. „Мелодия“, Русия
  • Земята е техния път – ВТК 3299 (1976)
  • Ален мак '77 – ВТК 3405 (1978)
  • Новогодишна целувка – ВТВ 10108

Дългосвирещи плочиРедактиране

  • Александър Йосифов / Р. Габичвадзе – ВКА 1404 (1974)
  • Александър Йосифов / Панчо Владигеров – ВСА 1584 (1974)
  • Александър Йосифов – „Вълкът и седемте козлета“ – ВЕА 1336 (1974)
  • Александър Райчев / Александър Йосифов – ВХА 1335 (1975)
  • Александър Йосифов – „Априлци“ – ВСА 1969 (1976)
  • Болгарская эстрада. Песни Александра Йосифова на стихи Павла Матева – С60–08223 (1976), изд. „Мелодия“, Русия
  • Лили Иванова изпълнява песни от Александър Йосифов – ВТА 2123 (1977)
  • „Снежанка и седемте джуджета“ (две плочи) – ВЕА 2133 / ВЕА 2134 (1977)
  • Александър Йосифов / Атанас Косев – ВСА 10104 (1977)
  • Камбаните на монумента „Знаме на мира“ – ВХА 10625 (1980)
  • Александър Йосифов – „Завръщане при началото“, т. Павел Матев, опера-оратория (две плочи) – ВОА 10492 / ВОА 10493 (1980)
  • Александър Йосифов – „Детски свят“ / „Червени връзки, вейте се!“ (две плочи) – ВСА 10852 / ВСА 10853 (1982)
  • Александър Йосифов – Избрани песни – ВТА 11150 (1983)
  • Александър Йосифов – Панорама на българското музикално творчество – ВСА 1300 / 409 (1983)
  • Камбаните на монумента „Знаме на мира“ – ВКА 10741 (1984)
  • Александър Йосифов – „Деветият ден на май“ – ВСА 11075 (1985)
  • Александър Йосифов – „Арко Ирис“, опера в две части, пет картини (три плочи) – ВОА 11655 / ВОА 11656 / ВОА 11657 (1986)
  • Александър Йосифов – ВСА 11838 (1988)
  • Александър Йосифов – „Патиланци“ (опера за деца) – ВОА 12410 (1989)

КомпактдисковеРедактиране

  • Александър Йосифов – композиции (2000) – издател: Gega New

Административна дейностРедактиране

  • Генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон” (1968 – 1986).
  • Заместник-председател на комитета за телевизия и радио (1986 – 1989).
  • Заместник-министър на просветата и образованието (1989 – 1991).
  • Заместник-директор на Софийска национална опера (1991 – 1993).
  • Последователно декан на вокалния факултет и заместник-ректор на Националната музикална академия „Панчо Владигеров” – София (2000 – 2008).
  • Председател на комисия за музика и изкуства към ВАК (2006 – 2010).

Периодът в „Балкантон”Редактиране

От 1968 до 1986 г., в продължение на 18 години, Александър Йосифов е генерален директор на завода за грамофонни плочи „Балкантон”. В репертоара и музикалните издания той провежда политика на отразяване на върховите постижения на българските музиканти и осъществява записи на произведения от световната класика и съвременните български композитори. С особена популярност се ползват сериите записи като:

  • поредица авторски плочи на всички български композитори – над 100;
  • комплект Малер – симфонии в изпълнение на Софийска филхармония с диригент Емил Табаков;
  • Квартетите на Бетовен и Моцарт в изпълнение на квартет „Димов”;
  • Верди – „Реквием”, оперите „Аида”, „ Кармен”, с Никола Николов, Юлия Винер, Александрина Милчева, Никола Гюзелев и диригент Иван Маринов;
  • Мусоргски – „Хованщина” и „Борис Годунов” с Никола Гюзелев и диригент Руслан Райчев;
  • с Райна Кабаиванска – записи на оперите: „Тоска”, „Мадам Бътерфлай”, „Манон Леско”, „Адриана Лекувръор”, „Франческа да Римини”;
  • оперни рецитали на Гена Димитрова, Ана Томова-Синтова, Николай Гяуров, Никола Гюзелев, Стоян Попов, Нели Божкова и мн. др. – над 250 плочи;
  • поредица грамофонни плочи с бележития бас Борис Христов – те са по лична инициатива на Йосифов, който спомага за връщането на Борис Христов в България и му предоставя възможност многократно да осъществява записи в „Балкантон”. С Борис Христов са записани църковно славянска литургия и „Многая лета” с хора на Храм – паметника „Александър Невски”, Гречанинов – „Литургия Доместика”, песни от Гречанинов и т. н.;
  • поредица от записи на църковно-славянска и българска музика;
  • антология на българския фолклор;
  • „Мистерията на българските гласове”, ансамбъл „Филип Кутев”, „Пирин” и др.;
  • поредица за децата, записи на приказки – над 100 заглавия;
  • панорама на българското хорово изкуство и т. н.

