Уикипедия

Морарци

село в дем Кукуш

Морарци или Моравци, Моравца, Морафча (на гръцки: Αντιγόνεια, Антигония, до 1927 година Μοράφτσα, Морафца[1]) е село в Република Гърция, разположено в дем Кукуш, oбласт Централна Македония. Селото има 122 жители (2001).[2]

Морарци
Αντιγόνεια
— село —
Гърция
41.1289° с. ш. 22.8767° и. д.
Морарци
Централна Македония
41.1289° с. ш. 22.8767° и. д.
Морарци
Кукушко
41.1289° с. ш. 22.8767° и. д.
Морарци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемКукуш
Надм. височина342 m
Население89 души (2021 г.)

География

редактиране

Селото е разположено на 11 километра северно от град Кукуш (Килкис).

История

редактиране

В Османската империя

редактиране

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Морафча е представлявано от Дельо, син на Стойо, Георги, син на Неделко, Калояни, син на Петко, и Стойко, син на Стоян.[3]

В XIX век Морарци е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Морарци (Morartzi) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) със 140 домакинства, като жителите му са 640 българи.[4] В учебните 1881 – 1882 и 1882 – 1883 Българската екзархия издържа учител в Морарци.[5] В 1901 година българският учител в Морарци Никола Дупков от Кукуш е заточен след Солунската афера в Бодрум кале.[6]

През ноември 1880 година морарци се опакват в Екзархията, че владиката и гъркоманите в Кукуш с помощта на власите им отнели църквите. Селяните искат от Екзархията да им се изпрати поне един учител. По-късно отново се оплакват от гръцкия владика заедно с околните села Шемница и Деречифлик.[7]

Към 80-те години на ХІХ век местните жители успяват да откупят цялата си земя от чифликчиите.[8]

 
Стерео картичка на Морарци

Константин Станишев пише за Морарци:

„ Това бе една паланка с повече от 400 къщи и с над 2000 будно и предприемчиво население. Тук нямаше не само нито един турчин или циганин, но и никакъв представител на властта. Поради това често пъти в селото се спираше някоя подгонена или нуждаеща се от почивка чета. За Чернопеев, който постоянно търсеше схватки с турския аскер, Морарци бе това, що сярското село Скрижево е било за Гоце, когато е обикалял окръга. Още в далечното минало от морарските стари гробища са били пренасяни нощно време камъни до брега на Солунския залив, близо до устието на река Галик. Тук, натоварени на нарочно спрял в близост параход, се откарват в матушка Русия, да им четат надписите... До 1894 - 1895 година все още живееха в селото люде, кои са взимали живо участие в тяхното пренасяне. В черковно-училищната борба Морарци също е взимало живо участие. След откриването на Солунската гимназия много младежи са завършили нейния пълен курс, някои от които след това са следвали висши науки както в София, така и в странство, на Запад.

Занаятчии-дюканджии, както и търговци с прями връзки със Солун не липсваха. Главният поминък на цялото население тук, поради изобилието на черничеви листа в близката околност на селото, бе бубарството. Морарцалиите всяка година изнасяха на пазара най-многото и най-ценните пашкули.[9]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морарци има 1200 жители българи християни.[10]

Християнското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Морарци (Morartzi) има 1600 българи екзархисти и в селото работи българско училище,[11] в което учителства деецът на ВМОРО Димитър Попстаматов.[12]

В Морарци служат униатските свещеници Иван (Дели)Стоянов (1875 – 1910), поп Анагнош, синът му Алекси Анагношев (1906 – 1919), Мико Наков (служил в Морарци и Лельово, 1904 – 1919), Атанас Иванов (служил в и в Мирово и Алексово, 1918 – 1921), Христо Иванов (1912 – 1916).[13]

При избухването на Балканската война в 1912 година 54 души от Морарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[14] По време на войната в селото влизат българските чети на Гоце Междуречки и Михаил Думбалаков. Думбалаков пише за Морарци:

„ Сгушено в недрата на Круша планина, селото се отличава със своя угледен външен вид. Богато и голямо село с чисто български колорит, Мурарци ни посрещна като скъпи гости.[15] “

По данни на католическия свещеник Ван ден Пукхейд селото е изгорено от гръцки военни през Междусъюзническата война.[16]

В Гърция

редактиране
 
Локомотив „Дековил-Лок“ на теснолинейната железопътна линия Саръгьол – Шемница в Морарци през Първата световна война

В 1913 година след Междусъюзническата война селото попада в Гърция. Населението му се изселва главно в град Струмица и района, тогава в пределите на Царство България, и на негово място са настанени гърци бежанци. През 1926 години селото е прекръстено на Антигония.[17] В 1928 година селото е изцяло бежанско с 96 семейства и 366 жители бежанци.[18]

