Али ибн Аби Талиб

(пренасочване от Али ибн Абу Талиб)

Али ибн Аби Талиб (на арабски: علي بن أبي طالب‎), понякога изписван Али ибн Абу Талиб и Али бен Талеб, е сахаби и ислямски водач.

Али
عثمان بن عفان‎
Халиф на мюсюлманите
Hakob Hovnatanian - Ali ibn Abi Talib.jpg
Информация
Деноминация Шиизъм и Сунизъм
Период Праведен халифат
Управление 656–661
Пълно име Али ибн Аби Талиб
Прозвище ал-Муртаза, Избрания
Школа 610
Роден
Починал
29 януари 661 г. (59 г.)
Погребан Джамия Имам Али
Предшественик Умар
Наследник Муавия
Потомци Сеиди, Алави
Народност курейши
Род Бану Хашим
Баща Абу Талиб ибн Абд ал-Муталиб
Тура Rashidun Caliph Ali ibn Abi Talib - علي بن أبي طالب.svg
Али в Общомедия

Братовчед е на пророка Мохамед и, женейки се за дъщеря му Фатима, той става негов зет.

За сунитите Али е 4-тият и последен от праведните халифи. За шиитите Али е първият имам и първият законен наследник на Пророка.

Али е роден в Мека около 599 г. Според шиитите е роден в Каабата - най-святото място за мюсюлманите, докато сунитите оспорват това твърдение. Баща му Абу Талиб е член на рода Бану Хашим на арабското племе кураиши и чичо на Мохамед. Той приема в дома си осиротелия Мохамед и го отглежда заедно с Али като братя.

Шиитите и някои сунити вярват, че Али е първият, повярвал на Мохамед и приел исляма. Освен него в спора за първенството е посочван Абу Бакр.

Спорът кой трябва да е наследник на Мохамед и водач на мюсюлманите е причина за разделението на сунити и шиити. Според сунитите законният наследник е Абу Бакр, който е и първият правоверен халиф, докато за шиитите законният наследник е Али, докато Абу Бакр е само узурпатор.

Външни препраткиРедактиране

Усман ибн Афан халиф (656 – 661) Муавия I ибн Абу Суфиян