В направление „международна търговия“ „Балкантон”, под ръководството на Александър Йосифов, установява контакти с едни от най-големите звукозаписни фирми в света и разпространява с успех заглавия от каталога на „Балкантон“: фирмата „EMI“ издава записите на Борис Христов и оперни рецитали; фирмата „RCA“ разпространява всички опери с Райна Кабаиванска; Марсел Селие издава по цял свят „Мистерията на българските гласове” и т. н.

За първи път в България „Балкантон” издава поредица от плочи с майсторите на световния джаз и купува лицензи на западно-европейски поп изпълнители.

Награди и отличияРедактиране

  • Носител е на 19 награди от конкурси за композиция в: Япония (4 пъти, между които Гранд при, ­Канебо, 1999); Италия (2 пъти), Гърция (2 пъти), Полша (2 пъти), Югославия, Германия, Чехия, Русия, Турция, Бразилия, 2 пъти „Златният Орфей“; I награда на III национален конкурс за симфонично произведение „Балетна музика в 7/8“ (2003).
  • Носител е на Почетния кръст за изкуство на Министерството на културата на­ Полша.
  • Почетен гражданин на Стара Загора.
  • Удостоен с почетния знак „Златен век“ – печат на Симеон Велики (2014)[4]

ТворчествоРедактиране

Автор е на над 1500 композиции във всички музикални жанрове: 26 опери и балети с 57 премиери и над 2000 спектакъла в България и в чужбина; кантатно-ораториални творби; 7 симфонии, 10 инструментални концерта; 52 опуса за клавирни дуа; хорова и детска музика; над 600 поп песни и 300 обработки на народни песни и танци.

През 1986 г. в Гданск, Полша, е премиерата на балета „Кръстоносци” по романа на Хенрик Сенкевич. Тази постановка гастролира на много сцени в европейски оперни театри.

Особено популярни сред публиката са и детските опери на композитора, които са над 10 и се представят във всички оперни театри на България.

В Гданск, Полша, е поставяна и детската опера „Чудните приключения на Тошко Африкански”, като за 5 сезона там се играят рекордните 437 спектакъла.

Автор е на 58 опуса за клавирно дуо, които в последните години му донасят изключително международно признание. Новост в световната музикална литература са неговите „Канон и токата” за два рояла на 16 ръце, изпълнявани с голям успех в Япония, за които получава „Специалната награда” на Международния конкурс за композиция в Токио през 1997 г. На същия конкурс през 1999 г. Александър Йосифов печели голямата награда Grand Prix „Kanebo“ за „Прелюд и фуга” № 2 за две клавирни дуа.

Уникално по форма е и неговото произведение „Симфония концертанте” за две клавирни дуа и оркестър от 10 рояла (24 пианисти – 48 ръце), чиято световна премиера е в зала „Metropolitan Art Space” в Токио, Япония през ноември 2000 г.

Творбата му „Архаичен танц” за два рояла, 12 пианиста – 24 ръце е изпълнена с успех на фестивал в Bad Herrenalb, Германия през 2003 г. и на сцената на „Sayed Darwish Theatre“ – Alexandria Opera House в Египет през януари 2011 г. Включена е в компактдиска „Bolero Night“.

Сред изявите му на диригент са концерт със Солунската филхармония през 2000 г., оперен рецитал на Райна Кабаиванска със Софийската филхармония в зала „България”, 2004 г., концерт с Анна Томова-Синтова и майсторския ѝ клас в Зала 1 на НДК, 2009 г., над 40 концерта с Академичния симфоничен оркестър на Националната музикална академия „Панчо Владигеров”.

Пише много в областта на попмузиката. Негови произведения са изпълнявани на концерти и записвани за радио- и телевизионни предавания в различни страни. Голяма част от творчеството му е издадено.

Музикално-сценични произведенияРедактиране

Опери и оперетиРедактиране

Опери за децаРедактиране

  • „Чудните приключения на Тошко Африкански“ (1981; 1982, Стара Загора),
  • „Робинзон Крузо“ (1982; 1985, Стара Загора),
  • „Патиланци“ (1986; 1987, София ­ НДК),
  • „С бати Николай на разходка в зоопарка“, ­ телев. мюзикъл (1986),
  • „Чудните приключения на пчелата Мая“ (1988; 1990, София ­ НДК),
  • „Макс и Мориц“ (1992),
  • „Чудните приключения на Пинокио в незнайния град“ (1994, Стара Загора),
  • „Пътешествието на Доктор Охболи в далечна Африка“ (1998).

БалетиРедактиране

Хорово-оркестровиРедактиране

ОраторииРедактиране

За солисти, хор и симфоничен оркестър
  • „Зеленото дърво“ (1966),
  • „Големият бял път“ (1970),
  • „Завръщане при началото (1975).
За рецитатор, солисти, хор, 2 клавирни дуа и струнни и ударни
  • „Към XXI век“ (1998).

За симфоничен оркестърРедактиране

Симфонии
  • №1 (1968),
  • №2 (1969),
  • №3 за соло бас и симфоничен оркестър (1970),
  • №4 (1975),
  • №5 „Прабългари“ (1980),
  • №6 „Полифоника“ (1992) (вариант за камерен оркестър, 1992),
  • №7 (1992).
Увертюри
  • „Революцията“ (1966),
  • „Младежка увертюра“ (1975),
  • „Децата на планетата“ (1983),
  • Токата (1992),
  • „Пагане ­ Жрицата“ ­бал. музика (2003).
Концерт за оркестър

№1 (1978), №2 (1981).

