Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за за една от вокалните групи, известни като „Тоника“. За останалите вижте Тоника.

Тоника СВ е българска вокална поп група.

Тоника СВ
Тоника СВ през 1983 г.
Тоника СВ през 1983 г.
Информация
Националност България
Създадена 12 март 1980 г.
Стил поп
Основни инструменти Вокал
Активност

1980 – 1991

2015 – досега
Музикален издател Балкантон
Награди

„Мелодия на годината“ 1981 – първо и второ място.

Награда на ЦК на ДКМС за 1983 г.

Мелодия на годината 1985 – трето място.
Уебсайт www.facebook.com/tonikasv
Членове Ваня Костова
Ралица Ангелова
Милица Божинова
Драгомир Димитров
Емил Василев
Теодор Шишманов

ИсторияРедактиране

Тоника СВ е сформирана на 12 март 1980 г. в гр. София след общонационален конкурс на Ансамбъла към Главно управление на Строителни войски (ГУСВ). Затова се наричат така (Тоника СВ). Основател и ръководител е Стефан Диомов. На конкурса участват 249 кандидати от цяла България. След 3 тура висококвалифицирано жури избира един сопран, две алти, един тенор и един бас-баритон.

Членове на групата: Ваня Костова (алт, напуска групата през юли 1986 г.), Милица Божинова (сопран), Ралица Ангелова (алт), Драгомир Димитров (тенор), Теодор Шишманов (бас-баритон) (до 1983 г.), Емил Василев (бас-баритон) (1983 – 1991).

В началото в продължение на почти година Тоника СВ са на пробен период без заплащане. Първите изяви пред публика са били катастрофални. Публиката (предимно войнишка) отказва да ги приеме. Митът за старата „Тоника“ определено е пречел.

През лятото на 1980 г. Тоника СВ са на „Златният Орфей“ като бек вокална група на певците, участници на фестивала.

В този си състав в албумите „Приятели“ от 1982 г. и „Който си свири, зло не мисли“ от 1988 г. са представени две песни по музика на Зорница Попова и текст на Йордан Янков. Това са „И още нещо“ и „Който си свири, зло не мисли“.

Групата дебютира на „Младежкия конкурс за забавна песен“ през 1981 г.

Един от най-големите успехи на Тоника СВ е на телевизионния конкурс „Мелодия на годината“ през 1981 г., когато песента „Приятели“, избрана за песен на месец август, (м. Стефан Диомов, т. Георги Белев) заема първото място и става Мелодия на годината-81, а „Един неразделен клас“, избрана за песен на месец юни (м. Недко Трошанов, т. Милчо Спасов), печели второто място на конкурса.

През 1982 г. издават първия си албум „Приятели“, включващ тотални хитове като „Приятели“ – м. Стефан Диомов, т. Георги Белев, „Аз и моето момиче“ – м. Стефан Диомов, т. Ваньо Вълчев, „Един неразделен клас“ – м. Недко Трошанов, т. Милчо Спасов, „И още нещо“ – м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, „Момчето от шлепа“ – б. т. Димитър Керелезов, „Конче мое“ – м. Тончо Русев, т. Борис Христов и др., които се пеят и до днес.

В студийния запис на песента „Приятели“ мъжката вокална партия се изпълнява от композитора Стефан Диомов.

На „Златният орфей“ – 1982 г. се представят с песните „Като сън“ и „И още нещо“.

През периода 1981 – 1982 г. записват и песни, които не включват в албум, като „Къде си“, „Вечерен вятър“, „Карнавал“, „Полски път" (съвместно с младата тогава певица Роксана Белева), „Твоята китара“ – изпята години по-рано от Маргрет Николова – „Ако те има“ (съвместно с Орлин Горанов) и баладата „Вместо сбогом“, която е последната песен на доайена на българската поп музика Йосиф Цанков. Нотите на тази песен са намерени върху пианото му в деня на неговата смърт през 1971 г. Десет години по-късно съпругата на Йосиф Цанков се свързва със Стефан Диомов и му предава партитурите на песента за дообработка.

Подборът на репертоар се прави от Стефан Диомов, който, освен свои песни, предлага и песни от други композитори. Певците от Тоника СВ чрез гласуване определят кои песни да пеят. Песните, събрали най-много точки, влизат в репертоара им. Изключение прави песента „Люлякови нощи.

На телевизионния конкурс „Мелодия на годината 82“ участват с песента на Стефан Диомов и Ваньо Вълчев „Аз и моето момиче“.

Българското радио (тогава единствено в България) всекидневно излъчва и популяризира песните им.

