Александър Манолов
Александър Манолов Манолов е български офицер, полковник, помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия през Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия и началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).
| Александър Манолов | |
| български офицер от генералщабното ведомство | |
| Роден |
27 октомври 1879 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ „Свети Александър“ За военна заслуга |
Биография редактиране
Александър Манолов е роден на 27 октомври 1879 г. в София. На 2 август 1896 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище с 21-ви випуск, през 1900 г. е произведен в чин подпоручик и зачислен в 6-и пехотен търновски полк. На 2 август 1903 г. е произведен в чин поручик. През 1905 г. като офицер от 10-и пехотен родопски полк е командирован за обучение в Академия на ГЩ в Торино, Италия, която завършва през 1909 година,[1] като през 1908 г. е произведен в чин капитан. През 1909 г. служи в 10-и пехотен родопски полк, след което от 1911 г. е преподавател във Военното училище.
Капитан Манолов взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) като помощник-началник на разузнавателна секция в щаба на 1-ва армия, като на 18 май 1913 е произведен в чин майор. След края на войните отново преподава във Военното училище.
По време на Първата световна война (1915 – 1918) майор Манолов е началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия, след което е началник на щаба на 8-а пехотна тунджанска дивизия. На 10 октомври 1916 г. е произведен в чин подполковник. През 1917 г., като командир на 1-ва бригада от 6-а пехотна бдинска дивизия съгласно заповед № 679 по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] През 1921 г. съгласно заповед № 355/1921 г. по Министерството на войната за службата си като началник на щаба на 11-а пехотна македонска дивизия е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас.[3]
След войната на 1 април 1919 е произведен в чин полковник и служи като помощник-началник на щаба на армията, след което е началник на наблюдателна служба в щаба на армията. Уволнен е от служба през 1923 година.
Военни звания редактиране
- Подпоручик (1900)
- Поручик (2 август 1903)
- Капитан (1908)
- Майор (18 май 1913)
- Подполковник (10 октомври 1916)
- Полковник (1 април 1919)
Образование редактиране
- Военно на Негово Княжеско Височество училище (до 1900)
- Академия на ГЩ в Торино, Италия (1905 – 1909)
Награди редактиране
- Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас
- Военен орден „За храброст“, III степен, 2 клас
- Орден „Св. Александър“ V степен с мечове по средата
- Народен орден „За военна заслуга“ V степен с военно отличие
Бележки редактиране
- ↑ Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 140. (Цит: ЦВА ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11; ВИ, № 78, 26 юли 1905; № 92, 3 септември 1909; Списък на офицерите (1908), с. 161)
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 49
- ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132 – 133
Източници редактиране
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 211.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 140.