Концерти за пиано и оркестър
  • №1 (1972) „На Панчо Владигеров“,
  • №2 (1976),
  • №3 (1992),
  • №4 (1998) „В памет на Панчо Владигеров“;
  • № 5 „На пианиста и композитора Йовчо Крушев“ (2004);
Концерти за цигулка и оркестър
  • №1 (1979) „На Стойка Миланова“,
  • №2 (1983) „На Минчо Минчев“.
Концерти за две пиана и оркестър
  • №1 (1973),
  • №2 (1989);
  • Симфония-концертанте за 2 клавирни дуа и 10 рояла на 40 ръце (2000).
  • Симфония-концертанте за виолончело и оркестър (1984).
За струнен оркестър
  • Концерт за стр. орк. (1984),
  • „Симфония Бреве“ (1988).
  • „Прелюд и фуга“:
  • №1 (1997),
  • №2 (1998),
  • №3 (1999).
Концерти
  • за клавирно дуо и стр. орк. №2 (1992);
  • за цигулка, виолончело и стр. орк. (1993);
  • за флейта и стр. орк. (1994);
  • за кавал и стр. орк. (1996);
  • за обой и стр. орк. (1996).

3 концертини за две пиана и стр. орк.

Камерна музикаРедактиране

Клавирни ансамблиРедактиране

  • „Канон и токата“ за 2 рояла на 16 ръце (1997),
  • Симфониета „Антиква“ на 6 ръце (1996);
  • „Щастливо ехо“ за 6 ръце (1998).

Клавирни дуаРедактиране

  • „Прелюд и Фуга“:
    • №1 (1997),
    • №2 за 2 клавирни дуа (1997),
    • №3 (върху ВАСН) (1998),
    • №4 „Хроматични“ (1998),
    • №5 „Фригийски“ (1999),
    • №,6 „Архаични“ (1999).
  • Вариации върху „Хубава си моя горо“ (1987),
  • „Балада“ (1988),
  • 8 концертни пиеси за две клавирни дуа (1997),
  • Соната (1998),
  • Фантазия-концертанте за лява ръка и клавирно дуо (1998),
  • 8 концертни виртуозни пиеси (1999),
  • „Рондо-виртуозо БИС“ (1999),
  • Прелюдия „Страната на изгряващото слънце“ (1999).

За пианоРедактиране

  • Соната (1976),
  • „Азбука за най-малките пианисти“ (52 пиеси, 38 етюда) (1988),
  • „Ръченица“ (1991),
  • „Хоро“ (1991),
  • „Елегия“ (1991),
  • „Пасторал“ (1991),
  • „Прабългарски танц“ (1991),
  • „Импресия“ (1991),
  • „Селски танц“ (1991),
  • „Токата виртуоза“ (1991).

ВокалниРедактиране

  • За сопран и пиано: „Сезоните на моята душа“ – ­цикъл 12 песни, текст Е. Крист (1996).
  • За мецосопран и пиано: Цикъл пет песни (1992).
  • За тенор и пиано: „Аве Мария“ (1998), „Пробудна песен“, текст Христо Ясенов, и „Към Родината“, текст Николай Лилиев (1999).
  • За бас и пиано: Цикъл 5 песни (1993).

Музика към игрални филмиРедактиране

  • „Чертичката“, реж. Р. Узунов (1972);
  • „Този хубав живот“, реж. М. Русева (1974),
  • „Началото на деня“, реж. Д. Петров (1975),
  • „Бягай...обичам те“, реж. Р.Узунов (1979),
  • „Под едно небе“, реж. И. Хамраева (1981),
  • „Руският консул“, реж. Н. Минкова (1981) и др.

Поп музикаРедактиране

Автор е на много поп песни, изпълнени от Лили Иванова, Мустафа Чаушев, Богдана Карадочева, Йорданка Христова, Емил Димитров, Борис Гуджунов, Васил Найденов, „Тоника СВ“, Христо Кидиков и мн. др. Сред хитовете му са: „Боянският майстор“, „Молба“, „Реквием“, „Не си родена ти“, „Синева“, „Люлякови нощи“, „Звезда“ и мн. други.

Народна музикаРедактиране

Има не малко обработки на народни песни.

ДирижиранеРедактиране

Дирижирал е някои от майсторските класове по оперно пеене на Райна Кабаиванска.

БележкиРедактиране

  1. Решение №230 от 16 юни 2011 г.. // Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА, 2011. Посетен на 16 юни 2011.
  2. Почина големият композитор Александър Йосифов, vesti.bg, 25 ноември 2016 г.
  3. Почина големият композитор Александър Йосифов, news.bg, 25 ноември 2016 г.
  4. Министър Петър Стоянович връчи наградите на изтъкнати творци по повод Деня на българската просвета и култура и славянската писменост, сайт на Министерство на културата, 20 май 2014 г.

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за