В началото на 1983 г. започват записите на нови песни за предстоящия втори албум.

Басът на групата Теодор Шишманов напуска състава и започва работа в БНР като редактор в английската редакция. На негово място постъпва Емил Василев, бивш хорист в Ансамбъла към ГУСВ. С него завършват записите за втория албум, който излиза същата година със заглавие „Мария“. От този албум освен заглавната, особена популярност придобиват и песни като „За старата любов“ – стара шотландска песен по стихове на Робърт Бърнс и превод на Владимир Свинтила, „Цвете за обич“ – м. Стефан Диомов, т. Богомил Гудев, „Малайка“ – танзанийска народна песен, „Старата игра“ – м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев, „Нощен влак“ – м. Тончо Русев, т. Ваньо Вълчев, „Едно момче на път“ – м. Иван Пеев, „Мандолината“ – м. Стефан Диомов, т. Богомил Гудев и др.

На телевизионния конкурс „Мелодия на годината 83“ се представят с песента по музика и текст на Стефан Диомов – „Мария“.

През 1983 г. участват в записите на вокалните партии на песните „Ти, Ромео“ и „Цветове“ – и двете по музика на Стефан Диомов, изпълнени от Росица Ганева за дебютния ѝ албум.

През 1983 записват песента „Жигули“ съвместно с Тодор Колев за неговия албум.

През 1984 г. записват песента на Стефан Диомов по текст на Найден Вълчев „Рондо“, която не включват в албум.

В края на 1984 г. започват записите за поредния трети албум. Той излиза през 1985 г. с името „Обич“.

На телевизионния конкурс „Мелодия на годината-85“ Тоника СВ участва с три песни: „Мирът“ (песен на месец януари) – м. Янко Миладинов, с участието на Орлин Горанов, „Казваха ми“ (песен на месец юни) – м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев и Обич“ (песен на месец декември), – м. Стефан Диомов, т. Пейо Пантелеев.

Други популярни песни от третия албум са „Звезда“ – м. Стефан Диомов, т. Пейо Пантелеев (влязла впоследствие в самостоятелния репертоар на Ваня Костова), „Люлякови нощи“ – м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, „Казваха ми“ – м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев, „В някой ден“ – м. Стефан Диомов, т. Георги Бакалов, „Зима“ – м. Тончо Русев, т. Петър Караангов, „Запази последния танц“ – м. Стефан Димитров, т. Маргарит Минков, акапелната „До утре“ – м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев, „Къде си, лято“ – м. Стефан Диомов, т. Михаил Белчев със соловото участие в студийния запис на Стефан Диомов и др. Интересното в този албум е новата акапелна версия на шотландската песен „За старата любов“. Решават спонтанно да направят и такъв вариант, въпреки че същата песен я има в предния албум. На техен концерт е имало желание от страна на публиката да я изпеят, но са нямали инструменталния съпровод поради навлизане на нови песни в репертоара и я изпяват акапелно. Резултатът е впечатляващ и така стигат до решението да я направят и в този вариант, и отново да бъде издадена в албум.

През 1985 г. Тоника СВ правят своя версия на руската песен „Миллион алых роз“ по музика на Раймонд Паулс и позната в изпълнението на Алла Пугачова. Солист на песента е Ралица Ангелова, която се справя блестящо. Песента не е включена в албум, но е заснета от БНТ.

През 1985 г. Тоника СВ са първите певци, които пеят в новооткрития тогава Делфинариум във Варна, като гости на икономическото предаване „За един милиард“, което се излъчва пряко по БНТ. Там пеят песните „Звезда“ и „Къде си, лято“. Явяват се в намален състав без Ралица, поради нейно заболяване. По ирония на съдбата през лятото на 1988 г. Ваня Костова е последната певица, пяла в Делфинариума. След две поредни лета на концерти на поп изпълнители, съпровождащи представленията с делфините, вследствие на силните звуци единият от делфините умира и всякакви концертни изяви там се прекратяват. Този неприятен инцидент се случва при гостуването на Ваня Костова като вече самостоятелна певица през лятото на 1988 г.

През пролетта на 1986 г. БНТ заснема рецитал на състава.

Същата година правят студиен запис на руската песен „Свежий ветер“ по музика на Павел Айдонитский и стихове на Анатолий Ковальов. Тази песен е много малко известна. Само няколко пъти е звучала по радиото. Интересното в нея е, че Ваня и Ралица за първи път имат в една обща песен солови партии. Песента не е включена в албум. По-късно през 1987 г. Ваня Костова включва тази песен в първия, си самостоятелен албум „Песни от концерт“.