След 1919 година, когато Струмишко остава в Кралството на сърби, хървати и словенци, морарчани се местят в Мелнишко. Униатските жители на Морарци се установяват край Гара Левуново, където основават село Делчево, днес Ново Делчево.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Морарци на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Градища[19] Γκραδίτσα Халази Χαλάζι[20] възвишение на Ю над Морарци[19]
Чалика[19] Τσαλίκα Склиро Σκληρό[20] местност на Ю от Морарци[19]
Палук[19] или Ялук Γιαλούκ Ялос Γυαλός[20] река на ЮИ от Алексово[19]
Торчели[19] Τορτσελή Палати Παλάτι[20] възвишение на СИ от Морарци (473,1 m)[19]
Пизими[19] Πιζίμι Рематаки Ρεματάκι[20] река на С от Морарци[19]
Алашли[19] Άλασλή Корфи Κορφή[20] възвишение на СЗ от Рамна (570,7 m)[19]

Личности

редактиране
 
Иван Ташев
 
Надгробен камък на София Георгиева Ичева от Алексово в град Сандански, България
 
Заявление от Гоце Атанасов Калабаков за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 23 декември 1934 г.
 
Заявление от Христо Андонов Стоянов за членство в Македоно-одринското опълченско дружество в Горна Джумая. Горна Джумая, 29 юли 1934 г.
Родени в Морарци
Македоно-одрински опълченци
  •   Вангел Г. Ковачев, 27-годишен, железар, ІІІ отделение, Кукушка чета, 3 рота на 13 кукушкка дружина, убит при Царево село на 30 юни 1913 година[22]
  •   Гоце Ангелов, 35-годишен, зидар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Говедарник на 8 юли 1913 година[23]
  •   Гоце Анд. Алишанов (Алековали), 32 (35)-годишен, земеделец, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[24]
  •   Гоце Калабаков, 1 рота на 3 солунска дружина, ранен на 19 юни 1913 година, кръст „За храброст“ IV степен[25]
  •   Димитър (Мито) Хр. Алишанов (Алиманов), 25 (26)-годишен, зидар, неграмотен, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина[26]
  •   Иван Мицев Ицин Янев (1877 – след 1943), македоно-одрински опълченец, служи във 2-ра рота на 14-а воденска дружина; на 27 март 1943 година като жител на Струмица подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[27]
  •   Иван Ташев (1876 – 1924), български революционер, деец на ВМОРО, македоно-одрински опълченец, войвода на Кукушката чета
  •   Илия (Ильо) Ат. Бакалов, 27-годишен, земеделец, IV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 14 воденска дружина, убит при Царево село, Пехчевско[28]
  •   Любен (Любе) Наков Чоков, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, зидар, IV отделение, Кукушка чета, 3 рота на 15 щипска дружина.[29] Загинал през Първата световна война.[30]
  •   Мито Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина[31]
  •   Мито К. Ангов, 19 (20)-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета, 4 рота на 11 сярска дружина, 15 щипска дружина[32]
  •   Туше Ан. Бабалов, 33-годишен, земеделец, ІІІ отделение, Кукушка чета на Иван Ташев, 15 щипска дружина[33]
  •   Христо Андонов, 3 рота на 15 щипска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[34]
Други

Бележки

редактиране
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ ΓΕΝΙΚΗ ΓΡΑΜΜΑΤΕΙΑ ΕΣΥΕ. Данни от преброяването на населението в Гърция от 2001 година (PDF) // 2001. σ. 172. Архивиран от оригинала на 2009-03-18. Посетен на 22 октомври 2008. (на гръцки)
  3. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 164 – 165.
  5. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 28.
  6. ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 69.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 357.
  8. ↑ Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 170.
  9. ↑ Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 49.
  10. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 168.
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 98-99. (на френски)
  12. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 138.
  13. ↑ а б Кратка история на енория „Успение Богородично“ в село Ново Делчево // Католическа апостолическа екзархия. Посетен на 13 октомври 2015.
  14. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 864.
  15. ↑ Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II. София, Печатница „Художникъ“, 1937. с. 198.
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
  17. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  18. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  19. ↑ а б в г д е ж з и к л м По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  20. ↑ а б в г д е Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1047. (на гръцки)
  21. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 111.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 351.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 26.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 15, 20.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 331.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 20.
  27. ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 341.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 76.
  29. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 479.
  30. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 416, л. 40
  31. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 38.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 35.
  33. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75.
  34. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 40.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Морарци&oldid=12422576“.