През 1986 г. на „Пролетния радиоконкурс“ Тоника СВ представят новата си песен „Очакване за пролет“, музика Стефан Диомов, текст Богомил Гудев, която също не включват в албум.

През месец юли 1986 г. пътят на Тоника СВ се разделя на две. Ваня Костова и Стефан Диомов напускат групата, а Милица, Ралица, Драго и Емил продължават да пеят като Тоника СВ до 1991 г. с основен двигател на групата Емил. Според четиримата, това е златният период на групата.

Ваня Костова започва самостоятелна кариера.

През 1986 г. Тоника СВ записва песента „Жажда“ по музика на Тончо Русев и текст на Лозан Такев.

Едва на Новогодишната програма на 31.12.1986 г., излъчена по БНТ, но записана още в края на лятото, зрителите разбират, че Ваня Костова вече не е част от Тоника СВ. Там първо се появява тя сама с китара в ръце и пее песента „Звезда“. На закриването на програмата се появяват само четиримата от Тоника СВ и пеят песента „Жажда“. В тази песен всеки един от групата пее солово по 1 куплет, което е доста красноречиво.

През 1988 г. участват на фестивала „Златният Орфей“ с песента „Илюзия“.

До 1991 г. групата изнася над 4000 концерта, между които силни концерти в Русия, Украйна, Германия и Чехословакия.

През 1988 г. излиза и четвъртият албум на Тоника СВ – „Който си свири, зло не мисли“. Тотален хит в този албум става песента на Тончо Русев и Георги Джагаров – Нощна песен“, по-известна като „Кой ще каже какво е любов“. Други популярни песни от четвъртия им албум са „Две топли думи“, „След раздяла“, „Щастие“, „Мотив от стара ваза“ и др.

На телевизионния конкурс „Мелодия на годината-88“ представят песните „Който си свири, зло не мисли“ по музика на покойната вече Зорница Попова, чиято песен стига до финален кръг, и песента на Йонко Попов „Пясъчен миг“.

През 1989 г. БНТ заснема техен рецитал, съвместно с друга певица от Ансамбъла към ГУСВ – Росица Борджиева.

През 1991 г. Тоника СВ прави последен концерт във Враца. Вечерта след концерта четиримата приятели се събират и вземат решение поради икономическите проблеми в страната да продължат да пеят заедно в по-добри времена.

На 12 март 2015 г., на рождения ден на Тоника СВ, всички членове на групата, без Емил Василев, който не живее в България, се събират и решават отново да продължат за огромна радост на стотиците си фенове.

През лятото на 2015 г. Тоника СВ участва в юбилейния концерт на Стефан Диомов „Хайде заедно“. Пред препълнените летни театри на Бургас, Варна и Стара Загора отново изпяват хитове като „Аз и моето момиче“, „Вечерен вятър“, „Люлякови нощи“, „Сутрин рано, вечер късно“, „Приятели“ и „Здравей, как си, приятелю“.

През декември 2015 г. групата е поканена като специален гост от самите Ал Бано и Ромина Пауър на концерта им в зала „Арена Армеец“.

На 9 март 2016 г. в зала 1 на НДК участват в софийския вариант на спектакъла „Хайде заедно“ на Стефан Диомов.

Участват на „Аполония-2016“ в Созопол.

През август 2016 г. Тоника СВ правят концерти в летните театри на Плевен, Русе и Стара Загора, които преминават с огромен успех.

През лятото на 2018 г. участват с ,,Нощна песен" на рецитала в памет на Тончо Русев,проведен в рамките на конкурса ,,Бургас и морето".

През декември 2018 изнасят концерт в Бургаската опера наречен ,,Бяла Коледа".

Песни, които не са включени в албуми на Тоника СВ, са:

  • 1981 – 1982 – „Къде си“, „Вечерен вятър“, „Твоята китара“, „Вместо сбогом“, „Карнавал“, „Полски път“ (с участието на Роксана Белева), „Ако те има“ (с участието на Орлин Горанов)
  • 1983 – „Жигули“ – съвместно с Тодор Колев
  • 1984 – „Рондо“
  • 1984 – песен от заглавната шапка на тв предаването от РТВЦ Пловдив „За един милиард“
  • 1985 – „Миллион алых роз“, „Мирът“ (с участието на Орлин Горанов)
  • 1986 – „Очакване за пролет“, „Свежий ветер“, „Комунисти“, „Жажда“
  • 1987 – „Легенда за Рачо ковача“
  • 1988 – „Илюзия“, „Куче“, „Все ни пречи нещо“

ДискографияРедактиране

Всички изброени албуми са издадени от „Балкантон“.

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране